Mappemonde mettant en évidence le Vietnam.

Ким-Ван-Киеу, или разкритата виетнамска душа

Пре­ве­дено от френ­ски

Има про­из­ве­де­ния, ко­ито но­сят в себе си вку­со­вете и стре­ме­жите на цяла на­ция, „от рик­ша­джи­ята до най-ви­со­кия ман­да­рин, от улич­ната тър­говка до най-ве­ли­ката дама на света“. Те ос­та­ват вечно млади и виж­дат как се ре­ду­ват нови по­ко­ле­ния пок­лон­ни­ци. Та­къв е слу­чаят с Ким-Ван-Киеу1От­х­вър­лени фор­ми:
Kim, Ven, Kièou.
Le Conte de Kiêu (При­каз­ката за Ки­еу).
L’Histoire de Kieu (Ис­то­ри­ята на Ки­еу).
Le Roman de Kiều (Ро­ма­нът за Ки­еу).
Truyện Kiều (Раз­ка­зът за Ки­еу).
Histoire de Thuy-Kiêu (Ис­то­рия на Ту­и-Ки­еу).
Truyên Thuy-Kiêu (Раз­ка­зът за Ту­и-Ки­еу).
L’Histoire de Kim Vân Kiều (Ис­то­ри­ята на Ким Ван Ки­еу).
Kim Vân Kiều truyện (Раз­ка­зът за Ким Ван Ки­еу).
Nouvelle Histoire de Kim, Vân et Kiều (Нова ис­то­рия на Ким, Ван и Ки­еу).
Kim Vân Kiều tân-truyện (Ким Ван Ки­еу, нов раз­каз).
La Nouvelle Voix des cœurs brisés (Но­вият глас на раз­би­тите сър­ца).
Nouveau Chant du destin de malheur (Нова пе­сен за съд­бата на не­щас­ти­е­то).
Nouveaux Accents de douleurs (Нови ак­центи на бол­ка­та).
Nouveau Chant d’une destinée malheureuse (Нова пе­сен за не­щас­тна съд­ба).
Nouveau Chant de souffrance (Нова пе­сен на стра­да­ни­е­то).
Nouvelle Voix des entrailles déchirées (Нов глас на раз­къ­са­ните вът­реш­нос­ти).
Nouveaux Accents de la douleur (Нови ак­центи на бол­ка­та).
Nouvelle Version des entrailles brisées (Нова вер­сия на раз­би­тите вът­реш­нос­ти).
Le Cœur brisé, nouvelle version (Раз­би­тото сър­це, нова вер­си­я).
Đoạn-trường tân-thanh (До­ан-чу­онг тан-тхан)., тази по­ема от по­вече от три хи­ляди сти­ха, ко­ито по­каз­ват ви­ет­нам­с­ката душа в ця­лата ѝ де­ли­кат­ност, чис­тота и са­мо­от­вер­же­ност:

„Трябва да за­дър­жиш дъха си, трябва да вър­виш пред­паз­ли­во, за да бъ­деш в със­то­я­ние да уло­виш кра­со­тата на тек­ста [тол­ко­ва] е гра­ци­о­зен (dịu dàng), кра­сив (thuỳ mị), ве­ли­чес­т­вен (tráng lệ), ве­ли­ко­ле­пен (huy hoàng).“

Durand, Maurice (éd.), Mélanges sur Nguyễn Du (Сбор­ник за Нгуен Зу), Paris: École française d’Extrême-Orient, 1966.

Ав­то­рът, Нгуен Зу (1765-1820)2От­х­вър­лени фор­ми:
Nguyên Zou.
Nguyên-Zu.
Hguyen-Du.
Да не се бърка с:
Нгуен Зу (16 век), чи­ято Об­ширна ко­лек­ция от чу­десни ле­генди е кри­тика на не­го­вото време под во­ала на фан­тас­тич­но­то., ос­тави ре­пу­та­ци­ята на ме­лан­хо­ли­чен и мъл­ча­лив чо­век, чи­ето упо­рито мъл­ча­ние му спе­чели този уп­рек от им­пе­ра­то­ра: „Трябва в съ­ве­тите да го­во­рите и да да­вате мне­ни­ето си. Защо се зат­ва­ряте така в мъл­ча­ние и ни­кога не от­го­ва­ряте ос­вен с да или не?“ Ман­да­рин про­тив во­лята си, сър­цето му коп­не­еше само за спо­койс­т­ви­ето на род­ните му пла­ни­ни. Той стигна до­там да про­кълне са­мия този та­лант, кой­то, из­ди­гайки го до най-ви­со­ките пос­то­ве, го от­да­ле­ча­ваше от са­мия не­го, до сте­пен да го нап­рави фи­нална мо­рална по­ука на ше­дьо­въра му: „Нека те­зи, ко­ито имат та­лант, не се гор­деят с та­ланта си! Ду­мата „tài“ [та­лант] се ри­мува с ду­мата „tai“ [не­щас­тие]“. Ве­рен на себе си, той от­каза вся­какво ле­че­ние по време на бо­лест­та, ко­ято му беше фа­тал­на, и на­у­ча­вай­ки, че тя­лото му се вле­де­ня­ва, прие но­ви­ната с въз­дишка на об­лек­че­ние. „Добре!“, про­шепна той, и тази дума беше пос­лед­ната му.

Епопеята на болката

По­е­мата прос­ле­дява тра­гич­ната съдба на Ки­еу, млада жена с нес­рав­нима кра­сота и та­лант. До­като лъ­че­зарно бъ­деще из­г­лежда ѝ обе­щано до пър­вата ѝ лю­бов, Ким, съд­бата чука на вра­тата ѝ: за да спаси баща си и брат си от нес­п­ра­вед­ливо об­ви­не­ние, тя трябва да се про­да­де. То­гава за нея за­почва пъ­те­шес­т­вие от пет­на­де­сет го­ди­ни, през ко­ито тя ще бъде пос­ле­до­ва­телно слу­ги­ня, на­лож­ница и прос­ти­тут­ка, бя­гайки от едно не­щас­тие, за да на­мери само по-ло­шо. И все пак, като ло­то­са, който цъфти върху кал­та, сред са­мата тази ни­зост, Киеу за­пазва „чис­тия аро­мат на сво­ето пър­во­на­чално бла­го­род­с­тво“, во­дена от не­пок­ла­тимо убеж­де­ние:

„[…] ако тежка карма тегне над на­шата съд­ба, да не об­ви­ня­ваме не­бето и да не го об­ви­ня­ваме в нес­п­ра­вед­ли­вост. Ко­ре­нът на доб­рото се на­мира в са­мите нас.“

Nguyễn, Du, Kim-Vân-Kiều (Ким-Ван-Ки­еу), trad. du vietnamien par Xuân Phức [Paul Schneider] et Xuân Viết [Nghiêm Xuân Việt], Paris: Gallimard/UNESCO, 1961.

Между превод и творчество

По време на по­сол­с­тво в Ки­тай Нгуен Зу от­кри ро­ма­на, който щеше да му вдъх­нови ше­дьо­въ­ра. От раз­каз, който би мо­гъл да се счете за ба­на­лен, той успя да съз­даде „без­смър­тна по­ема / Чи­ито сти­хове са тол­кова слад­ки, че ос­та­вят на ус­т­ни­те, / След като са били из­пе­ти, вкус на мед“3Droin, Alfred, « Ly-Than-Thong » dans La Jonque victorieuse (По­бе­до­нос­ната джон­ка), Paris: E. Fasquelle, 1906.. Това ки­тайско род­с­тво обаче щеше да стане ябълка на раз­дора за про­буж­да­щата се на­ци­о­нална гор­дост. В ефер­вес­цен­ци­ята на го­ди­ните 1920-1930 то въ­о­ръжи кри­ти­ката на най-неп­ри­ми­ри­мите на­ци­о­на­лис­ти, чийто го­во­ри­тел стана уче­ният Нго Дък Ке:

„Thanh tâm tài nhân [из­точ­ни­кът на Ким-Ван-Киеу] е само пре­зи­ран ро­ман в Ки­тай и ето че сега Ви­ет­нам го из­дига в ранг на ка­но­нична кни­га, на Биб­лия, това на­ис­тина е го­лям срам.“

Phạm, Thị Ngoạn, Introduction au Nam-Phong, 1917-1934 (Въ­ве­де­ние в Нам-Фонг, 1917-1934), Saïgon: Société des études indochinoises, 1973.

В дейс­т­ви­тел­ност, от­въд за­е­тите или раз­пус­нати па­са­жи, Ким-Ван-Киеу е преди всичко ехо на нес­п­ра­вед­ли­вос­ти­те, по­не­сени от ви­ет­нам­с­кия на­род. „Пес­ните на се­ля­ните ме на­у­чиха на го­вора на ютата и коп­ри­не­ната буба / Плач и ри­да­ния в се­лата на­пом­нят за войни и траур“, пише Нгуен Зу в друга по­ема4Става дума за по­е­мата „Ден на чиста яс­но­та“ (« Thanh minh ngẫu hứng »). Праз­ни­кът на чис­тата яс­нота е то­зи, ко­гато се­мейс­т­вата по­чи­тат пред­ци­те, оти­вайки по по­лето да по­чис­тят тех­ните гроб­ни­ци.. През ця­лата епо­пея се по­я­вява тази виб­ри­ра­ща, често раз­къс­ваща чув­с­т­ви­тел­ност на по­ет, чи­ето сърце виб­рира в уни­сон със стра­да­ни­е­то, ко­ето тле­еше обър­кано в скром­ните ма­си, както сви­де­тел­с­тва този па­саж:

„Тръс­ти­ките при­тис­каха рав­ните си вър­хове към дрез­га­вото ди­ха­ние на се­вер­ния вя­тър. Ця­лата тъга на есен­ното небе ся­каш беше за­па­зена за едно съ­щес­тво [Ки­еу]. По про­те­же­ние на нощ­ните ета­пи, до­като свет­лина па­даше от гла­во­за­май­ва­щия не­бос­вод и да­ле­чи­ните се гу­беха в океан от мъг­ла, лу­на­та, ко­ято виж­да­ше, я ка­раше да се сра­мува от клет­вите си пред ре­ките и пла­ни­ни­те.“

Nguyễn, Du, Kim-Vân-Kiều (Ким-Ван-Ки­еу), trad. du vietnamien par Xuân Phức [Paul Schneider] et Xuân Viết [Nghiêm Xuân Việt], Paris: Gallimard/UNESCO, 1961.

Огледало за народа

Съд­бата на Ким-Ван-Киеу беше та­ка­ва, че на­пусна об­ластта на ли­те­ра­ту­ра­та, за да стане ог­ле­да­ло, в ко­ето всеки ви­ет­на­мец се раз­поз­на­ва. Една на­родна пе­сен по този на­чин из­дигна че­те­нето му в ис­тин­ско из­кус­тво на жи­во­та, не­от­де­лимо от удо­вол­с­т­ви­ята на мъд­ре­ца: „За да бъ­деш мъж, трябва да знаеш да иг­раеш „tổ tôm“5Ви­ет­нам­ска игра на карти за пе­тима иг­ра­чи. Много по­пу­лярна във вис­шето об­щес­т­во, има ре­пу­та­ци­я­та, че изис­ква го­ляма па­мет и про­ни­ца­тел­ност., да пиеш чай от Юнан и да дек­ла­ми­раш Киеу“ (Làm trai biết đánh tổ tôm, uống trà Mạn hảo, ngâm nôm Thúy Kiều). Су­е­ве­ри­ето дори се е вкоп­чило в не­го, прев­ръ­щайки кни­гата в ора­кул: в мо­менти на не­си­гур­ност не е ряд­кост да се от­вори на слу­чаен прин­цип, за да се търси в сти­хо­ве­те, ко­ито се по­я­вя­ват, от­го­вор на съд­ба­та. Та­ка, от ка­би­нета на уче­ния до най-ск­ром­ното жи­ли­ще, по­е­мата е ус­пяла да стане не­за­ме­ни­ма. На уче­ния Фам Куин дъл­жим фор­му­ла­та, ос­та­нала про­чу­та, ко­ято обоб­щава това чув­с­т­во:

„Какво имаме да се стра­ху­ва­ме, за какво трябва да се тре­во­жим? Киеу ос­та­ва, ези­кът ни ос­та­ва; ези­кът ни ос­та­ва, стра­ната ни оце­ля­ва.“

Thái, Bình, « De quelques aspects philosophiques et religieux du chef-d’œuvre de la littérature vietnamienne: le Kim-Vân-Kiều de Nguyễn Du » (За ня­кои фи­ло­соф­ски и ре­ли­ги­озни ас­пекти на ше­дьо­въра на ви­ет­нам­с­ката ли­те­ра­ту­ра: Ким-Ван-Киеу от Нгуен Зу), Message d’Extrême-Orient, n° 1, 1971, p. 25-38; n° 2, 1971, p. 85-97.

За да научите повече

Около Ким-Ван-Киеу

Цитати

„Trăm năm trong cõi người ta,
Chữ tài chữ mệnh khéo là ghét nhau.
Trải qua một cuộc bể dâu,
Những điều trông thấy mà đau đớn lòng.
Lạ gì bỉ sắc tư phong,
Trời xanh quen thói má hồng đánh ghen.“

Truyện Kiều sur Wikisource tiếng Việt, [en ligne], consulté le 4 septembre 2025.

„В сто го­ди­ни, в тези гра­ници на чо­веш­ката ка­ри­е­ра, как та­лан­тът и съд­бата оби­чат да се про­ти­во­пос­та­вят! През тол­кова сът­ре­се­ния – мо­ре­та, ста­нали по­лета от чер­ници –, колко гледки да по­ра­зят бо­лез­нено сър­це­то! Да, та­къв е за­ко­нът: ни­кой дар, който да не трябва да бъде скъпо пла­тен, и си­ньото небе за­вис­т­ливо има на­вика да се нах­върля върху съд­бата на ро­зо­вите бу­зи.“

Nguyễn, Du, Kim-Vân-Kiều (Ким-Ван-Ки­еу), trad. du vietnamien par Xuân Phức [Paul Schneider] et Xuân Viết [Nghiêm Xuân Việt], Paris: Gallimard/UNESCO, 1961.

„Сто го­ди­ни, в тези гра­ници на чо­веш­кия жи­вот, ге­ний и съдба се про­ти­во­пос­та­вят без ми­лост. По­лета от чер­ници над мо­ре­то, колко гледки да по­ра­зят бо­лез­нено сър­це­то! Да, всеки дар трябва да бъде скъпо пла­тен; си­ньото небе за­вис­т­ливо има на­вика да се нах­върля върху кра­са­ви­ците с ро­зови бу­зи.“

Nguyễn, Du, Kim-Vân-Kiều: roman-poème (Ким-Ван-Ки­еу: ро­ман-по­е­ма), trad. du vietnamien par Xuân Phức [Paul Schneider], Bruxelles: Thanh-Long, 1986.

„Сто го­ди­ни, в тази гра­ница на на­шия чо­вешки жи­вот,
То­ва, ко­ето се обоз­на­чава с ду­мата „та­лант“ и то­ва, ко­ето се обоз­на­чава с ду­мата „съд­ба“, колко тези две неща се по­каз­ват умели да се мра­зят, да се из­к­люч­ват;
След като пре­ми­нах през пе­ри­од, който по­е­тите на­ри­чат вре­ме­то, не­об­хо­димо на мо­ре­тата да се пре­вър­нат в по­лета от чер­ници и, об­рат­но, по­ле­тата от чер­ници в мо­ре­та,
Не­ща­та, ко­ито ви­дях, ме на­ка­раха да стра­дам (на­тъ­жиха сър­цето ми).
Какво из­не­над­ващо в този за­кон на ком­пен­са­ци­и­те, който иска изо­би­ли­ето да се про­я­вява ня­къде само като съ­от­вет­с­твие на не­дос­тиг, който се про­я­вява дру­га­де?
Си­ньото небе е свик­нало да води с ро­зо­вите бузи бит­ката на рев­ност­та.“

Nguyễn, Du, Kim-Vân-Kiều (Ким-Ван-Ки­еу), trad. du vietnamien par Nguyễn Văn Vénh, Hanoï: Éditions Alexandre-de-Rhodes, 1942-1943.

„От всички вре­ме­на, сред хо­ра­та,
Та­лан­тът и кра­со­тата – странно не­що! – бяха вра­го­ве.
Пре­ми­нах през жи­вота прос­т­ран­с­т­вото на едно по­ко­ле­ние,
И всич­ко, ко­ето ви­дях там, ме на­кара да стра­дам в сър­цето ми!
По каква странна мис­те­рия към ед­ните скъ­пер­ник, към дру­гите ще­дър,
Не­бето има за на­вик да за­вижда на кра­си­вите мо­ми­че­та?“

Nguyễn, Du, Kim Vân Kiều tân truyện (Ким Ван Ки­еу, нов раз­каз), trad. du vietnamien par Abel des Michels, Paris: E. Leroux, 1884-1885.

„Сто го­ди­ни, вре­мето на един чо­вешки жи­вот, бойно поле
Къ­де­то, без ми­лост, съдба и та­лант се про­ти­во­пос­та­вят
Оке­а­нът гърми там, къ­дето зе­ле­не­еха чер­ни­ците
От този свят, глед­ката ви стиска сър­цето
Защо да се учуд­ва­ме? Нищо не се дава без нас­рещна стой­ност
Си­ньото небе често се нах­върля върху кра­со­тите с ро­зови бузи“

Nguyễn, Du, Kiều: Les Amours malheureuses d’une jeune vietnamienne au 18e siècle (Ки­еу: Не­щас­т­ните лю­бови на млада ви­ет­намка през 18 век), trad. du vietnamien par Nguyễn Khắc Viện, Hanoï: Éditions en langues étrangères, 1965; rééd. Paris; Montréal: L’Harmattan, 1999.

„Сто го­дини – мак­си­му­мът на чо­вешко съ­щес­т­ву­ва­не! –
Из­ти­чат рядко без с упо­ри­тост
И ся­каш съд­бата за­виж­даше на щас­ти­ето им,
Върху хо­рата с та­лант се сто­варва не­щас­ти­е­то.
По­на­сяйки су­ро­вия за­кон на ме­та­мор­фо­за­та,
Виж­даме да се раж­дат и уми­рат тол­кова бързо тол­кова не­ща!
Много малко време е дос­та­тъч­но, за да фа­тално
Нас­тъ­пят тук долу странни про­ме­ни,
За да може от зе­ле­ните чер­ници мо­рето да за­еме мяс­тото
До­като пред тях, дру­га­де, тя из­чез­ва!
Но в тол­кова кратко време то­ва, ко­ето наб­лю­да­те­лят
Може да ви­ди, може само да на­тъжи сър­цето му:
Колко пъти от­бе­ля­зах този тол­кова жес­ток за­кон
На ком­пен­са­ци­я­та, по си­лата на който
Всяко съ­щес­т­во, в една точ­ка, няма го­ляма стой­ност
Ос­вен при ус­ло­ви­ето да лип­сва дру­га­де!
Не­из­беж­но, то тряб­ва, чрез не­щас­ти­е­то,
Да от­купи рядка доб­ро­де­тел или не­о­би­чайна бла­го­дат!
Си­ньото не­бе, всеки ден, уп­раж­нява гнева си,
Ся­каш бля­съ­кът им го беше нап­ра­вил рев­нив
Върху мла­дите кра­са­ви­ци, чи­ето ро­зово лице
Със сво­ите ча­рове из­г­лежда му хвърля ня­каква сян­ка!“

Nguyễn, Du, Kim-Van-Kiéou: Le Célèbre Poème annamite (Ким-Ван-Ки­еу: Про­чу­тата анам­ска по­е­ма), trad. du vietnamien par René Crayssac, Hanoï: Le-Van-Tan, 1926.

„Сто го­ди­ни, ед­ва, ог­ра­ни­ча­ват на­шето съ­щес­т­ву­ва­не, и все пак, каква гор­чива борба на на­шите доб­ро­де­тели и съд­ба­та! Вре­мето бя­га, чер­ни­ците пок­ри­ват зав­ла­дя­ното мо­ре… Но колко гледки да раз­бият сър­цата ни! Стра­нен за­кон! Нищо на еди­ния, всичко на дру­гия, и тво­ята ом­ра­за, си­ньо не­бе, ко­ято прес­ледва ро­зо­вите бу­зи!“

Nguyễn, Du, Kim Vân Kiều (Ким Ван Ки­еу), trad. du vietnamien par Marcel Robbe, Hanoï: Éditions Alexandre-de-Rhodes, 1944.

„Сто го­ди­ни, в чо­веш­кото съ­щес­т­ву­ва­не,
Колко та­лант и съдба се мра­зят!
През ре­ду­ва­нето на мо­рета и по­лета от чер­ни­ци,
Глед­ката на света на­ра­нява сър­це­то!
Да не се учуд­ваме на за­кона за ком­пен­са­ция
Който кара да ца­рува не­бе­то, рев­ниво от кра­со­тата на же­ни­те!“

Lê, Thành Khôi, Histoire et Anthologie de la littérature vietnamienne des origines à nos jours (Ис­то­рия и ан­то­ло­гия на ви­ет­нам­с­ката ли­те­ра­тура от про­из­хода до наши дни), Paris: Les Indes savantes, 2008.

„В стоте го­дини на чо­вешки жи­вот,
Как та­лант и съдба си от­да­ват ом­ра­за.
През неп­рес­тан­ните сът­ре­се­ния,
Съ­би­ти­ята ме ка­рат да стра­дам бо­лез­не­но.
Обик­но­ве­но, както между изо­би­лие и ос­къ­ди­ца,
Към ро­зо­вите бу­зи, си­ньото небе про­я­вява само рев­ност.“

Nguyễn, Du, Kim Vân Kiều en écriture nôm (Ким Ван Киеу в пис­ме­ност ном), trad. du vietnamien par Đông Phong [Nguyễn Tấn Hưng] sur Terre lointaine, [en ligne], consulté le 4 septembre 2025.

Изтегляния

Печатни произведения

Библиография

Avatar photo
Yoto Yotov
Articles : 120

Traductions