Mappemonde mettant en évidence la Roumanie et l’Italie.

Тъжните и Понтийските, или Рим на брега на Черно море

Пре­ве­дено от френ­ски

Имало едно вре­ме, по вре­мето на ца­ру­ва­нето на Ав­густ, един чо­век, който мо­жел да се смята за об­ла­го­де­тел­с­т­ван: Publius Ovidius Naso, на­ри­чан Ови­дий. Мо­де­рен поет във ве­ли­кия век на ла­тин­с­ката по­е­зия, lusor amorum (пе­вец на лю­бов­та), не­го­вото за­кач­ливо перо беше по­ко­рило Рим и ле­ко­тата му да пише сти­хове гра­ни­чеше с чу­до: „опит­вах се да пиша в про­за, но ду­мите ид­ваха тол­кова точно в раз­мер, че то­ва, ко­ето пи­шех, бяха сти­хове“. Бо­гат­с­тво, про­из­ход, прос­ла­вени при­я­те­ли, къща до Ка­пи­то­лия, нищо не лип­с­ваше на този рим­ски кон­ник, който се рад­ваше на по-си­гу­рен и удо­бен жи­вот от вся­ко­га.

И все пак, една сут­рин от 8 го­дина от на­шата ера, ко­гато Рим се съ­бу­ди, зло­веща но­вина оби­коли ули­ци­те: лю­би­мото дете на му­зи­те, то­гава пет­де­сет­го­ди­шен, то­ку-що беше за­ми­нало под им­пе­ра­тор­ски ес­корт. Не за златно уе­ди­не­ние на ня­кой благ бряг, а за relegatio (до­ма­шен арест)1Relegatio (до­ма­шен арес­т), ма­кар и да при­ли­чаше на exilium (из­г­на­ни­е), се раз­ли­ча­ваше от него юри­ди­чес­ки: не во­деше нито до за­губа на граж­дан­с­т­во, нито до кон­фис­ка­ция на иму­щес­т­во. Ови­дий, на ко­гото беше да­дена ми­лост по тези два пун­к­та, вни­ма­ваше да уточ­ни, че по зло­у­пот­реба съв­ре­мен­ни­ците му го на­ри­чали из­г­на­ник: quippe relegatus, non exul, dicor in illo (не се каз­ва, че съм из­г­на­ник, а само про­го­нен). Но каква полза да се спазва раз­ли­чие, ко­ето той пра­веше само от гледна точка на чест­та? Са­мият той се ос­во­боди от не­го: a patria fugi victus et exul ego (аз по­бе­ден и бе­гъ­лец, виж­дам се из­г­на­ник от ро­ди­на­та); exul eram (бях в из­г­на­ни­е). в Томи2Днеш­ната Кон­с­танца в Ру­мъ­ния., ле­дена па­ланка в край­ната гра­ница на им­пе­ри­я­та, на не­гос­топ­ри­ем­ните бре­гове на Черно мо­ре.3Поз­д­ра­вя­вайки за пос­ле­ден път Ка­пи­то­лия, из­г­на­ни­кът про­из­несе тези сбо­гу­ва­ния, ко­ито Гьоте ще нап­рави свои в мо­мента на соб­с­т­ве­ното си за­ми­на­ване от Веч­ния град: „Ве­лики Бо­го­ве, ко­ито оби­та­вате този ве­ли­чес­т­вен храм, тол­кова бли­зък до моя дом, и ко­ито очите ми вече ни­кога няма да ви­дят; […] вие, ко­ито трябва да на­пус­на, […] ос­во­бо­дете ме, моля ви се, от ом­ра­зата на Це­зар; това е един­с­т­ве­ната ми­лост, ко­ято ви ис­кам, за­ми­на­вай­ки. Ка­жете на този бо­жес­т­вен чо­век каква грешка ме е заб­лу­дила и му дайте да знае, че мо­ята вина ни­кога не е била прес­тъп­ле­ние“.

Мистерията на опалата

Каква беше при­чи­ната за това relegatio без съд, по един­с­т­вена воля на Ав­густ, и каква при­чина имаше този принц да лиши Рим и двора си от тол­кова ве­лик по­ет, за да го зат­вори при ге­ти­те? Това е не­що, ко­ето не знаем и ни­кога няма да уз­на­ем. Ови­дий спо­ме­нава за carmen et error (по­ема и неб­ла­го­ра­зу­ми­е), мър­мо­рейки за­га­дъч­но:

„Ах! защо ви­дях то­ва, ко­ето не тряб­ваше да виж­дам? Защо очите ми ста­наха ви­нов­ни? Защо нак­рая, по­ради мо­ето неб­ла­го­ра­зу­мие, уз­нах то­ва, ко­ето ни­кога не тряб­ваше да знам?“

Ови­де. Les Élégies d’Ovide pendant son exil [t. I, Élégies des Tristes] (Е­ле­ги­ите на Ови­дий по време на из­г­на­ни­ето му [т. I, Еле­гии на Тъж­ни­те­]), прев. от ла­тин­ски от Жан Ма­рен дьо Кер­ви­лар. Па­риж: д’Ури син, 1723.

Ако Из­кус­т­вото на лю­бовта, пуб­ли­ку­вано де­се­ти­ле­тие по-ра­но, беше carmen или офи­ци­ал­ният пред­лог, ис­тин­с­ката error или грешка ос­тава за­гад­ка, за­пе­ча­тана в гроба на по­е­та:

„Прес­тъп­ле­ни­ето на Ови­дий не­съм­нено беше да е ви­дял нещо срамно в се­мейс­т­вото на Ок­та­вий […]. Уче­ните не са ре­шили дали е ви­дял Ав­густ с младо момче […]; или е ви­дял ня­кой ко­ня­рин в прег­ръд­ките на им­пе­рат­рица Ли­вия, за ко­ято този Ав­густ се беше оже­нил бре­менна от друг; или е ви­дял този им­пе­ра­тор Ав­густ зает с дъ­щеря си или внуч­ката си; или нак­рая е ви­дял този им­пе­ра­тор Ав­густ да прави нещо по-ло­шо, torva tuentibus hircis [под сви­ре­пите пог­леди на коз­ли­те].“

Вол­тер. Œuvres complètes de Voltaire, vol. 45B, […] D’Ovide, de Socrate […] (Пълни съ­чи­не­ния на Вол­тер, том 45B, […] За Ови­дий, за Сок­рат […]). Ок­с­форд: Voltaire Foundation, 2010.

Да заб­ра­вим значи хи­по­те­зи­те, тол­кова мно­гоб­рой­ни, кол­кото и стран­ни, на те­зи, ко­ито ис­кат на всяка цена да от­гат­нат дву­хи­ля­до­летна тай­на. Дос­та­тъчно е да зна­ем, че в мъ­ките на из­г­на­ни­е­то, в ри­да­ни­ята на изо­ла­ци­я­та, Ови­дий не на­мери друг ре­сурс ос­вен сво­ята по­е­зия и я из­пол­зва из­ця­ло, за да оми­лос­тиви един им­пе­ра­тор, чи­ято злоба си беше нав­ля­къл. „Бо­го­вете по­ня­кога се ос­та­вят да бъ­дат смек­чени“, каз­ваше си той. От това се ро­диха Тъжните (Tristia)4От­х­вър­лени фор­ми:
Петте книги на Тъж­ните.
Tristium libri quinque (V).
De Tristibus libri quinque (V). и Понтийските (Epistulæ ex Ponto)5От­х­вър­лени фор­ми:
Писма от Понт.
Еле­гии, на­пи­сани в про­вин­ция Понт.
Че­ти­рите книги с пис­ма, на­пи­сани в про­вин­ция Понт.
Ponticæ epistolæ.
De Ponto libri quatuor (IV)..

Хроника на една вечна зима: Драмата на Томи

Еле­ги­ите на Ови­дий по време на из­г­на­ни­ето му са днев­ни­кът на чо­век, из­гу­бен да­леч от сво­и­те, да­леч от ци­ви­ли­за­ция, на ко­ято ня­кога беше най-при­ят­ният пред­с­та­ви­тел; дълга жал­ба, ад­ре­си­рана до съп­ру­гата му, до при­я­те­лите му, ос­та­нали в Рим, и до без­ми­лос­тна власт, от ко­ято нап­разно чака ми­лост. Томи се пред­с­тавя като „зе­мя, пълна с гор­чи­вина“, ви­наги блъс­кана от вет­рове и гра­душка от вечна зи­ма, и къ­дето са­мото ви­но, „вка­ме­нено от студа“, се втвър­дява в лед, който трябва да се реже с брад­ва. По­е­тът се чув­с­тва там аб­со­лю­тен чуж­де­нец; зат­вор­ник, който оту­чава да го­вори ла­тин­ски сред вар­вар­ски думи и ужасни ви­кове на ге­ти:

„те раз­го­ва­рят по­между си на език, който им е общ; но аз, не мога да се обясня иначе ос­вен с жес­тове и зна­ци; ми­на­вам тук за вар­ва­рин, и [те­зи] нагли гети се смеят на ла­тин­с­ките ду­ми.“

Ови­де. Les Élégies d’Ovide pendant son exil [t. I, Élégies des Tristes] (Е­ле­ги­ите на Ови­дий по време на из­г­на­ни­ето му [т. I, Еле­гии на Тъж­ни­те­]), прев. от ла­тин­ски от Жан Ма­рен дьо Кер­ви­лар. Па­риж: д’Ури син, 1723.

Срещу несгодите

От­къде Ови­дий чер­пеше не­об­хо­ди­мата сме­лост да по­несе тол­кова жес­тока нес­го­да? В пи­са­не­то:

„[Ако ме] пи­тате какво правя тук, ще ви ка­жа, че се за­ни­ма­вам с про­уч­ва­ния, при­видно малко по­лез­ни, но ко­ито все пак имат сво­ята полза за мен; и дори да слу­жеха само да ме на­ка­рат да заб­равя не­щас­ти­ята си, това не би било малка пол­за: твърде щас­т­лив съм, ако, об­ра­бот­вайки тол­кова без­п­лодно по­ле, из­в­ли­чам от него поне ня­ка­къв плод.“

Ови­де. Les Élégies d’Ovide pendant son exil, t. II, Élégies pontiques (Е­ле­ги­ите на Ови­дий по време на из­г­на­ни­ето му, т. II, Пон­тийски еле­ги­и), прев. от ла­тин­ски от Жан Ма­рен дьо Кер­ви­лар. Па­риж: д’У­ри, 1726.

Впро­чем, бив­шият рим­ски денди не е из­чез­нал на­пъл­но: еле­ган­т­ност, изис­кани чер­ти, срав­не­ния по-ос­т­ро­ум­ни, от­кол­кото со­лидни упор­с­т­ват, по­ня­кога до пре­сил­ва­не. Квин­ти­лиан вече го смя­таше за по-малко заг­ри­жен за соб­с­т­ве­ните си не­щас­тия, от­кол­кото amator ingenii sui (влю­бен в соб­с­т­ве­ния си ге­ний). Спо­ред Се­нека ба­ща, Ови­дий знаел „какво имаше пре­ко­мерно в сти­хо­вете му“, но се при­ми­ря­вал с то­ва: „Каз­ва­ше, че една фи­гура по­ня­кога става много по-кра­сива от бенка“. Това пос­то­ян­с­тво да при­дава ня­каква форма на мис­лите си, ня­каква „бенка“, на френ­ски ма­ниер — „чо­век би ка­зал поч­ти, че е ро­ден сред нас“, от­бе­лязва пре­во­да­чът Жан Ма­рен дьо Кер­ви­лар — е край­ният знак на не­го­вата лич­ност, за­я­ве­ният от­каз да поз­воли от­да­ле­че­ността от сто­ли­цата да уни­щожи ар­тис­та. И след като тол­кова често е опис­вал това от­да­ле­че­ние като вид смърт, той нак­рая на­мира Рим на брега на Черно мо­ре, зак­лю­ча­вай­ки: „стра­на­та, къ­дето съд­бата ме е пос­та­ви­ла, трябва да ми служи вместо Рим. Мо­ята не­щас­тна муза се за­до­во­лява с този те­а­тър […]: та­кава е доб­рата воля на един мо­гъщ Бог.“6По-при­ми­рен, от­кол­кото ре­ши­те­лен, той не стигна до­там да на­пише на прага на вра­тата си, както ще нап­рави Юго, EXILIUM VITA EST (ИЗ­Г­НА­НИ­ЕТО Е ЖИ­ВОТ или ЖИ­ВО­ТЪТ Е ИЗ­Г­НА­НИ­Е).

За да отидете по-далеч

Около Понтийските

Цитати

„Cernis ut in duris — et quid bove firmius? — arvis
Fortia taurorum corpora frangat opus.
Quæ numquam vacuo solita est cessare novali
Fructibus adsiduis lassa senescit humus.
Occidet, ad circi si quis certamina semper
Non intermissis cursibus ibit equus.
Firma sit illa licet, solvetur in æquore navis
Quæ numquam liquidis sicca carebit aquis.
Me quoque debilitat series inmensa malorum
Ante meum tempus cogit et esse senem.“

Epistulæ ex Ponto на Wikisource latina, [он­лайн], кон­сул­ти­рано на 2 но­ем­ври 2025.

„Виж­дате как би­ко­ве­те, ко­ито дълго са орали твърди зе­ми, най-нак­рая се под­да­ват на тол­кова те­жък труд: оба­че, какво има по-силно от бик? Зе­мя, ко­ято ни­кога не си е по­чи­ва­ла, най-нак­рая се из­то­щава от неп­рес­танни ре­кол­ти. Кон, който се кара да служи неп­ре­къс­нато и без по­чивка в със­те­за­ни­ята на цир­ка, най-нак­рая ще се стро­поли пос­ред своя бяг. Ко­раб, кол­кото и до­бър да е, ако ви­наги е във во­да­та, най-нак­рая се от­варя и се раз­ру­шава сам. Така и дъл­гата по­ре­дица от злини ме из­то­ща­ва, от­с­лабва ме и ме кара да ос­та­рея преж­дев­ре­мен­но.“

Ови­де. Les Élégies d’Ovide pendant son exil, t. II, Élégies pontiques (Е­ле­ги­ите на Ови­дий по време на из­г­на­ни­ето му, т. II, Пон­тийски еле­ги­и), прев. от ла­тин­ски от Жан Ма­рен дьо Кер­ви­лар. Па­риж: д’У­ри, 1726.

„Виж­даш как теж­ките тру­дове на по­лята чу­пят здра­вото тяло на би­ко­ве­те; и все пак, какво е по-силно от би­ка? Зе­мя­та, чи­ето лоно ви­наги е пло­до­род­но, се из­то­ща­ва, умо­рена да ражда неп­рес­тан­но; ще за­гине ко­нят, ко­гото ка­рат да се със­те­зава без по­чивка в бит­ките на цир­ка; и ко­ра­бът, чи­ито страни ви­наги влажни ни­кога няма да из­съх­нат на бре­га, кол­кото и со­ли­ден да е впро­чем, ще се раз­т­вори сред въл­ни­те. Така и аз, от­с­лаб­нал от без­к­райна по­ре­дица зли­ни, се чув­с­т­вам ос­та­рял преди вре­ме­то.“

Ови­де. Œuvres complètes. […] Les Tristes; Les Pontiques […] (Пълни съ­чи­не­ния. […] Тъж­ни­те; Пон­тийс­ките […]), прев. от ла­тин­ски от Шарл Ни­зар. Па­риж: Ж.-Ж. Дю­боше и Сие, кол. „Collection des auteurs latins“, 1838.

„Не виж­даш ли как теж­ките ра­боти на по­ле­тата из­то­ща­ват мощ­ното тяло на би­ко­вете — какво обаче има по-ус­той­чиво от бик? По­ради липса на пе­ри­о­дична по­чивка на уга­ра, зе­мя­та, умо­рена от неп­ре­къс­нати ре­кол­ти, поз­нава и тя ос­та­ря­ва­не­то. По съ­щия на­чин, ко­нят ще ум­ре, който ще учас­тва във всички със­те­за­ния на цирка без ни­кога да про­пуска със­те­за­ние, и кол­кото и со­ли­ден да е, ко­ра­бът ще се от­вори в мо­ре­то, ако ни­кога не е из­ва­ден от теч­ния еле­мент и пос­та­вен в сух док. И аз, по­доб­но, тази без­к­райна по­ре­дица от злини ме из­то­щава и прави от мен ста­рец преди вре­ме.“

Ови­де. Les Tristes; Les Pontiques; Ibis; Le Noyer; Halieutiques (Тъж­ни­те; Пон­тийс­ки­те; Ибис; Оре­хът; Ха­ли­ев­ти­ка), прев. от ла­тин­ски от Емил Ри­пер. Па­риж: Гар­ние фрер, кол. „Classiques Garnier“, 1937.

„Виж­даш как в труд­ните земи ра­бо­тата сък­ру­шава здра­вите тела на би­ко­вете — и какво има по-ус­той­чиво от бик? Зе­мя­та, ко­ято ни­кога не е поз­на­вала по­чив­ката на уга­ра, ос­та­ря­ва, из­то­щена от неп­рес­танно про­из­вод­с­тво. Ще умре ко­нят, който ще учас­тва във всички със­те­за­ния на цирка без да про­пуска със­те­за­ние. Кол­кото и со­ли­ден да е, ще се раз­падне в мо­рето ко­ра­бът, който ни­кога няма да бъде из­в­ле­чен от теч­ния еле­мент и ос­та­вен на су­хо. И мен също без­к­райна по­ре­дица от не­щас­тия ме из­то­щава и прави от мен ста­рец преди вре­ме.“

Ови­де. Pontiques (Пон­тийс­ки), прев. от ла­тин­ски от Жак Ан­д­ре. Па­риж: Les Belles Lettres, кол. „Collection des Universités de France“, 1977.

„Виж­даш как в труд­ните земи умо­рата чупи здра­вото тяло на би­ко­ве­те; и все пак, какво е по-силно от би­ка? Зе­мя­та, ко­ято ни­кога не ос­та­вят праз­на, ни­кога на угар, се из­то­ща­ва, умо­рена да ражда неп­рес­тан­но. Ще за­гине ко­нят, който без по­чив­ка, без ин­тер­вал, ви­наги ще учас­тва в бит­ките на цир­ка. Кол­кото и со­ли­ден да е един ко­раб, ще за­ги­не, ако ни­кога не е на су­хо, ако ви­наги е мо­кър от въл­ни­те. И аз съ­що, без­к­райна по­ре­дица от злини ме от­с­лабва и ме ос­та­рява преди вре­ме.“

Ови­де. Œuvres complètes d’Ovide, t. X, [Pontiques] (Пълни съ­чи­не­ния на Ови­дий, т. X, [Пон­тийс­ки­]), прев. от ла­тин­ски от Мари Ни­кола Жо­зеф Ка­рем. Па­риж: К.-Л.-Ф. Пан­кук, кол. „Bibliothèque latine-française“, 1836.

„Виж­дате как би­ко­ве­те, ко­ито са най-сил­ните от жи­вот­ни­те, се умо­ря­ват при оран, и как по­ле­та­та, ко­ито не се ос­та­вят да по­чи­ват, но ви­наги се се­ят, най-нак­рая се умо­ря­ват да но­сят зър­на. Нак­рая се убива кон, ако го ка­раш да тича на иг­рите в цир­ка, без да му да­ваш по­чив­ка. Кол­кото и до­бър да е един ко­раб, той няма да не про­пусне во­да, ако ни­кога не е пос­та­вен на су­хо. Аз също съм от­с­лаб­нал от без­к­рай­ните зли­ни, ко­ито стра­дам, и съм ос­та­рял преди вре­ме.“

Ови­де. Les Œuvres (Съ­чи­не­ни­я­та), прев. от ла­тин­ски от Етиен Алге дьо Мар­ти­няк. Ли­он, 1697.

„Зна­еш, че ко­гато зе­мите са твър­ди, би­ко­вете със здраво тяло
(А какво е по-зд­раво от бик?) се из­то­ща­ват от за­да­ча­та;
Поч­ва, ко­ято ни­кога не е била ос­та­вена на угар, ос­та­ря­ва,
Из­то­щена от пос­то­янни ре­кол­ти;
Ако кон учас­тва често в със­те­за­ни­ята на цирка
Без да се раз­де­лят със­те­за­ни­я­та, ще ум­ре;
Ко­ра­бът може да е со­ли­ден, ще по­тъ­не, ако ни­кога не е бил
Пос­та­вен на су­хо, да­леч от вла­га­та.
И аз също съм па­ра­ли­зи­ран от дълга ве­рига от не­щас­тия
Ко­ито ме пра­вят стар­чески преди вре­ме.“

Ови­де. Les Tristes; Les Pontiques (Тъж­ни­те; Пон­тийс­ки­те), прев. от ла­тин­ски от Да­ниел Ро­бер. Арл: Actes Sud, кол. „Babel“, 2020.

„Знаеш колко се из­то­ща­ват на по­ле­тата жи­вот­ните
(А то­вар­ните жи­вотни все пак са из­д­ръж­ливи на бол­ка)
Зе­мя­та, из­ну­рена от чес­тите ре­колти
Без угар ос­та­рява
И ко­нят ще умре
Ако учас­тва във всички със­те­за­ния на цирка
Тол­кова върви вес­лото във во­да­та, че нак­рая се чупи

От моя страна е съ­щото
Не­щас­ти­ето без по­чивка
Тази се­рия от злини
Нап­ра­виха от твоя съп­руг ста­рец преди време“

Ови­де. Tristes; Pontiques (Тъж­ни; Пон­тийс­ки), прев. от ла­тин­ски от Мари Да­ри­ьо­сек. Па­риж: P.O.L, 2008.

„Не виж­дате ли как ра­бо­тата на оран умо­рява би­ко­ве­те, кол­кото и здрави да са? Зе­мя, ко­ято ни­кога не става на угар, за­щото ни­кога не си по­чи­ва, най-нак­рая се умо­рява от но­се­не. Кон ще падне в цир­ка, ако не му се даде по­чивка за със­те­за­ни­ето и бит­ки­те. Нека един ко­раб да е пос­т­роен по та­къв на­чин, че да ос­тане со­ли­ден, въп­реки това той ще се от­вори във во­да­та, ако ни­кога не го пос­та­вят на су­хо. Също така мога да ка­жа, че про­дъл­жи­тел­ността на мо­ите мъки ме е из­к­лю­чи­телно от­с­ла­би­ла; и се виж­дам при­ну­ден да ос­та­рея преди вре­ме.“

Ови­де. De Ponto libri IV, cum interpretatione gallica — Les Quatre Livres des épîtres d’Ovide, écrites à plusieurs de ses amis, du lieu de son exil dans la province de Pont (За Понт че­тири кни­ги, с френ­ски пре­вод — Че­ти­рите книги с писма на Ови­дий, на­пи­сани до ня­колко от при­я­те­лите му, от мяс­тото на из­г­на­ни­ето му в про­вин­ция Пон­т), прев. от ла­тин­ски от Ми­шел дьо Ма­рол. Па­риж: Л. Би­лен, 1661.

Изтегляния

Звукови записи
Печатни произведения

Около Тъжните

Цитати

„Parve — nec invideo — sine me, liber, ibis in Urbem:
Ei mihi, quod domino non licet ire tuo!
Vade, sed incultus, qualem decet exulis esse;
Infelix habitum temporis hujus habe.
Nec te purpureo velent vaccinia fuco —
Non est conveniens luctibus ille color“

Tristia на Wikisource latina, [он­лайн], кон­сул­ти­рано на 1 но­ем­ври 2025.

„Моя кни­го, вие ще оти­дете в Рим, и ще оти­дете в Рим без мен: не ви за­виж­дам; но уви! защо не е поз­во­лено на ва­шия гос­по­дар да отиде и той. Тръг­вай­те, но без ук­ра­ше­ние, както по­до­бава на кни­гата на из­г­на­ник. Не­щас­тно про­из­ве­де­ние! нека ва­шата ук­раса да съ­от­вет­с­тва на вре­ме­то, в ко­ето сме. Не бъ­дете пок­рити с ма­ро­кан­ска кожа с пур­пу­рен цвят; це­лият този бля­сък не под­хожда добре във време на траур и съл­зи.“

Ови­де. Les Élégies d’Ovide pendant son exil [t. I, Élégies des Tristes] (Е­ле­ги­ите на Ови­дий по време на из­г­на­ни­ето му [т. I, Еле­гии на Тъж­ни­те­]), прев. от ла­тин­ски от Жан Ма­рен дьо Кер­ви­лар. Па­риж: д’Ури син, 1723.

„Хай­де, съг­ла­сен съм, малка книж­ке: без мен ще оти­деш в Гра­да,
Там, къ­дето твоят гос­по­дар, уви! няма право да оти­де.
Вър­ви, зна­чи, но неб­реж­на, как­вато по­до­бава на мо­ето из­г­на­ние;
Об­лечи се, не­щас­т­на, в лив­ре­ята на мо­ята съд­ба.
Ни­какви бо­ро­вин­ки, за да те гри­ми­рат с пур­пур —
Това не е цве­тът, който под­хожда на мо­ята скръб“

Ови­де. Les Tristes: poèmes choisis (Тъж­ни­те: из­б­рани по­е­ми), прев. от ла­тин­ски от До­ми­ник По­а­рел. Па­риж: La Différence, кол. „Orphée“, 1989.

„Вър­ви, малка кни­го, съг­ла­сен съм, върви без мен в този град, къ­де­то, уви! не ми е поз­во­лено да оти­да, на мен, който съм твой ба­ща; вър­ви, но без ук­ра­ше­ния, както по­до­бава на сина на из­г­на­ни­ка; и не­щас­тен, при­еми зна­ците на не­щас­ти­е­то. Нека чер­ната бо­ро­винка не те гри­мира със сво­ята пур­пурна боя; този цвят не е цве­тът на тра­ура“

Ови­де. Œuvres complètes. […] Les Tristes; Les Pontiques […] (Пълни съ­чи­не­ния. […] Тъж­ни­те; Пон­тийс­ките […]), прев. от ла­тин­ски от Шарл Ни­зар. Па­риж: Ж.-Ж. Дю­боше и Сие, кол. „Collection des auteurs latins“, 1838.

„Малка кни­го, ис­кам го доб­ре, без мен ти ще оти­деш в гра­да, къ­дето аз, твоят гос­по­дар, уви! не мога да оти­да. Вър­ви, но без ук­ра­ше­ние, както по­до­бава на син на из­г­на­ник. Не­щас­тен, вземи дре­хата на дни­те, в ко­ито жи­ве­еш. Ни­какви черни бо­ро­вин­ки, за да те гри­ми­рат с пур­пур: този цвят не под­хожда на тра­у­ра.“

Ови­де. Les Tristes; Les Pontiques; Ibis; Le Noyer; Halieutiques (Тъж­ни­те; Пон­тийс­ки­те; Ибис; Оре­хът; Ха­ли­ев­ти­ка), прев. от ла­тин­ски от Емил Ри­пер. Па­риж: Гар­ние фрер, кол. „Classiques Garnier“, 1937.

„Малка книго — не за­виж­дам — ти ще оти­деш без мен в Рим. Уви! на твоя гос­по­дар му е заб­ра­нено да отиде там. Вър­ви, но без ук­ра­ше­ние, както по­до­бава на кни­гата на из­г­на­ник. Не­щас­тен, вземи об­лек­лото на об­с­то­я­тел­с­т­ва­та! Ни­какви бо­ро­вин­ки, за да те гри­ми­рат с тях­ната пур­пурна боя — този цвят е не­под­хо­дящ за скръбта“

Ови­де. Tristes (Тъж­ни), прев. от ла­тин­ски от Жак Ан­д­ре. Па­риж: Les Belles Lettres, кол. „Collection des Universités de France“, 1968.

„Малка кни­го, не се про­тивя на тво­ето щас­тие: ти ще оти­деш в Рим без мен, в Рим, уви! къ­дето не може да отиде твоят ба­ща. Тръг­вай, но без ук­ра­ше­ние, както по­до­бава на сина на из­г­на­ник; не­щас­тен, вземи лив­ре­ята на не­щас­ти­е­то: ни­какви черни бо­ро­вин­ки, за да те об­ле­кат със сво­ята пур­пурна боя; този цвят е не­под­хо­дящ за скръбта“

Ови­де. Œuvres choisies, t. II. […] Les Tristes (Из­б­рани съ­чи­не­ния, т. II. […] Тъж­ни­те), прев. от ла­тин­ски от Ар­ман-Бал­та­зар Вер­на­де, прег­ле­дан от Емил Пе­со­но. Па­риж: Гар­ние фрер, 1861.

„Ма­лък том, не се про­тивя на тво­ето щас­тие: ти ще оти­деш в Рим без мен, в Рим, уви! къ­дето не може да отиде твоят ба­ща. Тръг­вай, но без ук­ра­ше­ние, както по­до­бава на про­из­ве­де­ни­ето на из­г­на­ник; не­щас­тен, за­пази лив­ре­ята на не­щас­ти­е­то: ни­какви черни бо­ро­вин­ки, за да те об­ле­кат със сво­ята пур­пурна боя; този бо­гат ню­анс е не­под­хо­дящ за скръбта“

Ови­де. Œuvres complètes d’Ovide, t. IX, [Tristes] (Пълни съ­чи­не­ния на Ови­дий, т. IX, [Тъж­ни­]), прев. от ла­тин­ски от Ар­ман-Бал­та­зар Вер­на­де. Па­риж: К.-Л.-Ф. Пан­кук, кол. „Bibliothèque latine-française“, 1834.

„Ис­каш значи да оти­деш без мен в Рим, моя кни­го? Не за­виж­дам на тво­ето щас­тие. Уви! защо не е поз­во­лено на твоя гос­по­дар да те прид­ру­жи. Върви там, но без ук­ра­ше­ние, както трябва да бъде един из­г­на­ник. Пок­рий се спо­ред със­то­я­ни­е­то, до ко­ето тво­ето не­щас­тие те е до­ве­ло, не с пок­ри­тие, бо­я­ди­сано в пур­пурно и ви­о­ле­то­во, за­щото този цвят е не­под­хо­дящ за тра­ур.“

Ови­де. Les Œuvres (Съ­чи­не­ни­я­та), прев. от ла­тин­ски от Етиен Алге дьо Мар­ти­няк. Ли­он, 1697.

„Без мен, малка книго (и не ти се сър­дя), ще оти­деш в Рим;
Уви! на мен, твоя гос­по­дар, не ми е поз­во­лено да отида там!
Върви там, но без под­го­тов­ка, както по­до­бава на из­г­на­ни­ци­те;
Об­лечи вън­ш­ност­та, не­щас­т­на, на мо­ето по­ло­же­ние.
Ни­какви бо­ро­вин­ки, за да те пок­рият с пур­пурна боя:
Този цвят не под­хожда на скръбта“

Ови­де. Les Tristes; Les Pontiques (Тъж­ни­те; Пон­тийс­ки­те), прев. от ла­тин­ски от Да­ниел Ро­бер. Арл: Actes Sud, кол. „Babel“, 2020.

„Малка книго
Уви
Върви без мен в гра­да, къ­дето съм заб­ра­нен

Върви съв­сем проста
Без учени ук­ра­ше­ния
Както по­до­бава на из­г­на­ни­ците

Ежед­невна дреха
Обез­до­ле­ните не но­сят пур­пур
Тра­у­рът не се прави в чер­вено“

Ови­де. Tristes; Pontiques (Тъж­ни; Пон­тийс­ки), прев. от ла­тин­ски от Мари Да­ри­ьо­сек. Па­риж: P.O.L, 2008.

„Малка кни­го, не каз­вам не: ти ще оти­деш в Рим без мен — в Рим, уви, къ­дето твоят гос­по­дар вече няма право да оти­де! Върви там, но лошо об­ле­че­на, както по­до­бава на кни­гата на из­г­на­ник. Взе­ми, не­щас­т­на, об­лек­лото на този тъ­жен се­зон от моя жи­вот. Не те ис­кам гри­ми­рана с пур­пур­ната боя на бо­ро­вин­ки­те: та­къв бля­сък не под­хожда на тра­у­ра.“

Ови­де. L’Exil et le Salut: Tristes et Pontiques (Из­г­на­ни­ето и спа­се­ни­е­то: Тъжни и Пон­тийс­ки), прев. от ла­тин­ски от Шан­тал Лабр. Па­риж: Arléa, кол. „Retour aux grands textes“, 1991.

„Моя малка кни­го, ще бъде значи без мен, че ще нап­ра­виш пъ­ту­ва­нето до Рим (не ти нося за­вист за то­ва), но имам много съ­жа­ле­ние, че не е поз­во­лено на твоя гос­по­дар да го нап­рави също като теб. Е доб­ре! да­вам ти от­пуск; но оти­вайки в Рим, нека бъде без еки­пи­ров­ка. Не носи там ук­ра­ше­ние и бъди та­ка­ва, как­вато трябва да бъде един бе­ден из­г­на­ник, с дреха от се­зо­на, ко­ято да бъде про­пор­ци­о­нална на тво­ето не­щас­тие. Нека тъмно ви­о­ле­то­во, сме­сено с пур­пур, не обо­га­тява тво­ята ко­ри­ца; този цвят не е под­хо­дящ за тра­ур.“

Ови­де. Tristium libri V, cum interpretatione gallica — Les Tristes d’Ovide (Пет книги на Тъж­ни­те, с френ­ски пре­вод — Тъж­ните на Ови­дий), прев. от ла­тин­ски от Ми­шел дьо Ма­рол. Па­риж: Л. Би­лен, 1661.

Изтегляния

Звукови записи
Печатни произведения

Библиография

  • Carcopino, Jérôme. „L’exil d’Ovide“ (Из­г­на­ни­ето на Ови­дий) в Rencontres de l’histoire et de la littérature romaines (Срещи на рим­с­ката ис­то­рия и ли­те­ра­ту­ра). Па­риж: Flammarion, 1963.
  • Cuvillier-Fleury, Alfred-Auguste. „Ovide“ (О­ви­дий). Revue de Paris, т. XVI, 1830, с. 200-216. (Google Livres).
  • Goudot, Marie. Tristia: figures d’exil (Трис­тиа: фи­гури на из­г­на­ни­е­то). Рен: La Part commune, кол. „L’Étranger familier“, 2006.
  • La Mothe Le Vayer, François de. De la patrie et des étrangers: et autres petits traités sceptiques (За ро­ди­ната и чуж­ден­ци­те: и други малки скеп­тични трак­та­ти). Па­риж: Desjonquères, кол. „Collection 17e siècle“, 2003.
  • Laurens, Pierre. Histoire critique de la littérature latine: de Virgile à Huysmans (Кри­тична ис­то­рия на ла­тин­с­ката ли­те­ра­ту­ра: от Вер­ги­лий до Юис­ман­с). Па­риж: Les Belles Lettres, 2014.
  • Pfaff-Reydellet, Maud. „L’hiver éternel de Scythie: dimension métapoétique de l’évocation des confins“ (Веч­ната зима на Ски­тия: ме­та­по­е­тично из­ме­ре­ние на ево­ка­ци­ята на пре­де­ли­те) в Segetis certa fides meæ: hommages offerts à Gérard Freyburger (Segetis certa fides meæ: по­чести към Же­рар Фрей­бюр­же). Тур­не: Brepols, кол. „Recherches sur les rhétoriques religieuses“, 2021, с. 135-151.
  • Pogacias, Andrei. „Ovide, un poète romain chez les Gètes“ (О­ви­дий, рим­ски поет при ге­ти­те). Courrier international, № 1633, от 17 до 23 фев­ру­ари 2022, с. 54.
  • Voltaire. Œuvres complètes de Voltaire, vol. 45B, […] D’Ovide, de Socrate […] (Пълни съ­чи­не­ния на Вол­тер, том 45B, […] За Ови­дий, за Сок­рат […]). Ок­с­форд: Voltaire Foundation, 2010.
Avatar photo
Yoto Yotov

Depuis 2010, je consacre mes veilles à faire dialoguer les siècles et les nations, persuadé que l’esprit humain est partout chez lui. Si cette vision d’une culture universelle est la vôtre, et si mes Notes du mont Royal vous ont un jour éclairé ou touché, songez à faire un don sur Liberapay.

Articles : 168

Traductions