Mappemonde mettant en évidence l’Inde et le Pakistan.

Златото на сикхите: Блясък и универсалност на Грантх

Пре­ве­дено от френ­ски •

Един от све­ще­ните во­до­еми на Ин­дия е „е­зе­рото на без­смър­ти­е­то“ (Ам­рита Са­ра), в Ам­рит­сар1От­х­вър­лени фор­ми:
„Локва на без­смър­ти­е­то“.
„Е­зерце на без­смър­ти­е­то“.
„Ба­сейн на без­смър­ти­е­то“.
„Ба­сейн на на­пит­ката на без­смър­ти­е­то“.
„Ба­сейн на нек­та­ра“.
„Е­зеро на нек­та­ра“.
„Пре­въз­ходна ам­б­ро­зи­я“.
Amrita Saras.
Umrita-sara.
Umritsar.
Umritsir.
Umretsir.
Amretsir.
Amritsir.
Umbritsir.
Amritsur.
Umritsur.
Umritzer.
Umbritzir.
Amretseyr., къ­дето бие сър­цето на сик­х­с­ката вя­ра. Все­ки, който отиде там, бива пов­ле­чен от чо­вешка тълпа с аро­мати на цветя и та­мян и прис­тига за­едно с нея пред едно чу­до: зла­тен храм, из­диг­нат като скъ­по­це­нен ка­мък сред во­ди­те. Очак­ваш да бъ­деш оча­ро­ван, а би­ваш сма­ян. Не­о­пи­су­ема на­ва­лица от път­ни­ци, пок­лон­ници и лю­бо­питни от „всички раси на Ин­дия“ се тълпи и се пре­виква „на звучни ди­а­лек­ти, ко­ито уд­рят ухото като тръ­бен звук“, до­като де­ца, ти­чай­ки, оби­ка­лят мра­мор­ните ке­йо­ве. Този храм при­ема всички без раз­лика на пол и ве­ро­из­по­ве­да­ние. Вътре няма ни­какви идо­ли. Един­с­т­ве­ният пред­мет на пок­ло­не­ние, по­ло­жен в го­ля­мата зала под бал­да­хин от бро­кат, е Грантх, със­та­вен пър­во­на­чално от Ар­джан, пе­тия гу­ру, и вер­ния му пи­сар Бхай Гур­дас. „Де­нем и но­щем, без пре­къс­ва­не, ся­каш за да осъ­щес­т­вят ня­какво неп­рес­танно пок­ло­не­ние, грантхи [слу­жи­те­ли] пеят под тези по­чи­тани сво­дове от­къси от све­ще­ната кни­га, аком­па­ни­райки се на струнни ин­с­т­ру­мен­ти.“

Половин хилядолетие разпръсната поезия

Сик­хите на­зо­ва­ват све­ще­ната си книга Ади Грантх (Пър­вата Книга) или Шри Гуру Грантх Са­хиб (По­чи­та­ната Кни­га-У­чи­тел)2От­х­вър­лени фор­ми:
Sri Guru Granth Saheb.
Siri Guru Granth Sahid.
Shri Guru Grant Sahib.
Śrī Guru Grantha Sāhib., но още по-често с не­оп­ре­де­ле­ното на­и­ме­но­ва­ние Грантх (Книгата)3От­х­вър­лени фор­ми:
Grantha.
Grant.
Grântah.
Grandth., както и хрис­ти­я­ните на­ри­чат сво­ята Библия (Книгите). А Грантх е про­из­ве­де­ние съв­сем уни­кално в срав­не­ние с ка­но­ните на дру­гите ре­ли­гии: оча­ро­ва­телна по­е­ти­ческа ан­то­ло­гия, ко­ято съ­държа не само хим­ните и пес­но­пе­ни­ята на сво­ите гу­ру, но и тези на по-ранни мис­ти­ци, като шейх Фа­ри­дуд­дин, на­ре­чен Баба Фа­рид, ро­ден около 1175 го­ди­на. Са­мите гуру са жи­вели между 1469 и 1708 г. — ето по­ло­вин хи­ля­до­ле­тие раз­п­ръс­ната ин­дийска по­е­зия, чи­ето неп­ре­къс­нато ре­ци­ти­ране (ак­ханд патх) изис­ква два дни и две нощи от грантхи, сме­нящи се един друг без по­чив­ка. Ето защо на смър­т­ния си одър де­се­тият и пос­ле­ден гу­ру, Го­бинд Син­гх, вместо да наз­начи нас­лед­ник, пос­та­но­ви, че този сбор­ник ще бъде от­сега на­та­тък веч­ният во­дач на ду­ши­те: „След мо­ята смърт, вие трябва при всяко об­с­то­я­тел­с­тво да се об­ръ­щате към Грантх Са­хиб; именно той ще бъде ва­шият гу­ру; всич­ко, ко­ето го по­пи­та­те, той ще ви по­каже“.

Общата кухня на братството

Фи­ло­со­фи­ята на Грантх е въз­пи­та­ние в лю­бов и доб­ро­же­ла­тел­ност, хвър­лено между ин­ду­ис­т­кия и мю­сюл­ман­с­кия свят. От пър­вия тя въз­п­ри­ема пре­да­ността (бхакти) без идо­лите и хо­мота на кас­ти­те. От вто­рия — мо­но­те­изма и су­фийс­кия по­рив без ше­ри­а­та. Слу­жейки си с ви­со­ката по­е­зия, тя дава пред­с­тава за това какво може да бъде жи­во­тът, дос­тоен да бъде жи­вян, ис­тин­с­кият жи­вот; ко­ето я из­дига до ранга на уни­вер­сална ре­ли­гия. Мо­лит­вата ѝ за­вър­шва не­из­менно с тези по­же­ла­ния за ця­лото чо­ве­чес­т­во: „Нека Тво­ята во­ля, о Гос­по­ди, до­несе мир и щас­тие на всеки и на всички по це­лия свят“. Бхай Гур­дас, вече спо­ме­нат, обяс­ня­ва:

„Той [сик­хът] жи­вее на­ис­тина жи­вот на са­мо­жер­т­ва, жи­вот на раб на Гос­по­да, ко­гото оби­ча. […] В лю­бовта си той заб­равя глад и сън. Ръ­цете му са неп­рес­танно за­ети да по­ма­гат на нуж­да­е­щите се и да уте­ша­ват от­ча­я­ни­те. […] Ве­ли­ко­ду­шен, тър­пе­лив и спо­ко­ен, той жи­вее, за да служи на чо­ве­чес­т­во­то.“

Ladame, Paul-Alexis, « Les Sikhs » (Сик­хи­те), Cahiers d’études cathares (Тет­радки за ка­тар­ски из­след­ва­ни­я), nº 147, есен 1995, с. 3-38.

Гу­ру­тата са про­по­вяд­вали аб­со­лютно ра­вен­с­т­во, ко­ето на­мира най-кон­к­рет­ния си из­раз в лангар. Тази дума оз­на­чава тра­пе­за­ри­я­та, при­ле­жаща към хра­мо­ве­те, и об­щата тра­пе­за, ко­ято се сер­вира там, от­во­рена за всич­ки. „Лангар, въ­ве­ден от пър­вия гу­ру, […] На­нак, беше осо­бено ори­ги­на­лен и ра­ди­ка­лен в Ин­дия, къ­дето в про­дъл­же­ние на ве­кове […] има­ше, и все още има, заб­рани от­носно хо­ра­та, с ко­ито се яде“. Раз­казва се, че са­мият им­пе­ра­тор Ак­бар, най-то­ле­ран­т­ният от мо­гол­с­ките вла­де­те­ли, се под­чини на това бе­зус­ловно гос­топ­ри­ем­с­т­во, като седна сред ре­ди­ците на бед­ни­те, за да спо­дели хляб с тях4Спо­ред малко си­гурно пре­да­ние този епи­зод нап­ра­вил та­кова впе­чат­ле­ние на мо­нар­ха, че той да­рил те­ре­на, на който сик­хите щели да из­ко­паят „е­зе­рото на без­смър­ти­е­то“..

„Пос­т­рой сала на съ­зер­ца­ни­е­то, върху него ще преп­ла­ваш без пре­пят­с­твие,
И няма да се блъс­неш нито в оке­а­на, нито в при­ли­ва. […]
Който ук­ро­тява егото си, се съб­лича от „аз­“-а и се раз­к­ра­сява по този на­чин. […]
Не се раз­де­ляме по­ве­че, ако на­ис­тина се съ­е­ди­ним с Гос­по­да.
То­гава ид­ва­нето и оти­ва­нето свър­шва и чо­век съ­зира нав­ся­къде Гос­по­да.“5Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Са­хиб), т. III, прев. от пен­джаб­с­ки, хин­ди, пер­сийски и ня­колко ин­дийски ди­а­лекта от Джар­наил Син­гх, с. 869.

С много сим­во­ли­чен език, това сти­хот­во­ре­ние пре­въз­ходно обоб­щава [сик­х­с­ко­то] уче­ние. Егото (хаумай, „аз-аз“) на чо­века […] е зат­вор­ник на ма­те­ри­ал­ния жи­вот и на не­го­вите гре­хо­ве, оли­цет­во­рени от оке­ана и при­ли­ва. По­ради тях […] той не може да дос­тигне дру­гия бряг, този на край­ното ос­во­бож­де­ние (нирвану) […]. Чо­ве­кът трябва сле­до­ва­телно да пре­чисти ду­хов­ната си същ­ност (ману), да я ос­во­боди от об­вив­ката на „аз-аз“ и да стане по този на­чин уго­ден на Бо­га.“

Matringe, Denis, Les Sikhs : histoire et tradition des « Lions du Panjab » (Сик­хи­те: ис­то­рия и тра­ди­ция на „Лъ­во­вете на Пен­джаб­“), Па­риж: Albin Michel, по­ре­дица « Planète Inde » (Пла­нета Ин­ди­я), 2008.

Един земен Йерусалим

Ве­черта пада над Пен­джаб и злат­ният храм се увен­чава с огър­лици от мас­лени кан­ди­ла, „чи­ито от­ра­же­ния във во­дата го ка­рат да трепти с бле­щу­ка­ния на сък­ро­вище“ (Мирча Ели­а­де). Съ­зер­ца­те­лят по­мисля то­га­ва, че това място е много по­ве­че, от­кол­кото из­г­леж­да. Това е ви­де­ни­ето на град, ви­наги „блес­тящ […], пред­с­та­вящ бла­го­родно пред пог­ле­дите […] хи­ля­дите си си­яйни ку­по­ли, върху ко­ито свет­ли­ната […] пада и от­с­кача в ос­ле­пи­телни из­па­ре­ния“ (Ла­мар­тин). Това е обе­ща­ни­ето за град, който по­ми­рява чо­века с ближ­ния му, както и със са­мия себе си, и от който пър­во­на­чал­ният Йе­ру­са­лим ми се стру­ва, че се от­да­ле­чава с всеки из­ми­нал ден все по­ве­че:

„За един хрис­ти­я­нин хра­мът на Ам­рит­сар ся­каш пре­доб­ра­зява не­бес­ния Йе­ру­са­лим, град, за който От­к­ро­ве­ни­ето каз­ва, че пор­тите му ни­кога няма да бъ­дат зат­во­ре­ни, за да при­е­мат всички на­роди6Et ambulabunt gentes in lumine ejus, et reges terræ afferent gloriam suam et honorem in illam. Et portæ ejus non claudentur per diem; nox enim non erit illic (На­ро­дите ще хо­дят в свет­ли­ната му и ца­рете на зе­мята ще при­не­сат в него сла­вата и честта си. Ден след ден пор­тите му ни­кога не ще бъ­дат зат­во­ре­ни; за­щото нощ не ще има там). Откр. 21, 24-25 (La Bible : traduction officielle liturgique / Биб­ли­я­та: офи­ци­а­лен ли­тур­ги­чен пре­вод). пред прес­тола на Бога и на Аг­не­ца. На­ис­ти­на, на това място се съ­държа пред­вес­ти­ето на едно при­ми­рено чо­ве­чес­т­во, тол­кова по-въл­ну­ва­що, ко­гато поз­на­ваме бо­лез­не­ната ис­то­рия на Пен­джаб и на сик­хиз­ма.“

Vagneux, Yann, « Le Temple d’or » (Злат­ният храм), La Croix (Кръс­тът), 12 яну­ари 2024.

За по-нататъшно четене

Около Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Сахиб), т. I

Цитати

„На де­сет го­дини чо­век е де­те,
Мла­достта се по­казва на двай­сет го­ди­ни;
А на трий­сет се гор­дее с кра­со­тата си.
Раз­цъф­тява на че­ти­рий­сет го­ди­ни,
На пет­де­сет крач­ката му е не­си­гур­на,
А на шей­сет ста­ростта нас­тига чо­ве­ка.
На се­дем­де­сет ра­зу­мът от­с­лаб­ва,
На осем­де­сет е нес­по­со­бен да ра­бо­ти.
На де­вет­де­сет е при­ко­ван за­ви­на­ги,
И си­лата му на­пълно го на­пус­ка.
На­нак, нав­ся­къде по­тър­сих,
Раз­б­рах, че све­тът е само за­мък от дим.“

Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Са­хиб), т. I, прев. от пен­джаб­с­ки, хин­ди, пер­сийски и ня­колко ин­дийски ди­а­лекта от Джар­наил Син­гх, Про­ви­ден­си­а­лес: Intellectual Services International, 1996.

Изтегляния

Звукозаписи
Печатни произведения

Около Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Сахиб), т. II

Цитати

„Бо­га­тите се гор­деят с бо­гат­с­твата си;
Зе­мев­ла­дел­ците се гор­деят със зе­мите си;
Ца­рят се гор­дее с те­ри­то­ри­ята си;
Но за на­бож­ния Не­го­вата под­к­репа е всич­ко.
Ако ня­кой се опре на ис­тин­ния, на Гос­по­да,
Гос­по­да­рят му по­мага с ця­лата Си мощ и той не поз­нава по­ра­же­ние.
Ко­гато изос­та­вим всяка друга опора и по­тър­сим убе­жище у Гос­по­да,
[…] Гос­под идва да оби­тава на­шия дух.“

Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Са­хиб), т. II, прев. от пен­джаб­с­ки, хин­ди, пер­сийски и ня­колко ин­дийски ди­а­лекта от Джар­наил Син­гх, Про­ви­ден­си­а­лес: Intellectual Services International, 1996.

Изтегляния

Звукозаписи
Печатни произведения

Около Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Сахиб), т. III

Цитати

„Смъртта влас­тва в све­та; на­ис­тина той е като за­мък от пя­сък.
Този за­мък из­чезва вне­зап­но, както хар­ти­ята под дъж­да.
О, мой ко­леб­лив дух, раз­мисли добре над ис­ти­на­та!
Сид­дхи, йо­ги, адеп­ти, до­ма­ки­ни, нак­рая всички си оти­ват от­тук.
Ми­мо­ле­тен, като но­щен сън, е све­тът,
Всич­ко, ко­ето виж­да­ме, ще из­чезне един ден,
То­га­ва, о не­ве­жи, защо се при­вър­з­ваш към ми­ра­жа?
Къде са бра­тята ти? Къде са при­я­те­лите ти? Пог­ледни доб­ре!
Едни си оти­до­ха, други ще си оти­дат, всеки на свой ред. […]
На­нак е Твой слу­га, о Гос­по­ди, спаси честта ми!“

Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Са­хиб), т. III, прев. от пен­джаб­с­ки, хин­ди, пер­сийски и ня­колко ин­дийски ди­а­лекта от Джар­наил Син­гх, Про­ви­ден­си­а­лес: Intellectual Services International, 1996.

Изтегляния

Звукозаписи
Печатни произведения

Около Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Сахиб), т. IV

Цитати

„Оп­лак­ваме се и тъ­жим; това е ежед­нев­ната ру­ти­на,
Спом­няме си за на­шите (мър­т­ви) близки за­ради то­ва, ко­ето са ни до­нес­ли.
Но ако съз­на­телно се от­къс­нем от све­та,
Не уми­раме по­ве­че, не се раж­даме по­вече и не стра­даме от мъ­ка.
Всеки кон­ф­ликт про­из­тича от оп­ли­та­нето на Мая [И­лю­зи­я­та],
Ря­дък е чо­ве­кът, който се опира на Името [на Гос­по­да].
Мая с трите ка­чес­тва7Става дума за то­ва, ко­ето ин­ду­ис­т­ката кос­мо­ло­гия на­рича тригуна или трите ка­чес­тва на Мая: доб­ро­та­та, страст­та, мра­кът. „Тези ка­чес­тва са в Бога като при­вид­ни, а не като дейс­т­ви­телни яв­ле­ния, за­щото [нам] ни се пов­таря до на­си­та: „Бог няма ка­чес­т­ва“, Той няма гуна [ат­ри­бу­ти], тъй като нищо не Го ог­ра­ни­ча­ва, тъй като Той не може да бъде по един на­чин вместо по друг, а е по вся­ка­къв на­чин, „аб­со­лют­но““ (Ал­ф­ред Ру­сел). кон­т­ро­лира це­лия свят,
Който и да се при­върже към нея, страда от мъ­ка.“

Sri Gourou Granth Sahib (Шри Гуру Грантх Са­хиб), т. IV, прев. от пен­джаб­с­ки, хин­ди, пер­сийски и ня­колко ин­дийски ди­а­лекта от Джар­наил Син­гх, Про­ви­ден­си­а­лес: Intellectual Services International, 1996.

Изтегляния

Звукозаписи
Печатни произведения

Библиография

Avatar photo
Yoto Yotov

От 2010 г. посвещавам времето си на насърчаване на диалога между вековете и народите, убеден, че човешкият дух е навсякъде у дома си. Ако споделяте тази визия за универсална култура и ако моите Notes du mont Royal някога са ви просветлили или трогнали, помислете да направите дарение в Liberapay.

Articles : 312

Traductions