Mappemonde mettant en évidence le Japon.

В полето на сънищата: Призраците на Уеда Акинари

Пре­ве­дено от френ­ски

Именно в по­лето често се под­с­ло­ня­ват най-сво­еоб­раз­ните ге­нии. Син на не­из­вес­тен баща и на твърде из­вес­тна майка — кур­ти­занка от квар­тала на удо­вол­с­т­ви­ята — Уеда Аки­нари (1734-1809)1От­х­вър­лени фор­ми:
Akinari Oueda.
Ueda Tôsaku.
Uyeda Akinari. видя майка си само вед­нъж, ко­гато вече беше въз­рас­тен мъж и про­чут пи­са­тел. Оси­но­вен от тър­гов­ско се­мейс­тво от Оса­ка, съ­щес­т­ву­ва­нето му беше бе­ля­зано от този пър­во­на­ча­лен срам, за който вра­го­вете му не се све­ня­ваха да го на­па­дат: „Вра­го­вете ми каз­ват за мен: това е дете от хан; още по-ло­шо, това е ня­какво из­дънка на ос­та­рял свод­ник! На ко­ето от­го­ва­рям: […] във всеки слу­чай, аз съм един­с­т­ве­ният ге­не­рал в мо­ята пла­нина и не поз­на­вам ра­вен на себе си“. Към това се до­ба­вяше и не­дъг на пръс­тите2Не­дъг, който ще носи де­мон­с­т­ра­тив­но, под­пис­вайки ше­дьо­въра си с псев­до­нима Senshi Kijin, то­ест Ин­ва­ли­дът с де­фор­ми­рани пръс­ти., който му заб­ра­ня­ваше съ­вър­ше­ната ка­лиг­ра­фия, па­ра­док­сално на­соч­вайки го, гор­дия мла­деж, малко скло­нен към тър­го­вия, към ожес­то­чено ин­те­лек­ту­ално и ли­те­ра­турно тър­се­не. От това бурно съ­щес­т­во­ва­ние, от тази ос­тра чув­с­т­ви­тел­ност, ще се роди не­го­вият ше­дьо­вър, Раз­кази за дъжд и луна (Ugetsu monogatari)3От­х­вър­лени фор­ми:
Contes des mois de pluie (Раз­кази за дъж­дов­ните ме­се­ци).
Contes de la lune vague après la pluie (Раз­кази за не­яс­ната луна след дъж­да).
Contes de la lune et de la pluie (Раз­кази за лу­ната и дъж­да).
Contes de pluies et de lune (Раз­кази за дъж­дове и лу­на).
Contes de la lune des pluies (Раз­кази за лу­ната на дъж­до­ве­те).
Contes de lune et de pluie (Раз­кази за луна и дъж­д).
Contes du clair de lune et de la pluie (Раз­кази за лун­ната свет­лина и дъж­да).
Uegutsu monogatari..

За изворите и сънищата

Пуб­ли­ку­вани през 1776 г., тези де­вет фан­тас­тични раз­каза бе­ле­жат пов­ратна точка в ли­те­ра­ту­рата от епо­хата Едо. Аки­на­ри, скъс­вайки с „раз­ка­зите за пла­ва­щия свят“, ле­ко­мис­лен жанр, мо­де­рен по онова вре­ме, въ­вежда ма­ни­ера на йомихон, или „книга за че­тене“, ко­ято е на­со­чена към об­ра­зо­вана пуб­ли­ка, на ко­ято пред­лага прос­т­ран­с­тво за мечти и бяг­с­т­во. Ори­ги­нал­ността на не­го­вия под­ход се със­тои в ма­гис­т­ра­лен син­тез между ки­тайс­ките на­ра­тивни тра­ди­ции и япон­с­кото ли­те­ра­турно нас­лед­с­тво. Ма­кар да черпи обилно от сбор­ни­ците с фан­тас­тични раз­кази от ди­нас­ти­ите Минг и Цин, като Раз­кази при га­сене на свещта (Jiandeng xinhua), той ни­кога не се за­до­во­лява с прост пре­вод или роб­ска адап­та­ция. Всеки раз­каз е из­цяло япо­ни­зи­ран, тран­с­по­ни­ран в на­ци­о­нална ис­то­ри­ческа и ге­ог­раф­ска рамка и, най-ве­че, пре­об­ра­зен от уни­кална ме­лан­хо­лия.

Към кон­ти­нен­тал­ните из­точ­ници Аки­нари при­месва с из­кусно майс­тор­с­тво спо­ме­ните от кла­си­чес­ката ли­те­ра­тура на сво­ята стра­на. Вли­я­ни­ето на те­а­търа но е нав­ся­къде осе­за­е­мо, не само в жес­то­вете и фи­зи­о­но­ми­ите — от­мъс­ти­телни ду­хо­ве, приз­раци на во­и­ни, обе­зу­мели от лю­бов жени — но и в са­мата ком­по­зи­ция на раз­ка­зи­те, ко­ито умело ба­лан­си­рат от­да­ле­ча­ва­нето от света и дра­ма­тич­ната прог­ре­сия до по­я­вата на свръ­хес­тес­т­ве­но­то. По съ­щия на­чин, еле­ган­т­ната и цве­тиста проза (габун) е въл­ну­ващ омаж към злат­ния век на епо­хата Хе­йан, и осо­бено към По­вестта за Ген­джи (Genji monogatari).

Призрачно човечество

Оно­ва, ко­ето по­ра­зява в Раз­кази за дъжд и луна, е, че све­тът на ду­хо­вете ни­кога не е на­пълно от­къс­нат от този на жи­ви­те. Да­леч от това да бъ­дат прости чу­до­ви­ща, приз­ра­ците на Аки­нари при­те­жа­ват сложна лич­ност, често по-бо­гата и по-о­ри­ги­нална от тази на хо­ра­та, ко­ито ид­ват да прес­лед­ват. По­я­вите им са мо­ти­ви­рани от мощни чо­вешки чув­с­т­ва: вяр­ност от­въд смърт­та, по­ру­гана лю­бов, из­га­ряща рев­ност или не­у­га­сима ом­ра­за. Приз­ра­кът често е само про­дъл­же­ние на страст, ко­ято не е могла да бъде за­до­во­лена или ус­по­ко­ена в зем­ния свят. Гла­сът му, до­шъл от от­въд­но­то, ни го­вори със сму­ща­ваща съв­ре­мен­ност за нас са­ми­те.

Така е с Ми­я­ги, изос­та­ве­ната съп­ру­га, ко­ято в Къ­щата в тръс­ти­ките чака се­дем го­дини зав­ръ­ща­нето на съп­руга си, за­ми­нал да търси бо­гат­с­тво. Ум­ряла от из­то­ще­ние и скръб, тя му се явява за пос­ледна нощ, преди да стане само пог­ре­бална мо­ги­ла, върху ко­ято се на­мира тази раз­ди­раща по­е­ма:

„Така бе­ше,
Знаех го и все пак сър­цето ми
Се люш­каше в илю­зии:
В този свят, до този ден,
Беше ли това жи­во­тът, който жи­вях?“

Ueda, Akinari. Contes de pluie et de lune (Раз­кази за дъжд и лу­на) (Ugetsu monogatari), пре­вод от япон­ски от René Sieffert. Па­риж: Gallimard, по­ре­дица „Connaissance de l’Orient. Série japonaise“, 1956.

Фан­тас­тич­ното при Аки­нари сле­до­ва­телно не е просто ме­ха­ни­зъм за ужас; то е уве­ли­чи­тел­ното ог­ле­дало на ду­шев­ните мъ­ки. Приз­ра­ците ид­ват да на­пом­нят на жи­вите за тех­ните про­ви­не­ния, за мо­рал­ните пос­лед­с­твия от тех­ните дейс­т­вия. От­мъ­ще­ни­ето на из­не­ве­рена съп­руга или ло­ял­ността на при­я­тел, който се са­мо­у­би­ва, за да спази обе­ща­ни­ето си, са тол­кова притчи за си­лата на ан­га­жи­мен­тите и фа­тал­ността на страс­ти­те.

Гравьорът на химери

Сти­лът на Аки­нари е без съм­не­ние то­ва, ко­ето при­дава на твор­бата ней­ната трай­ност. Той съ­че­тава бла­го­род­с­твото на кла­си­чес­кия език с чув­с­тво за ри­тъм, нас­ле­дено от но, съз­да­вайки сво­еоб­разна му­зи­ка, ко­ято ома­гьосва чи­та­те­ля. Са­мото заг­ла­вие, Ugetsu, „дъжд и луна“, пре­вежда тази омай­ваща ме­ло­дия в об­раз — този на лунна свет­ли­на, ко­ято се раз­мива в ше­пота на си­тен дъжд, ус­та­но­вя­вайки иде­ална рамка за про­я­вите на свръ­хес­тес­т­ве­но­то, приз­ра­чен свят, къ­дето гра­ни­ците между съня и ре­ал­ността се раз­ми­ват.

Не­за­ви­сим ху­дож­ник, Аки­нари от­дели близо де­сет го­ди­ни, за да из­лъска своя ше­дьо­вър, знак за важ­ност­та, ко­ято му при­да­ва­ше. Ин­те­лек­ту­ална не­за­ви­си­мост, ко­ято се про­яви също в не­го­вите ожес­то­чени по­ле­мики с дру­гия ве­лик учен от сво­ето вре­ме, Мо­то­ори Но­ри­на­га, на­ци­о­на­лист преди вре­мето си. До­като пос­лед­ният из­ди­гаше ро­до­вите ми­тове на Япо­ния в „един­с­т­вена ис­тина“, Аки­нари се по­диг­ра­ваше на този иде­ал, твър­дейки че „във всяка страна ду­хът на на­ци­ята е ней­ната смрад“. Така този син на кур­ти­занка ус­пя, само със си­лата на сво­ето из­кус­т­во, да се на­ложи като цен­т­рална фи­гу­ра, „съ­вър­шен анар­хист“4Из­ра­зът е на Ал­ф­ред Жари за Юбю, но би мо­гъл, чрез смела ана­ло­гия, да ха­рак­те­ри­зира духа на пълна не­за­ви­си­мост на Аки­на­ри., кой­то, иг­ра­ейки си с кон­вен­ци­и­те, из­дигна фан­тас­тич­ния раз­каз до нес­рав­нима сте­пен на из­тън­че­ност. Не­го­вите осо­бе­нос­ти, ко­ито изис­к­ваха осо­бен ку­раж в япон­ско об­щес­т­во, ко­ето из­ди­гаше кон­фор­мизма във вър­ховна доб­ро­де­тел, не мо­жеха да не оча­ро­ват Юкио Ми­ши­ма, който приз­нава в Мо­дерна Япо­ния и са­му­райс­ката етика (Ха­га­куре ню­мон), че е но­сил про­из­ве­де­ни­ето на Аки­нари със себе си „по време на бом­бар­ди­ров­ките“ и най-вече се е въз­хи­ща­вал на не­го­вия „умиш­лен анах­ро­ни­зъм“. Раз­кази за дъжд и луна не са просто ан­то­ло­гия на жан­ра; те са пре­от­к­рит об­раз на раз­каза по япон­ски на­чин, къ­дето чу­дес­ното и ма­каб­ре­ното се със­те­за­ват с най-де­ли­кат­ната по­е­зия, ос­та­вяйки чи­та­теля под трай­ния чар на един стра­нен и ве­ли­ко­ле­пен сън.

За по-нататъшно четене

Около Разкази за дъжд и луна

Цитати

„Изо­ра, дъ­ще­рята на Ка­са­да, от де­ня, в който беше влязла (в но­вото си се­мейс­т­во), ста­вайки рано и ля­гайки къс­но, обик­но­вено не се от­де­ляше от сво­ите све­кър и све­кър­ва; тя беше пре­це­нила ха­рак­тера на съп­руга си и се при­ла­гаше от все сърце да му слу­жи; също та­ка, съп­ру­зите Иза­ва, трог­нати от ней­ната при­вър­за­ност към си­нов­ните си за­дъл­же­ния, не мо­жеха да се на­рад­ват; Шо­та­ро, от своя стра­на, оце­ня­ваше доб­рата ѝ воля и жи­ве­еше с нея в добро раз­би­ра­тел­с­т­во. Оба­че, срещу ло­шите нак­лон­ности на един его­ист, какво да се нап­ра­ви? От оп­ре­де­лен мо­мент на­та­тък той се за­пали здраво по една кур­ти­зан­ка, ня­коя си Соде от То­мо-но-цу5То­мо-но-цу (днес То­мо­но­у­ра): Прис­та­нище на Вът­реш­ното мо­ре, пре­фек­тура Хи­ро­ши­ма, чи­ито стръмни пей­зажи вдъх­но­виха ани­ма­ци­он­ния филм По­ньо на ска­лата на сту­дио Гиб­ли.; нак­рая я от­ку­пи, нас­тани за нея къща в близко село и пре­кар­ваше дни на­ред без да се връща у до­ма.“

Ueda, Akinari. Contes de pluie et de lune (Раз­кази за дъжд и лу­на) (Ugetsu monogatari), пре­вод от япон­ски от René Sieffert. Па­риж: Gallimard, по­ре­дица „Connaissance de l’Orient. Série japonaise“, 1956.

Изтегляния

Звукови записи

Библиография

Avatar photo
Yoto Yotov
Articles : 120

Traductions