Многогласието на народа: Песента за вярната Чунхян

Пре­ве­дено от френ­ски

Заг­ла­ви­ето трябва да се раз­бира бук­вал­но: Пе­сента за Чун­хян (Chunhyangga)¹От­х­вър­лени фор­ми:
Le Dit de Chunhyang (Раз­ка­зът за Чун­хян).
Ch’un-hyang ka.
Choon Hyang Ga.
Čchunhjangga. е преди всичко пе­сен. За да схва­нете същ­ността ѝ, зат­во­рете очи и си пред­с­та­вете гола сце­на, на ко­ято са се нас­та­нили пе­вец с вет­рило и тъ­па­нар. Този дует е дос­та­тъ­чен, за да въп­лъти пансори — това ав­тен­тично ко­рейско из­кус­т­во, ко­ето Серж Ка­ган­кси оп­ре­деля като на­ми­ращо се „на кръс­то­пътя между те­а­тъ­ра, опе­ра­та, пър­фор­ман­са, гос­пела и two-man-show-то“. Тъ­па­нът отеква и дрез­га­вият глас се из­ди­га, скан­ди­ран от вет­ри­ло­то, ко­ето се раз­т­варя и сгъва с рязко пляс­ка­не, за­да­ващо ри­тъ­ма. Ув­ле­че­на, пуб­ли­ката ре­а­гира в уни­сон, като „бап­тис­тки хор“, в ин­тен­зивно об­ще­ние, гра­ни­чещо с транс.

Ро­дена на сце­на­та, тази ли­рична пе­сен се пре­върна в раз­каз и пъ­ту­ва, но­сена от ус­т­ната тра­ди­ция. През ве­ко­вете без­б­рой ано­нимни ав­тори са я обо­га­тя­ва­ли, при­съ­е­ди­ня­вайки към нея други при­казки за крал­ски ин­с­пек­тори и заб­ра­нени лю­бо­ви. От тази жива ма­те­рия нак­рая са се ута­и­ли, пласт след пласт, ут­вър­дени тек­с­то­ве, ре­фе­рен­тни ли­те­ра­турни из­да­ния, най-из­вес­т­ните от ко­ито са Ис­то­ри­ята на Чун­хян (Chunhyangjeon)²От­х­вър­лени фор­ми:
Histoire de Tchoun Hyang (Ис­то­рия на Чун Хян).
Histoire de Tchyoun hyang (Ис­то­рия на Чьун хян).
Histoire de Tchun-hyang (Ис­то­рия на Чун-хян).
Tchoun-Hyang-Djun.
Tchyoun hyang tjyen.
Tchun-Hyang Chòn.
Tchun-hyang djŏn.
Ch’unhyangdyŏn.
Ch’unhyangjŏn.
Choon Hyang Jun.
Choon-hyang-chon.
Choon Hyang Jon.
Chun-hyang-jon.
Ch’un-hyang Chŏn.
Chun-hyang-chun.
Chun-chyang-chun.
Czhun-hiang dzon.
Čchunhjangdžŏn., или из­да­ние гйонгпан, и Пе­сента за вяр­ната Чун­хян (Yeolnyeo Chunhyang Sujeolga)³От­х­вър­лени фор­ми:
L’Histoire de la constance de Chunhyang, femme fidèle (Ис­то­ри­ята на пос­то­ян­с­т­вото на Чун­хян, вярна жена).
Yol-nyo Ch’un-hyang Su-jeol Ga.
Yeolnye Chunhyang Sujeolga.
Yeollyeo-Chunhyang-Sujeolga., или из­да­ние уанпан.

Пролетната идилия

Ин­т­ри­гата раз­казва лю­бовта между Чун­хян („А­ро­матна про­лет­“), дъ­щеря на бивша кур­ти­зан­ка, и Мон­рьонг („Сън за дра­кон“)⁴В ня­кои из­точ­ни­ци, вместо с лич­ното му име Мон­рьонг, ге­роят е обоз­на­ча­ван с на­и­ме­но­ва­ни­ето И До­рьонг. Тази форма съ­че­тава фа­мил­ното му име И и поч­ти­тел­ната титла дорьонг, да­вана на не­же­не­ния син на бла­го­род­ник. В дейс­т­ви­тел­ност тя оз­на­чава просто „мла­дият гос­по­дин И, мла­дият И“.
От­х­вър­лени фор­ми:
Ye Toh Ryung.
I-Toreng.
Ri To ryeng.
Lee Doryong., син на бла­го­ро­ден уп­ра­ви­тел. В На­му­он, в про­вин­ция Джо­ла, ко­гато цве­тята за­поч­ват да раз­цъф­тя­ват, мла­дият учен изос­тавя ба­щи­ната биб­ли­о­те­ка, за да се по­раз­ходи на от­к­ри­то. Там той за­бе­лязва Чун­хян, ко­ято се лю­лее на люл­ка. Тази първа среща е на­ри­су­вана с де­ли­кат­ността на най-и­зящ­ните гра­вю­ри:

„Тя хвана въ­жето с де­ли­кат­ните си ръ­це, качи се на дъс­ката и по­ле­тя. […] Лис­тата на дър­ве­тата съп­ро­вож­даха ней­ното дви­же­ние нап­ред-на­зад. Чер­ве­ното на по­лата ѝ пра­веше щас­т­ливо петно върху окол­ната зе­ле­ни­на. […] Гле­дана от­п­ред, тя беше ляс­то­ви­ца­та, ко­ято се гмур­ка, за да улови във въз­духа лис­тенце от прас­ко­вен цвят, плъз­гащо се към зе­мя­та. От­зад тя из­г­леж­даше като пъс­т­роц­ветна пе­пе­ру­да, ко­ято се от­да­ле­чава в тър­сене на сво­ята дру­гар­ка.“

Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян), прев. от кор. Чой Ми­кюнг и Жан-Ноел Жю­те, Ка­де­йан: Zulma, 1999; пре­изд. Па­риж; Вьол-ле-Роз: Zulma, ко­лек­ция „Z/a“, 2025.

Лю­бов­та, мъл­ни­е­носна и миг­но­ве­на, тласка мла­дия бла­го­род­ник да пре­неб­регне при­ли­чи­я­та. Той отива при нея но­щем. След като прек­рачва прага на ста­я­та, това мо­миче от на­рода се оказва не по-малко об­ра­зо­вано и из­тън­чено от не­го: пог­ле­дът се плъзга по нейни сти­хот­во­ре­ния, ока­чени над ра­бот­ната ѝ ма­са, по ка­лиг­ра­фии, кар­ти­ни. В този де­кор влю­бе­ните раз­ме­нят обе­ти, скре­пя­вайки съ­юз, който все още па­зят в тай­на, раз­де­лени както са по рож­де­ние и бо­гат­с­тво.

Изпитанието на постоянството

По това време ба­щата на Мон­рьонг е из­ви­кан об­ратно в Ха­нянг (Се­ул); мла­дият мъж трябва да го пос­лед­ва, за да за­върши об­ра­зо­ва­ни­ето си и да по­ложи ман­да­рин­с­ките из­пи­ти. Той ос­тавя зад себе си влю­бена и вярна съп­ру­га, ко­я­то, нова Пе­не­ло­па, очак­ваща зав­ръ­ща­нето на своя Оди­сей, се зак­лева да по­чита „клет­ва, хи­ляда пъти по-ценна от зла­то­то, хи­ляда пъти по-кра­сива от неф­рита“.

Дра­мата се за­вър­зва с прис­ти­га­нето на нас­лед­ник на поста уп­ра­ви­тел — Бьон Хак­до, сла­дос­т­рас­тен и бру­та­лен чо­век. На­у­чил за кра­со­тата на Чун­хян, той изис­ква тя да пос­тъпи в не­гова служ­ба. Прег­ле­дът на кисенгите е с раб­ле­зи­ан­ска ко­ло­рит­ност, къ­дето се ре­дят вну­ши­телни имена като гос­по­жица „Тайн­с­т­вена мъг­ла“, „Кай­сиев цвят“ или „Речна фе­я“. Само Чун­хян лип­с­ва. Дов­ле­чена пред ти­ра­на, тя се ос­ме­лява да му се про­ти­во­пос­та­ви, ар­гу­мен­ти­рай­ки, че доб­ро­де­телна жена не може да служи на двама съп­ру­зи, дори и да е от ни­сък про­из­ход:

„Доб­ро­де­тел­та, вер­ността имат ли нещо общо със со­ци­ал­ния ранг?“

Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян), прев. от кор. Чой Ми­кюнг и Жан-Ноел Жю­те, Ка­де­йан: Zulma, 1999; пре­изд. Па­риж; Вьол-ле-Роз: Zulma, ко­лек­ция „Z/a“, 2025.

За тази дър­зост тя по­нася мъ­че­ние. Всеки удар с кам­шик, който се сто­варва върху нея, става по­вод за пе­сен на съп­ро­ти­ва, бо­лез­нена ли­та­ния, в ко­ято тя от­ново пот­вър­ж­дава сво­ята вяр­ност. „Дори да ме убият де­сет хи­ляди пъти“, въз­к­ликва тя, „лю­бов­та, ко­ято оби­тава в сър­цето ми, лю­бов­та, ко­ято свър­зва шестте хи­ляди стави на тя­лото ми, тази лю­бов няма да се про­ме­ни.“

Няма да кажа нищо за раз­в­ръз­ка­та, ос­вен че е щас­т­ли­ва.

Реваншът на сърцата срещу суровостта на произвола

Пе­сента за вяр­ната Чун­хян об­х­ваща ця­лата со­ци­ална стъл­бица на Ста­рия ре­жим — от най-ви­со­кото за Мон­рьонг до най-нис­кото за Чун­хян. Ус­пе­хът ѝ се дължи на то­ва, че „тя се ос­ме­ля­ваше да го­вори на ви­сок глас за лю­бов в тази стра­на, къ­дето мла­дите сърца се за­ду­ша­ваха под властта“ и къ­дето бра­кът, въп­рос на ра­зум, се уреж­даше хлад­но, без те да имат ду­ма­та. Тази ин­тимна пре­тен­ция се съ­че­тава с по­ли­ти­ческо ра­зоб­ли­ча­ване на зло­у­пот­ре­бите и ко­руп­ци­я­та, ко­ито пре­об­ла­да­ваха сред уп­рав­ля­ва­щи­те.

Раз­бира се, приз­на­вам, че раз­ка­зът по­ня­кога страда от раз­лич­ните до­бав­ки, ко­ито е пре­диз­ви­кал; Bulletin critique du livre en français (Кри­ти­чески бю­ле­тин за кни­гата на френ­ски) от­бе­лязва в него „ня­кои не­съ­от­вет­с­твия, не­ловки обос­нов­ки, […] на­ив­ност и слад­ни­ка­вост“. Въп­реки то­ва, по­добно на ра­ко­ви­на, ко­ято въз­п­ро­из­вежда шума на оке­а­на, той за­пазва под всичко това „един ше­пот и като че ли об­ши­рен глух тъ­тен: ве­ли­кото без­к­райно мно­гог­ла­сие“ на на­род­ните по­е­ти, ко­ито пеят на­о­коло⁵За да ци­ти­раме Ипо­лит Тен и не­го­вата ма­гис­т­рална Philosophie de l’art (Фи­ло­со­фия на из­кус­т­вото).. Тях­ната тре­петна ду­ша, тех­ните добри и чисти чув­с­тва са пре­несли това про­из­ве­де­ние през ве­ко­ве­те; те го ожи­вя­ват и днес, по време на го­ле­мия фес­ти­вал в На­му­он, къ­дето се със­те­за­ват най-доб­рите мьонгчанг (майс­тори пев­ци). Лий Мий­джонг съ­об­ща­ва, че ня­кои от тях се уп­раж­ня­ват с та­къв плам, „за да при­да­дат на гласа си съ­вър­шен­с­тво на из­ра­зи­тел­ност­та, че сти­гат до­там да из­п­лю­ват кръв“. Да­леч от нап­раз­на, тях­ната жер­тва е при­вет­с­твана от пуб­ли­ка­та, ко­ято става да ап­ло­дира със сълзи на очи. И „тези сълзи на съв­ре­мен­ните зри­тели са също тол­кова тро­га­тел­ни, кол­кото пе­ри­пе­ти­ите и съ­би­ра­нето на влю­бе­ните от из­мис­ли­цата“.

За да научите повече

Около Le Chant de la fidèle Chunhyang (Песента за вярната Чунхян)

Цитати

„국가에 대경사로 태평과를 보이실 제 서책을 품에 품고 장중에 들어가 좌우를 둘러보니 억조창생 허다 선비 일시에 숙배한다. 어악풍류 소리에 앵무새가 춤을 춘다. 대제학 택출하여 어제를 내리시니 도승지 모셔 내어 홍장 위에 걸어놓으니 글제에 하였으되, “춘당춘색고금동“이라 두렷이 걸었거늘“

열녀 춘향 수절가 във Wikisource 한국어, [он­лайн], кон­сул­ти­ран на 25 сеп­тем­ври 2022.

„Тъй като спе­ци­а­лен кон­курс за дос­тъп до дър­жав­ната служба тряб­ваше да бъде ор­га­ни­зи­ран по слу­чай ня­какво тър­жес­т­во, той реши да се яви на не­го. Ко­га­то, с ки­тайс­ките си книги под миш­ни­ца, прис­тигна в ра­йона на ака­де­ми­я­та, той видя нав­ся­къде ог­ромна тълпа от хора от на­рода и уче­ни. Всички нап­ра­виха дъл­бок пок­лон, ко­гато Не­гово Ве­ли­чес­тво кра­лят се по­я­ви. Па­па­га­лите пре­ли­таха в ри­тъма на изящна въз­душна му­зи­ка. Не­гово Ве­ли­чес­тво по­кани де­кана на Ака­де­ми­ята за изящни из­кус­тва да пред­ложи тема и пър­вият сек­ре­тар я пре­писа на тран­с­па­рант, който из­ложи пред очите на със­те­за­те­ли­те. Тряб­ваше да се съ­чини вър­ху: „В па­ви­ли­она на Про­летта⁶Или по-скоро „е­зе­рото на Про­лет­та“ (Чундан, 春塘) и об­шир­ната пло­щад­ка, ко­ято го над­ви­ша­ва­ше, къ­дето се про­веж­даха из­пи­тите в сто­ли­ца­та. цве­тът на про­летта е съ­щият днес, както едно вре­ме“.“

Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян), прев. от кор. Чой Ми­кюнг и Жан-Ноел Жю­те, Ка­де­йан: Zulma, 1999; пре­изд. Па­риж; Вьол-ле-Роз: Zulma, ко­лек­ция „Z/a“, 2025.

„Един ден, най-нак­рая, той на­у­чи, че кра­лят на Ко­рея е нас­ро­чил из­пи­тите за вдру­ги­ден.“

Printemps parfumé : roman (Аро­матна про­лет: ро­ман), прев. от кор. Ж.-А. Рос­ни, със сътр. на Хонг Чон­гу, Па­риж: E. Dentu, ко­лек­ция „Petite collection Guillaume“, 1892; пре­изд. под загл. Le Printemps parfumé ; suivi du Bois sec refleuri (Аро­мат­ната про­лет; след­вана от Су­хото дърво от­ново раз­цъф­тява), под реда на Бен­жа­мен Жо­ано (предг. Ан­тъни дьо Тезе [Ан Сон­джай­]), Па­риж: L’Atelier des Cahiers, ко­лек­ция „Seonbi“, 2017.

„Дойде ден, ко­гато му ос­тана само един из­пит.“

„L’Amour de I-Toreng et de la jolie Tchun-Hyang : roman“ („Лю­бовта на И-То­ренг и ху­ба­вата Чун-Хян: ро­ман­“), неп­ряк прев. от фр. от Ано­ним, по този на Ж.-А. Рос­ни, La Revue des revues, т. 14, 1895, с. 60-68, 144-150, 233-238 и 327-332.

Изтегляния

Звукозаписи

• Час­ти­чен про­чит на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Юн Йо­ни, в пре­вода на Чой Ми­кюнг и Жан-Ноел Жю­те. (KBS WORLD Radio).
• Юн Йони за Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян). (KBS WORLD Radio).

Печатни произведения

• От­къс от Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) в пре­вода на Чой Ми­кюнг и Жан-Ноел Жюте (2025). (Éditions Zulma).
• Пре­вод на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Ж.-А. Рос­ни, със сът­руд­ни­чес­т­вото на Хонг Чонгу (1892). (Yoto Yotov).
• Пре­вод на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Ж.-А. Рос­ни, със сът­руд­ни­чес­т­вото на Хонг Чонгу (1892), ко­пие. (Google Livres).
• Пре­вод на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Ж.-А. Рос­ни, със сът­руд­ни­чес­т­вото на Хонг Чонгу (1892), ко­пие 2. (Google Livres).
• Пре­вод на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Ж.-А. Рос­ни, със сът­руд­ни­чес­т­вото на Хонг Чонгу (е­лектр. изд­.). (Wikisource).
• Пре­вод на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Ж.-А. Рос­ни, със сът­руд­ни­чес­т­вото на Хонг Чонгу (е­лектр. изд. бис). (한국문학 디지털도서관).
• Неп­ряк пре­вод на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Ано­ним, по този на Ж.-А. Росни (1895). (Google Livres).
• Неп­ряк пре­вод на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Ано­ним, по този на Ж.-А. Росни (1895), ко­пие. (Google Livres).
• Неп­ряк пре­вод на Le Chant de la fidèle Chunhyang (Пе­сента за вяр­ната Чун­хян) от Ано­ним, по този на Ж.-А. Росни (1895), ко­пие 2. (Google Livres).

Библиография

• Cambon, Pierre, M’Ghari, Younès и Maurus, Patrick, Dictionnaire historique et culturel des Corée(s) (Ис­то­ри­чески и кул­ту­рен реч­ник на Ко­ре­я(-и­те)), Па­риж: Ellipses, 2024.
• Casta-Rosaz, Fabienne, „Amours mythiques : Le Chant de la fidèle Chunhyang“ („Ми­тични лю­бо­ви: Пе­сента за вяр­ната Чун­хян“), La Vie, 17 юни 1999. (Éditions Zulma).
• „Le Chant de la fidèle Chunhyang“ („Пе­сента за вяр­ната Чун­хян­“), Bulletin critique du livre en français (Кри­ти­чески бю­ле­тин за кни­гата на френ­ски), № 611-612, ав­гус­т-сеп­тем­ври 1999, руб­рика № 180634. (Éditions Zulma).
• Courant, Maurice, Bibliographie coréenne : tableau littéraire de la Corée, contenant la nomenclature des ouvrages publiés dans ce pays jusqu’en 1890 (Ко­рейска биб­ли­ог­ра­фия: ли­те­ра­турна кар­тина на Ко­рея, съ­дър­жаща но­мен­к­ла­ту­рата на про­из­ве­де­ни­я­та, пуб­ли­ку­вани в тази страна до 1890 г.), т. I, Па­риж: E. Leroux, ко­лек­ция „Publications de l’École des langues orientales vivantes. 3^e série“, 1894. (Bibliothèque nationale de France (BnF)).
• Kaganski, Serge, „Splendeurs et misères d’une courtisane : Le Chant de la fidèle Chunhyang“ („Бля­сък и ни­щета на една кур­ти­зан­ка: Пе­сента за вяр­ната Чун­хян“), Les Inrockuptibles, 21 но­ем­ври 2000. (Éditions Zulma).
• Larcher, Jérôme, „Le Chant de la fidèle Chunhyang d’Im Kwon-taek : tragédie musicale“ („Пе­сента за вяр­ната Чун­хян на Им Ку­он­тек: му­зи­кална тра­ге­ди­я“), Cahiers du cinéma, № 551, но­ем­ври 2000, с. 83-85.
• Lee, Mee-Jeong, Le Pansori : un art lyrique coréen (Пан­со­ри: ко­рейско ли­рично из­кус­тво), със сътр. на Frédéric Veillon, Па­риж: Maisonneuve & Larose, 2002.
• Li, Long Tsi, „Littérature coréenne“ („Ко­рейска ли­те­ра­ту­ра“) в Histoire des littératures. I, Littératures anciennes, orientales et orales (Ис­то­рия на ли­те­ра­ту­ри­те. I, Древ­ни, из­точни и ус­тни ли­те­ра­тури), публ. под реда на Raymond Queneau, Па­риж: Gallimard, ко­лек­ция „Encyclopédie de la Pléiade“, 1955, с. 1305-1317.
• Rose, Sean James, „Une légende coréenne : Le Chant de la fidèle Chunhyang“ („Една ко­рейска ле­ген­да: Пе­сента за вяр­ната Чун­хян“), Lire, юни 1999. (Éditions Zulma).