Акутагава Рюноске, или красотата на последния поглед

Пре­ве­дено от френ­ски • бъл­гар­ски (bulgare)

«Смътна тре­во­га. » (Bon’yari shita fuan.) Тези ду­ми, нах­вър­ляни на­бързо от Аку­та­гава Рю­носке¹От­х­вър­лени фор­ми:
Acutagawa Ryunosuche.
Akutagawa Riunoské.
Akoutagawa Ryunosouké.
Akoutagaoua Ryounosouké.
Akoutagava Ryounosouke. преди да по­гълне от­ро­вата в зо­рата на 24 юли 1927 г., са като ключ към всич­ките му пи­са­ния. Той бил на три­де­сет и пет го­ди­ни. Ос­та­вил след себе си близо сто и пет­де­сет раз­ка­за, в ко­ито « бля­съ­кът на из­кус­т­вото и мъ­ките на съ­щес­т­ву­ва­нето се сго­ва­рят, за да при­да­дат на твор­чес­т­вото му не­под­ра­жаем ореол »²Джао Юдзяо, в пре­вода си на Ра­шо­мон: из­б­рани раз­кази на Аку­та­гава Рю­носке (罗生门：芥川龙之介短篇小说选), Кун­мин: Юнан­ско на­родно из­да­тел­с­т­во, 2015. Пре­ве­дено от ки­тайски от мен. — и смай­ва­нето на една Япо­ния, ко­ято смътно пред­чув­с­т­вала в тази смърт края на цяла епо­ха.

В дома на Хадес

Мно­зина об­ра­зо­вани японци са пре­ми­нали в мла­достта си през пе­ри­од, силно бе­ля­зан от този сдър­жано ин­те­лек­ту­а­лен пи­са­тел, обаг­рен с без­г­рижна иро­ния, но който под при­вид­ната си неб­реж­ност зле прик­рива нещо нер­в­но, нес­по­кой­но, не­си­гур­но, по­добно на онези кур­ти­зан­ки, чи­ято при­вет­лива ус­мивка не ус­пява да за­були не­раз­по­ло­же­ни­е­то, ко­ето се на­дига в тях и ко­ето в да­ден миг из­б­ликва на по­вър­х­ността на съ­щес­т­ву­ва­не­то, за да го по­гъл­не. За­това и от за­га­дъч­ното му са­мо­у­бийс­тво на­сам ду­шата на Аку­та­гава броди из япон­с­ката сло­вес­ност. Ендо Шю­саку раз­казва този нат­рап­чив сън:

« Бях в тъмна стая, срещу Аку­та­гава Рю­нос­ке. Той сто­еше пред мен, без да про­рони ду­ма, с на­ве­дена глава и скръс­тени върху прот­ри­тото си сиво ки­моно ръ­це. Из­вед­нъж се из­п­ра­ви, от­мести бам­бу­ко­вата щора зад себе си и влезе в съ­сед­ната стая. Зна­ех, че това е све­тът на мър­т­ви­те. […] То­гава се съ­бу­дих. Защо ли тол­кова често съ­ну­вах тол­кова мрачни съ­ни­ща? До мен жена ми спеше спо­кой­но. »

Endô, Shûsaku, Une femme nommée Shizu : nouvelles (Жена на име Ши­зу: раз­кази), прев. от япон­ски от Minh Nguyen-Mordvinoff, Па­риж: Denoël, по­ре­дица « Empreinte » („От­пе­ча­тък­“), 1997.

Как да не по­мис­лим за Илиада, ко­гато Ахил вижда на­сън сян­ката на Пат­ро­къл и про­тяга ръ­це, за да я уло­ви, нап­раз­но: « Ду­шата бе из­чез­нала под зе­мя­та, по­добно на дим […] / Уви! значи има, дори в дома на Ха­дес, / ду­ша, или пък сянка »? Тъй се зав­ръща и Аку­та­га­ва, поз­ната сян­ка, в па­метта на един на­род, който от­казва да го ос­тави да из­чезне це­лият в дома на Ха­дес.

Под знака на Дракона

« Аку­та­гава бил на­ре­чен Рю­нос­ке, „Син на Дра­ко­на“, за­щото се ро­дил на 1 март 1892 г. в часа на Дра­ко­на, в деня на Дра­ко­на, в ме­сеца на Дра­кона от го­ди­ната на Дра­ко­на. »³Richard Collasse, Dictionnaire amoureux du Japon (Влю­бен реч­ник на Япо­ния), ста­тия « Akutagawa Ryūnosuke » („А­ку­та­гава Рю­нос­ке­“). Лу­достта на майка му, ко­гато той е едва на ня­колко ме­се­ца, му за­ве­щава по-скоро ужаса от една про­къл­ната нас­лед­с­тве­ност. Де­тето е приб­рано от рода по май­чина ли­ния, стара фа­ми­лия слу­жи­тели на шо­гу­на­та, който го храни с ки­тайс­ките и япон­с­ките кла­си­ци. Сблъ­съ­кът на този тра­ди­ци­о­нен Из­ток със съв­ре­мен­ния За­пад — Ме­ри­ме, Ана­тол Франс, По и т.н. — прави от него « [е­дин] раз­д­ран, раз­де­лен, раз­чек­нат чо­век; [е­дин] двойс­т­вен и про­ти­во­ре­чив чо­век »⁴Claude Roy, в пред­го­вора си към Rashômon et autres contes (Ра­шо­мон и други раз­кази).. Тази труд­ност да бъ­деш, обща за не­го­вото по­ко­ле­ние, раз­ка­зите му ще уточ­нят и ще уси­лят до нещо като нат­рап­чива ма­ния. И все пак от всички япон­ски пи­са­тели ни­кой не бил по-пред­раз­по­ло­жен от Аку­та­гава да на­мери убе­жище в из­кус­т­во­то. Той се опис­вал като чи­та­тел, по­ка­чен на стъл­бата в ня­коя кни­жар­ни­ца, от­мер­ващ от­там горе ни­щож­ността на про­да­ва­чите и кли­ен­ти­те, щу­ращи се между раф­то­ве­те: « Чо­веш­кият жи­вот не струва дори един стих на Бод­лер » (Jinsei wa ichigyô no Bôdorêru ni mo shikanai), каз­вал той.

Ослепителната игра на кукловода

Аку­та­гава се на­ло­жил на два­де­сет и че­тири го­дини като принц на къ­сия раз­каз. Лю­бим уче­ник на На­цуме Со­се­ки, той дори бил на­бе­ля­зан за зет на майс­то­ра. Тъй на­ре­че­ните му „ис­то­ри­чес­ки“ раз­кази — Рашомон, В гъс­та­лака (Yabu no naka) и др. —, в ко­ито той смесва ре­ши­телно мо­де­рен сплин « [с] гла­со­ве­те, ко­ито пла­чат, [с] гла­со­ве­те, ко­ито се смеят » на ста­рата Япо­ния, си ос­та­ват най-про­чу­тите му твор­би. Оно­ва, на ко­ето им се въз­хи­ща­ва­ме, не е точ­ността на ис­то­ри­ка, а бур­лес­к­ните кук­ли, смра­зя­ва­щите ма­ри­о­нетки на па­на­ир­джи­я­та, ко­ито той кара да тан­цу­ват на края на не­ви­дими конци чрез « [сво­я­та] пищна еру­ди­ция, [сво­я­та] свръ­хи­зос­т­рена чув­с­т­ви­тел­ност, [сво­е­то] вро­дено чув­с­тво за драма »⁵Georges Bonneau, Histoire de la littérature japonaise contemporaine (1868-1938) (Ис­то­рия на съв­ре­мен­ната япон­ска ли­те­ра­тура (1868-1938)).:

« Це­лият свят
Приб­ран в ку­тия
Кукловодът »
(Yo no naka wa / Hako ni iretari / Kairaishi)

Chavanes, Edwige de, « Akutagawa Ryūnosuke (1892-1927) » („А­ку­та­гава Рю­носке (1892-1927)“). В Cinéma et littérature au Japon : de l’ère Meiji à nos jours (Кино и ли­те­ра­тура в Япо­ния: от епо­хата Мей­джи до наши дни), под ред. на Max Tessier, Па­риж: Centre G. Pompidou, по­ре­дица « Cinéma singulier » („О­со­бено ки­но­“), 1986, с. 44-45.

Жан-Жак Ори­гас ко­мен­ти­ра: « Ав­то­рът ся­каш се из­п­лъз­ва­ше: нима не бе озаг­ла­вил сбор­ници с раз­кази Кукловодът [Kairaishi] и Вър­те­лежка от сенки [Kagetôrô]? И въп­реки това чи­та­те­лят усе­щаше при­със­т­ви­ето му на всеки ред. » Този те­а­тър на сен­ките дос­тига връх­ната си точка в Кар­тини от ада (Jigokuhen), къ­дето ху­дож­ни­кът Йо­ши­хи­де, за да за­върши сте­но­писа си, съ­зер­цава как соб­с­т­ве­ната му дъ­щеря из­гаря жива пред очите му, а после се обес­ва. За­щото съ­вър­ше­ното из­кус­тво при­лича на пла­мък, който изис­ква жива хра­на. И Аку­та­гава ще си пос­тави за чест да бъде не­го­вата доб­ро­волна жер­т­ва.

Мъченик на изкуството

« Вне­запно [кук­ло­во­дът] се по­яви лич­но, сред де­ко­рите на дейс­т­ви­тел­ния жи­вот. И в често по­кър­ти­телни творби той описа […] нат­рап­чи­вите мис­ли, ко­ито малко по малко го връх­ле­тяха и ко­ито тряб­ваше да го от­не­сат. » През 1927 г. раз­па­да­нето на раз­съ­дъка му под на­пора на бо­лез­нени нат­рап­ли­вости и мрачни нас­лади дик­тува пос­лед­ните му ше­дьов­ри: то се прев­ръща в ки­кот с Каппа, в ха­лю­ци­на­ция със Зъб­чати ко­лела (Haguruma), в лу­дост с Жи­во­тът на един глу­пак (Aru ahô no isshô). « В края на кра­и­щата аз съм син на луда жена », приз­нава той в Писмо до един стар при­я­тел (Aru kyûyû e okuru shuki), на­пи­сано в на­ве­че­ри­ето на смъртта му. И до­ба­вя: « Може би ще се прис­мееш на про­ти­во­ре­чи­е­то, в ко­ето се на­ми­рам, аз, кой­то, оби­чайки кра­со­тата на при­ро­да­та, ре­ша­вам да се са­мо­у­бия. Но при­ро­дата е кра­си­ва, за­щото се от­ра­зява в моя пос­ле­ден пог­лед… » Ка­ва­бата Ясу­нари съ­умя да из­каже тра­гизма на това пос­ледно плам­ва­не: « Най-често бол­нав и от­пад­нал, [той] пламва в пос­лед­ния миг, преди да угасне съв­сем. »⁶Kawabata Yasunari, Пос­лед­ният пог­лед (Matsugo no me), неп­ре­ве­дено на френ­с­ки. Тъй угасна Си­нът на Дра­ко­на, мъ­че­ник на из­кус­т­во­то, с от­во­рена Биб­лия, под звука на па­да­щия дъжд. Шига На­оя, уз­на­вайки за смъртта му, из­рече тази фраза с въз­хи­ти­телна сдър­жа­ност: « Не мо­жеше да пос­тъпи дру­го­я­че. »

---

За по-нататъшно четене

Около „По средата на живота на Шинсуке Дайдоджи“

Цитати

« Шин­суке беше нам­ра­зил тази ни­ще­та. Не, и днес още той пази дъл­боко в сър­цето си от­з­вука от онази ом­ра­за, не­из­ли­чим. Не мо­жеше да си ку­пува кни­ги, нито да ходи на летни кур­со­ве, нито да носи ново пал­то. А дру­га­рите му се рад­ваха на всички тези при­ви­ле­гии. Той им за­виж­да­ше. И дори по­ня­кога ги рев­ну­ва­ше. И все пак от­каз­ваше да приз­нае тази за­вист, тази рев­ност. За­щото из­пит­ваше един­с­т­вено през­ре­ние към ум­с­т­ве­ните им спо­соб­нос­ти. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « À mi-chemin de la vie de Shinsuke Daidôji : tableau d’une psychologie » („По сре­дата на жи­вота на Шин­суке Дай­до­джи: кар­тина на една пси­хо­ло­ги­я“), прев. от япон­ски от Edwige de Chavanes. В Anthologie de nouvelles japonaises contemporaines. 1 (Ан­то­ло­гия на съв­ре­мен­ния япон­ски раз­каз. 1), Па­риж: Gallimard, по­ре­дица « Du monde entier » („От цял свят­“), 1986.

Около Конски крака

Цитати

« Хан­за­буро от­ново бе об­зет от изум­ле­ние. Спо­ред този раз­го­вор, пър­во, той беше мър­тъв. Вто­ро, вече бяха из­ми­нали три дни. Тре­то, кра­ката му бяха раз­ло­же­ни. Всичко това беше не­ле­по. Я виж, нима кра­ката му не му се под­чи­ня­ва­ха, как­то… Едва по­иска да прис­тъпи нап­ред и от гър­дите му се из­т­ръгна си­лен вик. И то не без ос­но­ва­ние. С бял пан­та­лон с бе­зуп­ре­чен ръб и под­хо­дящи обув­ки, и двата му крака се огъ­ваха под вя­тъ­ра, който нах­лу­ваше през про­зо­ре­ца! Пред тази гледка Хан­за­буро едва не се усъмни в очите си. »

Akutagawa, Ryûnosuke, Jambes de cheval (Кон­ски крака), прев. от япон­ски от Catherine Ancelot, пос­лесл. от Ninomiya Masayuki, Па­риж: Les Belles Lettres, по­ре­дица « Collection Japon. Série Fiction » („Я­по­ния. По­ре­дица Ху­до­жес­т­вена ли­те­ра­ту­ра­“), 2013.

Около „Бекасината“

Цитати

« Точно в този миг от­вън се чуха ви­ко­ве; скоро за­бър­зани стъпки се ка­чиха по стъл­бата и миг след това вра­тата рязко се от­во­ри. Пет-шест ду­ши, мъ­же, жени и де­ца, нах­луха в ста­я­та, като всеки кре­щеше нещо раз­лич­но.

„Тат­ко, на­ме­риха я“, из­вика ве­село Иля, който вър­веше на­че­ло, раз­мах­вайки бе­ка­си­на­та. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « La bécassine » („Бе­ка­си­на­та­“), прев. от япон­ски от Horiguchi Daigaku, Japon et Extrême-Orient (Япо­ния и Да­леч­ният из­ток), бр. 7-8 (ю­ли-ав­густ 1924 г.), с. 1-12.

Материали за изтегляне

Печатни издания

• Traduction de « La bécassine » par Horiguchi Daigaku (1924). (Пре­вод на „Бе­ка­си­на­та“ от Horiguchi Daigaku (1924).) (Google Кни­ги).

Около „Вярността на Уей Чън“

Цитати

« Смръ­щил вежди мрач­но, Уей Чън за­почна да крачи все по-бързо по пя­съч­ния на­нос, върху който пъл­зеше нощ­ната сян­ка. Меж­дув­ре­менно во­дите на ре­ката малко по мал­ко, педя по пе­дя, стъпка по стъп­ка, зав­ла­дя­ваха на­но­са, а ми­ри­сът на во­до­расли и во­да, който се на­ди­гаше от ре­ка­та, за­поч­ваше ле­дено да по­лепва по ко­жата му. Той вдигна очи: там, над мос­та, си­яй­ната свет­лина на за­ляз­ва­щото слънце вече беше угас­нала и само ба­люс­т­рите на ка­мен­ния па­ра­пет, съв­сем чер­ни, щри­хи­раха с ясни ли­нии не­бе­то, по­си­няло от нощ­та. Но же­ната все още не ид­ва. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « La foi de Wei Cheng » („Вяр­ността на Уей Чън­“), прев. от япон­ски от Edwige de Chavanes. В Les noix, la mouche, le citron (Оре­хи­те, му­ха­та, ли­мо­нът), Арл: Éditions P. Picquier, 1991.

Около Вълшебницата

Цитати

« 「俊さん。」――さう云ふ声が一瞬間、信子の唇から洩れようとした。実際俊吉はその時もう、彼女の俥のすぐ側に、見慣れた姿を現してゐた。が、彼女は又ためらつた。その暇に何も知らない彼は、とうとうこの幌俥とすれ違つた。薄濁つた空、疎らな屋並、高い木々の黄ばんだ梢、――後には不相変人通りの少い場末の町があるばかりであつた。

「秋――」

信子はうすら寒い幌の下に、全身で寂しさを感じながら、しみじみかう思はずにゐられなかつた。 »

秋 в Wikisource 日本語 (Есен), [он­лайн], прег­ле­дан на 10 юли 2026 г.

« „Шун-сан!“ За миг този вик едва не се из­т­ръгна от ус­т­ните ѝ. И на­ис­ти­на, в този мо­мент Шун­кичи се по­каза със своя поз­нат си­лует точно до ко­ла­та. Тя се по­ко­леба още вед­нъж. А той, без да по­до­зира ни­що, най-сетне под­мина ко­лата с гю­рук. Сив­ка­вото не­бе, не­рав­ните пок­риви на къ­щи­те, ство­ло­вете на ви­со­ките дър­ве­та, раз­пе­рили кло­ни… После ос­тана само пред­г­ра­ди­ето с ма­ло­люд­ните си ули­ци. Под леко сту­де­ния гю­рук Но­буко усети с всяка фибра на тя­лото си ме­лан­хо­ли­ята на есен­ния се­зон и въп­реки во­лята си лек вик се из­п­лъзна от ус­т­ните ѝ. »

Akutagawa, Ryûnosuke, La magicienne (Вълшебницата), прев. от япон­ски от Élisabeth Suetsugu, Арл: P. Picquier, 1999.

« „Сун­сан!“ Този зов щеше да се из­т­ръгне от ус­тата на Но­бу­ко. На­ис­ти­на, в този миг поз­на­тият си­лует на бра­тов­чед ѝ се по­яви до куруматa⁷Всич­ко, ко­ето се движи на ко­ле­ла, в Япо­ния е курума.. Но Но­буко от­ново се по­ко­леба и Сун­ки­ти, без ни най-малко да по­до­зира при­със­т­ви­ето на бра­тов­чедка си, под­мина ко­ла­та.

На­въ­сено не­бе, не­рав­ните пок­риви на едно са­мотно пред­г­ра­дие, обаг­ре­ните листа на ви­со­ките дър­ве­та, глед­ката на мрач­ната ули­ца, ко­ято се раз­г­ръ­ща­ше… И в сво­ята курума, къ­дето вече се про­мък­ваше све­жият ве­че­рен въз­дух, усе­щайки с ця­лото си съ­щес­тво мъ­чи­телна са­мо­та, Но­буко не можа да се сдържи да не си ка­же: „Е­сен­!“. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « L’automne » („Е­сен­“), прев. от япон­ски от Sioden Humiko (Shioden Fumiko), Extrême-Asie (Да­лечна Азия), бр. 46 (ап­рил 1930 г.), с. 205-212.

« Но­буко щеше ли да из­ви­ка: „Шун-сан!“ Този вик едва не бликна от ус­т­ните ѝ. Поз­на­тият си­лует на Шун-кичи се на­ми­раше точно в този миг до ней­ния рик­ша. Тя се по­ко­леба още вед­нъж и Шун-ки­чи, който не по­до­зи­раше ни­що, от­ми­на.

Леко раз­мъ­те­ното не­бе, пръс­на­тите къ­щи, ви­со­ките по­жъл­тели вър­хари на дър­ве­та­та… В хо­ри­зонта ѝ не ос­тана нищо ос­вен да­леч­ното квар­талче с пътя си, по който ми­на­ваха мал­ци­на. „Е­сен­!“, по­мисли си Но­буко под сту­де­ния пок­рив на рик­шата и от­ча­я­ни­ето на са­мо­тата вне­запно я обзе ця­ла­та. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « Le nez • L’automne » („Но­сът • Есен­“), прев. от япон­ски от Kaze Keita, Les Œuvres libres (Сво­бодни творби), бр. 106 (март 1955 г.), с. 108-124.

« 横浜の或亜米利加人へ雛を売る約束の出来たのは十一月頃のことでございます。紀の国屋と申したわたしの家は親代々諸大名のお金御用を勤めて居りましたし、殊に紫竹とか申した祖父は大通の一人にもなつて居りましたから、雛もわたしのではございますが、中々見事に出来て居りました。 »

雛 в Aozora Bunko (Кукли), [он­лайн], прег­ле­дан на 10 юли 2026 г.

« И тъй, беше да­дено обе­ща­ние кук­лите да бъ­дат от­с­тъ­пени ня­къде към но­ем­ври на един аме­ри­ка­нец от Йо­ко­ха­ма. Мо­ето се­мейс­т­во, ко­ето носи името Ки­но­ку­ния, от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние из­пъл­ня­ваше ро­лята на кре­ди­тор при дай­мьо­то, а дядо ми, кой­то, струва ми се, се каз­ваше Ши­чи­ку, беше чо­век, вещ в раз­в­ле­че­ни­я­та. Пре­неб­рег­вайки скром­ност­та, ко­ято би тряб­вало да смекчи ду­мите ми, длъжна съм да ка­жа, че тези кук­ли, значи мо­ите кук­ли, бяха с из­вън­редно кра­сива из­ра­бот­ка. »

Akutagawa, Ryûnosuke, La magicienne (Вълшебницата), прев. от япон­ски от Élisabeth Suetsugu, Арл: P. Picquier, 1999.

« Уго­вор­ката кук­лите да бъ­дат про­да­дени на един аме­ри­ка­нец, жи­веещ в Йо­ко­ха­ма, беше склю­чена през но­ем­в­ри. От по­ко­ле­ния на­шата къ­ща, чи­ето тър­гов­ско име беше Ки­но­ку­ни-я, за­е­маше пари на фе­о­дал­ните гос­по­да­ри. Дядо ми на име Ши­чи­ку, чо­век, из­пъл­нен с опит и от­къс­нат от бла­гата на този свят, ми беше по­да­рил кук­ли­те; и все пак те бя­ха, мога да го ка­жа, с пре­въз­ходна из­ра­бот­ка. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « Les poupées » („Кук­ли­те­“), прев. от япон­ски от Serge Elisséeff (Serge Elisséev), Japon et Extrême-Orient (Япо­ния и Да­леч­ният из­ток), бр. 4 (март 1924 г.), с. 327-346; пре­изд. в Neuf nouvelles japonaises (Де­вет япон­ски раз­каза), Па­риж: G. Van Oest, 1924.

Материали за изтегляне

Печатни издания

• Traduction partielle de La magicienne par Serge Elisséeff (Serge Elisséev) (1924). (Час­ти­чен пре­вод на Вълшебницата от Serge Elisséeff (Serge Elisséev) (1924).) (Google Кни­ги).
• Traduction partielle de La magicienne par Sioden Humiko (Shioden Fumiko) (1930). (Час­ти­чен пре­вод на Вълшебницата от Sioden Humiko (Shioden Fumiko) (1930).) (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Фран­ция (BnF)).
• Traduction partielle de La magicienne par Sioden Humiko (Shioden Fumiko) (1930), copie. (Час­ти­чен пре­вод на Вълшебницата от Sioden Humiko (Shioden Fumiko) (1930), ко­пие.) (Google Кни­ги).

Около Животът на един глупак и други разкази

Цитати

« […] си­гурно бях сбър­кал пътя ня­къ­де, за­щото вне­запно се озо­вах пред пог­ре­бал­ната зала в Аоя­ма. Бяха из­ми­нали цели де­сет го­ди­ни, от­както не бях ми­на­вал пок­рай тази сгра­да, точно от опе­лото на На­цуме Со­се­ки. И преди де­сет го­дини не бях щас­т­лив. Но поне бях в мир. С пог­лед, при­ко­ван в ча­къ­ле­ната пло­щад­ка, ко­ято се раз­сти­лаше зад пор­та­та, от­ново ви­дях ба­на­ново дърво във „Ви­лата Со­се­ки“. Не мо­жех да се отърва от усе­ща­не­то, че и моят жи­вот е стиг­нал до своя па­деж. Нито пък мо­жех да се за­щитя от чув­с­т­во­то, че не слу­чай­ността бе до­вела но­зете ми до­тук след де­сет го­ди­ни. »

Akutagawa, Ryûnosuke, La vie d’un idiot et autres nouvelles (Жи­во­тът на един глу­пак и други раз­кази), прев. от япон­ски от Edwige de Chavanes, предг. от Jeannine Kohn-Étiemble, Па­риж: Gallimard, по­ре­дица « Connaissance de l’Orient » („Поз­на­ние за Из­то­ка­“), 1987.

Около „Христос от Нанкин“

Цитати

« В съ­щия миг ста­ту­ята на Хрис­тос, ока­чена на сте­на­та, падна с тря­сък. Тежко мъл­ча­ние про­дължи ня­колко се­кун­ди. Пос­ле, об­зета от го­лямо тайн­с­т­вено въл­не­ние, мла­дата ки­тайка вдигна ста­ту­ята и пог­ледна от­ново ли­цето на без­мъл­в­ния чуж­де­нец и ли­цето на Хрис­тос. Тя ос­та­ваше раз­въл­ну­ва­на. Ли­цето на све­тия Хрис­тос уди­ви­телно при­ли­чаше на онова на чуж­де­не­ца. Вне­запно ясна ус­мивка се по­яви върху бле­дото лице на ки­тай­ката и тя се приб­лижи до този чо­век с из­раз на ра­дост. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « Le Christ de Nankin » („Хрис­тос от Нан­кин­“), прев. от япон­ски от Matsuo Kuni (Matsuo Kuninosuke), Bifur, бр. 8 (юни 1931 г.), с. 97-100.

Материали за изтегляне

Печатни издания

• Traduction de « Le Christ de Nankin » par Matsuo Kuni (Matsuo Kuninosuke) (1931). (Пре­вод на „Хрис­тос от Нан­кин“ от Matsuo Kuni (Matsuo Kuninosuke) (1931).) (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Фран­ция (BnF)).

Около Жабите

Цитати

« 渡辺の橋の供養の時、三年ぶりで偶然袈裟にめぐり遇った己は、それからおよそ半年ばかりの間、あの女と忍び合う機会を作るために、あらゆる手段を試みた。そうしてそれに成功した。いや、成功したばかりではない、その時、己は、己が夢みていた通り、袈裟の体を知る事が出来た。が、当時の己を支配していたものは、必しも前に云った、まだあの女の体を知らないと云う未練ばかりだった訳ではない。己は衣川の家で、袈裟と一つ部屋の畳へ坐った時、既にこの未練がいつか薄くなっているのに気がついた。それは己がもう童貞でなかったと云う事も、その場になって、己の欲望を弱める役に立ったのであろう。しかしそれよりも、主な原因は、あの女の容色が、衰えていると云う事だった。 »

袈裟と盛遠 в Aozora Bunko (Кеса и Мо­рито), [он­лайн], прег­ле­дан на 10 юли 2026 г.

« След три го­ди­ни, без да я бях виж­дал, я срещ­нах слу­чайно по време на це­ре­мо­ни­ята по ос­ве­ща­ва­нето на но­вия мост Ва­та­на­бе, а после в про­дъл­же­ние на шест ме­сеца при­бяг­вах до всички хит­рости на све­та, за да се срещна тайно с нея. И пос­тиг­нах сво­е­то. Дори по­вече от то­ва. Ус­пях да поз­ная тя­лото ѝ, както бях меч­тал. И все пак чув­с­т­во­то, ко­ето ме въл­ну­ваше то­га­ва, вече не беше един­с­т­вено яд, че още не съм я при­те­жа­вал. Ко­гато сед­нахме и два­мата върху една ро­гозка в къ­щата Ко­ро­мо­га­ва, за­бе­ля­зах, че без да усе­тя, съ­жа­ле­ни­ята ми бяха ста­нали по-малко мъ­чи­тел­ни. То­ва, че вече не бях дев­с­т­вен, не­съм­нено бе по­мог­нало да от­с­лабне же­ла­ни­ето ми. Но имаше и нещо дру­го, по-ре­ша­ва­що: кра­со­тата на тази жена бе по­вех­на­ла. »

Akutagawa, Ryûnosuke, Une vague inquiétude (Смътна тре­вога), прев. от япон­ски от Silvain Chupin, предг. от René de Ceccatty, Мо­на­ко: Éditions du Rocher, по­ре­дица « Nouvelle » („Раз­каз­“), 2005; пре­изд., раз­ши­ре­но, под заг­ла­вие Les grenouilles (Жабите), прев. от япон­ски от Catherine Ancelot и Silvain Chupin, Па­риж: Cambourakis, по­ре­дица « Littérature » („Ли­те­ра­ту­ра­“), 2024.

« Беше в деня на бу­дис­т­кия праз­ник, при моста Ва­та­на­бе, ко­гато срещ­нах Ке­са. Странна слу­чай­ност след три го­дини раз­дя­ла. Уз­нах, че е омъ­же­на. В про­дъл­же­ние на шест ме­сеца при­бяг­вах до без­б­рой хит­рос­ти, за да по­луча от нея тайна сре­ща. Не само че по­лу­чих сре­ща, но най-сетне поз­нах онова тя­ло, за ко­ето не бях прес­та­вал да меч­тая. И ето, в този миг ус­та­но­вих, че в сър­цето ми има и други чув­с­тва ос­вен пла­мен­ното съ­жа­ле­ние, че съм ча­кал тол­кова дълго това при­те­жа­ние. До нея, в дома Ко­ро­мо­га­ва, за­бе­ля­зах, че при­те­га­тел­ността на тя­лото ѝ вече не из­пълва из­цяло ду­шата ми.

Може би от­с­лаб­ва­нето на же­ла­ни­ето ми се дъл­жеше на то­ва, че вече не бях дев­с­т­вен и че пър­вите ми по­риви се бяха ута­ло­жи­ли. Може би и на друга при­чи­на: ли­цето на Кеса вече не си­яеше от мла­дост, както ня­ко­га. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « Kesa et Morito » („Кеса и Мо­ри­то­“), прев. от япон­ски от Matsuo Kuni (Matsuo Kuninosuke) и Émile Steinilber-Oberlin, France-Japon (Франция-Япония), бр. 10 (юли 1935 г.), с. 163-166.

Материали за изтегляне

Печатни издания

• Traduction partielle de Les grenouilles par Matsuo Kuni (Matsuo Kuninosuke) et Émile Steinilber-Oberlin (1935). (Час­ти­чен пре­вод на Жабите от Matsuo Kuni (Matsuo Kuninosuke) и Émile Steinilber-Oberlin (1935).) (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Фран­ция (BnF)).

Около Рашомон и други разкази

Цитати

« 或日の暮方の事である。一人の下人が、羅生門の下で雨やみを待つてゐた。

廣い門の下には、この男の外に誰もゐない。唯、所々丹塗の剝げた、大きな圓柱に、蟋蟀が一匹とまつてゐる。羅生門が、朱雀大路にある以上は、この男の外にも、雨やみをする市女笠や揉烏帽子が、もう二三人はありさうなものである。それが、この男の外には誰もゐない。 »

羅生門 в Wikisource 日本語 (Рашомон), [он­лайн], прег­ле­дан на 10 юли 2026 г.

« Това се случи един ден по здрач: чо­век от долно със­ло­вие сто­еше там, под пор­тата Ра­шо, в очак­ване дъж­дът да спре.

Под прос­тор­ната Порта ня­маше ни­кой друг ос­вен не­го. Само върху една ог­ромна ко­ло­на, чи­ято чер­вена ма­зилка на места се беше олю­щи­ла, беше кац­нал щу­рец. Тъй като Пор­тата Рашо се на­мира на бу­ле­вард Су­дза­ку, чо­век би очак­вал да срещне там, ос­вен този мъж, още два­ма-трима ду­ши, жени с ко­нични шапки или мъже с ебоши⁸Ви­сока шап­ка, най-често чер­на, но­сена ня­кога от бла­го­род­ни­ци­те., тър­сещи под­с­лон от дъж­да. И все пак ня­маше ни­кой друг ос­вен не­го. »

Akutagawa, Ryûnosuke, Rashômon et autres contes (Ра­шо­мон и други раз­кази), прев. от япон­ски от Mori Arimasa, Па­риж: Gallimard, по­ре­дица « Connaissance de l’Orient » („Поз­на­ние за Из­то­ка­“), 1965; пре­изд. с предг. от Claude Roy, Па­риж: Le Livre de poche, по­ре­дица « Le Livre de poche. Classique » („Джобна кни­га. Кла­си­ка­“), 1969.

« Нощта беше прох­лад­на. Слу­гата на един са­му­рай сто­еше сам под сво­до­вете на Ра­шо­мон и ча­каше по­роят да от­ми­не.

Тази сграда беше из­диг­ната срещу бу­ле­вард Су­джа­ку. Не беше ряд­кост ми­ну­вачи с шапки от ос­т­рица или с бла­го­род­ни­чески кал­паци да ид­ват тук, за да се под­с­ло­нят от дъж­да. Но онази ве­чер слу­гата беше сам; ни­какво друго при­със­т­вие ос­вен това на един щу­рец върху из­бе­ляла чер­вена ко­ло­на. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « Rashomon • Dans le taillis » („Ра­шо­мон • В гъс­та­ла­ка­“), прев. от япон­ски от Ono Yoshio и René de Berval, France-Asie (Франция-Азия), бр. 103 (де­кем­ври 1954 г.), с. 217-225.

« 長崎あたりの村々には、時々日の暮の光と一しょに、天使や聖徒の見舞う事があった。現にあのさん・じょあん・ばちすたさえ、一度などは浦上の宗徒みげる弥兵衛の水車小屋に、姿を現したと伝えられている。と同時に悪魔もまた宗徒の精進を妨げるため、あるいは見慣れぬ黒人となり、あるいは舶来の草花となり、あるいは網代の乗物となり、しばしば同じ村々に出没した。 »

おぎん в Wikisource 日本語 (О-Гин), [он­лайн], прег­ле­дан на 10 юли 2026 г.

« Случ­вало се е по­ня­кога под лъ­чите на за­ляз­ва­щото слънце ан­гели или светци да по­се­ща­ват се­лата в об­ластта на На­га­са­ки. Раз­казва се до­ри, че свети Йоан Кръс­ти­тел се по­я­вил вед­нъж във во­де­ни­цата на Ми­гел Яхей, вяр­ващ от Ура­ка­ми. Дя­во­лът от своя стра­на, за да поп­речи на ре­ли­ги­оз­ното усър­дие на вяр­ва­щи­те, се пре­об­ра­зя­вал ту в стра­нен не­гър, ту в ек­зо­тично цвете или в кола с пле­тени що­ри, и вър­лу­вал в съ­щите тези се­ла. »

Akutagawa, Ryûnosuke, Rashômon et autres contes (Ра­шо­мон и други раз­кази), прев. от япон­ски от Mori Arimasa, Па­риж: Gallimard, по­ре­дица « Connaissance de l’Orient » („Поз­на­ние за Из­то­ка­“), 1965; пре­изд. с предг. от Claude Roy, Па­риж: Le Livre de poche, по­ре­дица « Le Livre de poche. Classique » („Джобна кни­га. Кла­си­ка­“), 1969.

« Случ­ваше се дори ан­гели и светци да сли­зат да на­вес­тят се­лата около На­га­саки за­едно с лъ­чите на здрач­ното слън­це. Раз­казва се дори с по­ло­жи­тел­ност, че вед­нъж свети Йоан Кръс­ти­тел се явил във во­де­ни­цата на Ми­шел Яхей в Ура­ка­ми. От своя страна и де­мо­нът се по­я­вя­вал често в съ­щите тези села под об­раза на не­поз­нат не­гър, на ек­зо­тично цвете или на бам­бу­ков па­лан­кин, за да поп­речи на вяр­ва­щите да спаз­ват въз­дър­жа­ни­е­то. »

Akutagawa, Ryûnosuke, Le nez et autres contes (Но­сът и други раз­кази), прев. от япон­ски от Maruyama Juntarô, То­кио: Hakusuisha, 1927.

« すると、一生懸命にのぼった甲斐があって、さっきまで自分がいた血の池は、今ではもう暗の底にいつの間にかかくれて居ります。それからあのぼんやり光っている恐しい針の山も、足の下になってしまいました。この分でのぼって行けば、地獄からぬけ出すのも、存外わけがないかも知れません。犍陀多は両手を蜘蛛の糸にからみながら、ここへ来てから何年にも出した事のない声で、「しめた。しめた。」 »

蜘蛛の糸 в Wikisource 日本語 (Паяжината), [он­лайн], прег­ле­дан на 10 юли 2026 г.

« Право да си ка­жем, ожес­то­че­ната му борба не беше нап­раз­на: Кър­ва­вото езе­ро, ко­ето бе на­пус­нал преди мал­ко, вече се беше сто­пило в дъ­ното на мра­ка. Да­леч­ният бля­сък на страш­ната пла­нина от Игли също беше ос­та­нал под кра­ката му. С това темпо може би бяг­с­т­вото от Ада щеше да се осъ­щес­тви по-лес­но, от­кол­кото беше очак­вал. Уви­вайки около ръ­ката си па­я­жи­на­та, той каза с ус­мивка на за­до­вол­с­т­во: „Го­то­во! Го­то­во!“ — с тон, заб­ра­вен още от ид­ва­нето му на това мяс­то, преди кой знае колко го­ди­ни. »

Akutagawa, Ryûnosuke, Rashômon et autres contes (Ра­шо­мон и други раз­кази), прев. от япон­ски от Mori Arimasa, Па­риж: Gallimard, по­ре­дица « Connaissance de l’Orient » („Поз­на­ние за Из­то­ка­“), 1965; пре­изд. с предг. от Claude Roy, Па­риж: Le Livre de poche, по­ре­дица « Le Livre de poche. Classique » („Джобна кни­га. Кла­си­ка­“), 1969.

« То­гава той ви­дя, че уси­ли­ята му не са били нап­раз­ни: Кър­ва­вото езе­ро, в ко­ето се на­ми­раше още малко преди то­ва, беше из­чез­нало в мра­ка. Видя също и сла­бото си­я­ние на страш­ната Иг­лена пла­нина под себе си. С това темпо бяг­с­т­вото от Ада може би ня­маше да е по-труд­но, от­кол­кото си беше пред­с­та­вял. Стис­кайки ниш­ката с двете си ръ­це, Кан­дата се раз­смя с глас, който не беше из­пол­з­вал през всички тези го­ди­ни, пре­ка­рани в ада: „Ще ста­не, ще ус­пе­я“. »

Akutagawa, Ryûnosuke, « Le fil d’araignée » („Па­я­жи­не­ната ниш­ка­“), прев. от япон­ски от Christopher Chassagneux и Lucie Demesy, La main de Thôt (Ръ­ката на Тот), бр. 13, 2025.

« Да се ка­тери с та­кива сили си беше стру­ва­ло, за­щото Кър­ва­вото езе­ро, къ­дето се на­ми­раше до­то­га­ва, вече беше из­чез­нало в тъм­ни­ната под не­го. Дори сла­бото си­я­ние на ужа­ся­ва­щата Иг­лена пла­нина беше под не­го. Ако про­дъл­жеше да се ка­тери с това тем­по, бяг­с­т­вото от Ада мо­жеше да се окаже по-лесно от очак­ва­но­то. Кан­дата уви па­я­жи­не­ната нишка около ръ­цете си и с глас, който не беше из­пол­з­вал от прис­ти­га­нето си тук преди много го­ди­ни, се засмя и ка­за: „Го­то­во, ус­пях!“ »

Akutagawa, Ryûnosuke, « Le fil de l’araignée » („Ниш­ката на па­я­ка­“), неп­ряк прев. от ан­г­лийски от Lucile Rusu в сътр. с Clara Wartelle-Sakamoto, по пре­вода на Anne McNulty и Sato Eriko. В Petites histoires japonaises : contes et nouvelles bilingues pour progresser en japonais (Малки япон­ски ис­то­рии: дву­е­зични при­казки и раз­кази за нап­ре­дък в япон­с­кия), Ма­ла­коф: A. Colin, 2022, с. 38-61.

Материали за изтегляне

Печатни издания

• Traduction partielle de Rashômon et autres contes par Christopher Chassagneux et Lucie Demesy (2025). (Час­ти­чен пре­вод на Ра­шо­мон и други раз­кази от Christopher Chassagneux и Lucie Demesy (2025).) (Ръ­ката на Тот).
• Traduction partielle de Rashômon et autres contes par Ono Yoshio et René de Berval (1954). (Час­ти­чен пре­вод на Ра­шо­мон и други раз­кази от Ono Yoshio и René de Berval (1954).) (Google Кни­ги).

Библиография

• Bonneau, Georges, Histoire de la littérature japonaise contemporaine (1868-1938) (Ис­то­рия на съв­ре­мен­ната япон­ска ли­те­ра­тура (1868-1938)), предг. от Kikuchi Kan, Па­риж: Payot, 1940.
• Chavanes, Edwige de, « Akutagawa Ryūnosuke (1892-1927) » („А­ку­та­гава Рю­носке (1892-1927)“). В Cinéma et littérature au Japon : de l’ère Meiji à nos jours (Кино и ли­те­ра­тура в Япо­ния: от епо­хата Мей­джи до наши дни), под ред. на Max Tessier, Па­риж: Centre G. Pompidou, по­ре­дица « Cinéma singulier » („О­со­бено ки­но­“), 1986, с. 44-45.
• Collasse, Richard, Dictionnaire amoureux du Japon (Влю­бен реч­ник на Япо­ния), Па­риж: Plon, по­ре­дица « Dictionnaire amoureux » („Влю­бен реч­ник­“), 2021.
• Guillamaud, Jean, Histoire de la littérature japonaise (Ис­то­рия на япон­с­ката ли­те­ра­тура), Па­риж: Ellipses, по­ре­дица « Littératures. Série Littératures du monde » („Ли­те­ра­ту­ри. По­ре­дица Ли­те­ра­тури на све­та­“), 2008.
• Matéo, Pascal, « Ryûnosuke Akutagawa, “Rashômon“ (1915). Les ténèbres d’un Japon de légende » („Рю­носке Аку­та­га­ва, „Ра­шо­мон“ (1915). Мра­кът на една ле­ген­дарна Япо­ни­я“), Le Point Références, бр. 80 (ап­рил-юни 2020 г.), с. 64-65.
• Matsuo, Kuni (Matsuo, Kuninosuke), Histoire de la littérature japonaise : des temps archaïques à 1935 (Ис­то­рия на япон­с­ката ли­те­ра­ту­ра: от древ­ността до 1935 г.), в сътр. с Kawaji Ryūkō и Alfred Smoular, предг. от Anatole de Monzie, Émile Steinilber-Oberlin и Noguchi Yonejirō, Па­риж: Société française d’éditions littéraires et techniques, по­ре­дица « Bibliothèque du hérisson » („Биб­ли­о­тека на та­ра­ле­жа­“), 1935.
• Origas, Jean-Jacques, « Akutagawa Ryūnosuke (1892-1927) » („А­ку­та­гава Рю­носке (1892-1927)“), Encyclopædia universalis, [он­лайн], прег­ле­дан на 10 юли 2026 г.
• Pinguet, Maurice, La mort volontaire au Japon (Доб­ро­вол­ната смърт в Япо­ния), Па­риж: Gallimard, по­ре­дица « Bibliothèque des histoires » („Биб­ли­о­тека на ис­то­ри­и­те­“), 1984.
• Sieffert, René, La littérature japonaise (Япон­с­ката ли­те­ра­тура), Па­риж: Librairie A. Colin, по­ре­дица « Collection A. Colin » („По­ре­дица A. Colin“), 1961; ново изд. с ак­ту­а­ли­за­ция от Katô Shuichi, Па­риж: Publications orientalistes de France, по­ре­дица « Langues et civilisations. Littérature » („Е­зици и ци­ви­ли­за­ции. Ли­те­ра­ту­ра­“), 1986.