Mappemonde mettant en évidence le Sénégal, la France, le Cameroun et la Guinée.

Coups de pilon на Давид Диоп, или Словото, превърнато в плът и гняв

Пре­ве­дено от френ­ски

Твор­чес­т­вото на Да­вид Диоп (1927-1960)1От­х­вър­лени фор­ми:
Да­вид Ман­деси Ди­оп.
Да­вид Леон Ман­деси Ди­оп.
Да­вид Диоп Мен­де­си.
Да­вид Мам­беси Ди­оп.
Да не се бърка с:
Да­вид Диоп (1966-…), пи­са­тел и уни­вер­си­тет­ски пре­по­да­ва­тел, ла­у­реат на наг­ра­дата Гон­кур на ли­це­ис­тите през 2018 г. за ро­мана си Frère d’âme (Брат­ска ду­ша)., тол­кова крат­ко, кол­кото и ос­ле­пи­тел­но, ос­тава едно от най-по­ра­зи­тел­ните сви­де­тел­с­тва за по­е­зи­ята на войн­с­т­ве­ната нег­ри­тюд. Не­го­вата един­с­т­вена сти­хос­бир­ка, Coups de pilon (У­дари с чу­ка­ло) (1956), отеква с не­по­кът­ната си­ла, раз­тър­с­вайки съ­вес­тите и въз­пя­вайки не­по­ко­ле­би­мата на­дежда на една из­п­ра­вена Аф­ри­ка. Ро­ден в Бордо от се­не­гал­ски баща и ка­ме­рун­ска май­ка, Диоп пре­жи­вява Аф­рика не тол­кова чрез опита на про­дъл­жи­те­лен прес­той, кол­кото чрез съня и нас­лед­с­тво­то, ко­ето по ни­ка­къв на­чин не на­ма­лява си­лата на едно сло­во, ко­ето ус­пява да стане ехо на стра­да­ни­ята и бун­то­вете на цял кон­ти­нент.

Поезия на бунта

По­е­зи­ята на Диоп е преди всичко вик. Вик на от­каз пред ко­ло­ни­ал­ната нес­п­ра­вед­ли­вост, вик на болка пред уни­же­ни­ето на не­го­вия на­род. В ди­рек­тен стил, ли­шен от вся­какви из­лишни ук­ра­ше­ния, по­е­тът на­лага сво­ите ис­тини като тол­кова „у­дари с чу­ка­ло“, пред­наз­на­че­ни, спо­ред соб­с­т­ве­ните му ду­ми, да „спу­кат тъ­пан­че­тата на оне­зи, ко­ито не ис­кат да чу­ят, и да плю­щят като удари с кам­шик върху его­из­мите и кон­фор­миз­мите на ус­та­но­ве­ния ред“. Всяко сти­хот­во­ре­ние е об­ви­ни­те­лен акт, със­та­вящ кър­ва­вия ба­ланс на опе­кун­с­ката ера. Така в „Ле­шо­я­ди­те“ той ра­зоб­ли­чава ли­це­ме­ри­ето на ци­ви­ли­за­тор­с­ката ми­сия:

„В онова време
С удари на ци­ви­ли­за­тор­ска паст
С удари на све­тена вода върху опи­то­ме­ните чела
Ле­шо­я­дите стро­яха в сян­ката на сво­ите нокти
Кър­ва­вия па­мет­ник на опе­кун­с­ката ера.“

Ди­оп, Да­вид, Coups de pilon (У­дари с чу­ка­ло), Па­риж: Présence africaine, 1973.

На­си­ли­ето е нав­ся­къде – не само в те­ма­ти­ка­та, но и в са­мия ри­тъм на фра­за­та, трезва и ос­тра като ос­т­рие. Про­чу­тото и ла­ко­нично сти­хот­во­ре­ние „Вре­мето на мъ­че­ни­чес­т­во­то“ е най-тро­га­тел­ната илюс­т­ра­ция, ис­тин­ска ли­та­ния на ли­ша­ва­нето от соб­с­т­ве­ност и ко­ло­ни­ал­ното прес­тъп­ле­ние: „Бе­лият уби баща ми / За­щото баща ми беше горд / Бе­лият из­на­сили майка ми / За­щото майка ми беше кра­сива“. Тези сти­хове без прик­ри­тия, при­да­ващи на тек­ста не­го­вата про­бивна си­ла, са могли да обър­кат ня­кои кри­ти­ци. Сана Ка­мара вижда в тях нап­ри­мер „прос­тота на сти­ла, ко­ято гра­ничи с бед­ност, дори ако по­е­тът се опитва да ни плени с иро­ни­ята на съ­би­ти­ята“. И все пак, именно в тази ико­но­мия на сред­с­тва­та, в този от­каз от из­кус­т­ве­ност, бру­тал­ността на из­каза дос­тига своя връх.

Африка в сърцето на словото

Ако бун­тът е дви­га­те­лят на не­го­вото пи­са­не, Аф­рика е не­го­вата ду­ша. Тя е тази иде­а­ли­зи­рана родна зе­мя, съз­ряна през приз­мата на нос­тал­ги­ята и съ­ня. На­чал­ното об­ръ­ще­ние на сти­хот­во­ре­ни­ето „Аф­ри­ка“ – „Аф­ри­ка, моя Аф­рика“ – е дек­ла­ра­ция за при­над­леж­ност и про­из­ход. Тази Аф­ри­ка, той приз­на­ва, че „ни­кога не е поз­на­вал“, но пог­ле­дът му е „пъ­лен с тво­ята кръв“. Тя е ту лю­бя­щата и ос­кър­бена май­ка, ту тан­цьор­ката с тяло от „че­рен пи­пер“, ту лю­би­мата же­на, Рама Кам, чи­ято чув­с­т­вена кра­сота е въз­х­вала на ця­лата ра­са.

Именно в тази меч­тана Аф­рика по­е­тът черпи си­лата на на­деж­да­та. На от­ча­я­ни­е­то, ко­ето му вдъхва „гър­бът, който се пре­гъва / И ляга под те­жестта на сми­ре­ни­ето“, от­го­варя един глас, про­ро­чес­ки:

„Пла­менни си­не, това здраво и младо дърво
Това дърво там
Ве­ли­ко­лепно са­мотно сред бели и по­вех­нали цветя
Това е Аф­ри­ка, тво­ята Аф­ри­ка, ко­ято от­ново никне
Ко­ято никне тър­пе­ли­во, упо­рито
И чи­ито пло­дове пос­те­пенно при­до­би­ват
Гор­чи­вия вкус на сво­бо­да­та.“

Ди­оп, Да­вид, Coups de pilon (У­дари с чу­ка­ло), Па­риж: Présence africaine, 1973.

Войнстващ хуманизъм

Да све­дем твор­чес­т­вото на Диоп до „ан­ти­ра­сис­тки ра­си­зъм“2Сар­тр, Жан-Пол, „Orphée noir“ (Чер­ният Ор­фей), пред­го­вор към l’Anthologie de la nouvelle poésie nègre et malgache de langue française (Ан­то­ло­гия на но­вата не­гър­ска и мал­гашка по­е­зия на френ­ски език) на Л. С. Сен­гор, Па­риж: Presses universitaires de France, 1948., из­пол­з­вайки фор­му­лата на Сар­тр, би оз­на­ча­вало да не раз­поз­наем не­го­вия уни­вер­са­лен об­х­ват. Ако осъж­да­нето на по­тис­ни­чес­т­вото на чер­но­ко­жия е от­п­равна точ­ка, бор­бата на Диоп об­г­ръща всички про­къл­нати на зе­мя­та. Не­го­вата по­е­зия е зов, който се из­дига „от Аф­рика до Аме­ри­ките“, и со­ли­дар­ността му се прос­тира до „до­кера от Суец и ку­лито от Ха­ной“, до „ви­ет­на­ме­ца, пад­нал в ори­зи­щето“ и „ка­тор­ж­ника от Кон­го, брат на лин­чу­ва­ния от Ат­ланта“.

Това брат­с­тво в стра­да­ни­ето и бор­бата е бе­ле­гът на дъл­бок ху­ма­ни­зъм. По­е­тът не се за­до­во­лява само да прок­ли­на, той при­зо­вава към ко­лек­тивно дейс­т­вие, към еди­но­ду­шен от­каз, въп­лъ­тен в фи­нал­ната за­по­вед на „Пре­диз­ви­ка­тел­с­тво към си­ла­та“: „Из­п­рави се и из­ви­кай: НЕ!“. За­щото в крайна смет­ка, от­въд на­си­ли­ето на сло­во­то, пе­сента на Да­вид Диоп е „во­дена един­с­т­вено от лю­бовта“, лю­бовта към една сво­бодна Аф­рика в ло­ното на по­ми­рено чо­ве­чес­т­во.

Твор­чес­т­вото на Да­вид Ди­оп, по­ко­сено в раз­ц­вета си от тра­гична смърт, ко­ято ни лиши от бъ­де­щите му ръ­ко­пи­си, за­пазва го­ряща ак­ту­ал­ност. Ле­о­полд Се­дар Сен­гор, не­го­вият бивш учи­тел, се на­дя­ва­ше, че с въз­растта по­е­тът ще се „очовечи“. Мо­жем да твър­дим, че този ху­ма­ни­зъм вече беше в сър­цето на не­го­вия бунт. Coups de pilon (У­дари с чу­ка­ло) ос­тава ос­но­вен тек­ст, кла­си­ческо про­из­ве­де­ние на аф­ри­кан­с­ката по­е­зия, на­път­с­твие за всички мла­де­жи, жадни за спра­вед­ли­вост и сво­бо­да.

„Това вече е много за едно все пак доста ог­ра­ни­чено про­из­ве­де­ние, за първо и — уви — пос­ледно тво­ре­ние. Но има тек­с­то­ве, ко­ито оти­ват до дъ­ното на не­щата и го­во­рят на ця­лото съ­щес­т­во. Ли­рич­на, сан­ти­мен­тал­на, из­раз на лично изис­к­ване и гняв, тази по­е­зия „хвър­лена се­ри­озно в атака срещу хи­ме­ри­те“ […] е от оне­зи, ко­ито веч­но, за да пе­риф­ра­зи­раме Се­зер, ще пре­диз­вик­ват „слу­гите на ре­да“ [то­ест аген­тите на реп­ре­си­я­та], от оне­зи, ко­ито […] ви­наги упо­рито ще на­пом­нят, че „де­лото на чо­века едва за­поч­ва“, че щас­ти­ето ви­наги трябва да се за­во­ю­ва, по-кра­сиво и по-сил­но.“

Société africaine de culture (ред­.), David Diop, 1927-1960 : témoignages, études (Да­вид Ди­оп, 1927-1960: сви­де­тел­с­т­ва, из­след­ва­ни­я), Па­риж: Présence africaine, 1983.

За по-нататъшно четене

Около Coups de pilon

Цитати

„Братко мой със зъ­би, ко­ито блес­тят под ли­це­мер­ния ком­п­ли­мент
Братко мой със златни очила
Върху очите ти, по­си­нели от сло­вото на Гос­по­даря
Бедни мой братко със смо­кинг с коп­ри­нени ре­вери
Пи­су­кащ и шеп­нещ и на­ду­ващ се в са­ло­ните на сниз­хож­де­ни­ето
Съ­жа­ля­ваме те
Слън­цето на тво­ята страна е вече само сянка
Върху спо­кой­ното ти чело на ци­ви­ли­зо­ван“

Ди­оп, Да­вид, Coups de pilon (У­дари с чу­ка­ло), Па­риж: Présence africaine, 1973.

Изтегляния

Звукови записи

Библиография

  • Ка­ма­ра, Са­на, La Poésie sénégalaise d’expression française, 1945-1982 (Се­не­гал­с­ката по­е­зия на френ­ски език, 1945-1982), Па­риж: L’Harmattan, 2011.
  • Шев­рие, Жак, Littératures francophones d’Afrique noire (Фран­ко­фон­ски ли­те­ра­тури на Черна Аф­ри­ка), Ек­с-ан-Про­ванс: Édisud, 2006.
  • Ди­енг, Амади Али (ред­.), Les Étudiants africains et la littérature négro-africaine d’expression française (Аф­ри­кан­с­ките сту­денти и нег­ро-аф­ри­кан­с­ката ли­те­ра­тура на френ­ски език), Ман­кон, Ба­мен­да: Langaa Research & Pub., 2009.
  • Жа­ре­ти, Ми­шел (ред­.), Dictionnaire de poésie de Baudelaire à nos jours (Реч­ник на по­е­зи­ята от Бод­лер до наши дни), Па­риж: Presses universitaires de France, 2001.
  • Кес­те­ло­от, Ли­ли­ан, Histoire de la littérature négro-africaine (Ис­то­рия на нег­ро-аф­ри­кан­с­ката ли­те­ра­ту­ра), Па­риж: Karthala, 2004.
  • Ком, Ам­б­роаз (ред­.), Dictionnaire des œuvres littéraires de langue française en Afrique au sud du Sahara (Реч­ник на ли­те­ра­тур­ните про­из­ве­де­ния на френ­ски език в Аф­рика на юг от Са­ха­ра), том 1, Des origines à 1978 (От про­из­хода до 1978), Па­риж: L’Harmattan, 2001.
  • Нди­а­йе, Крис­тиан (ред­.), Introduction aux littératures francophones : Afrique, Caraïbe, Maghreb (Въ­ве­де­ние във фран­ко­фон­с­ките ли­те­ра­ту­ри: Аф­ри­ка, Ка­ри­би, Маг­реб), Мон­ре­ал: Les Presses de l’Université de Montréal, 2004.
  • Société africaine de culture (ред­.), David Diop, 1927-1960 : témoignages, études (Да­вид Ди­оп, 1927-1960: сви­де­тел­с­т­ва, из­след­ва­ни­я), Па­риж: Présence africaine, 1983.
Avatar photo
Yoto Yotov
Articles : 120

Traductions