Mappemonde mettant en évidence le Japon.

Зората на средновековна Япония в нейните епоси

Пре­ве­дено от френ­ски

Мир­ният пе­риод Хе­йан (794-1185) за­върши в по­жар. След битки с рядка жес­то­кост, два съ­пер­ни­чески до­ма, Тайра и Ми­на­мо­то, из­мес­тиха един след друг прид­вор­ната арис­ток­ра­ция, ко­ято не раз­по­ла­гаше нито с дос­та­тъчна ар­мия, нито с по­ли­ция, и пре­диз­ви­каха нас­тъп­ва­нето на фе­о­дал­ния ре­жим. Така за­почва япон­с­кото Сред­но­ве­ко­вие. Този пе­риод на сът­ре­се­ния бе та­къв, че „трябва да се рови в гер­ман­с­кото Сред­но­ве­ко­вие, за да се на­мери по­добна бър­ко­тия“. На из­тън­че­ността на жен­с­ката ли­те­ра­тура от Хе­йан пос­лед­ваха от­то­гава мъ­жес­т­вени раз­ка­зи, пълни с „убийства“, „хитрости“, „чу­десни бойни под­визи“ и „дълго под­гот­вяни от­мъ­ще­ния“ – „из­точ­ник на сму­ще­ние и тре­вога за ис­то­ри­ците“.

С броеница в ръката и меч на кръста

От тази су­ма­тоха се ро­диха „во­ен­ните ска­за­ния“ (gunki monogatari), ко­ито се на­ми­рат на кръс­то­пътя между ис­то­ри­чес­ката хро­ни­ка, на­ци­о­нал­ния епос и дъл­бо­ката бу­дис­тка ме­ди­та­ция. Тях­ната фун­к­ция беше впро­чем не тол­кова ли­те­ра­тур­на, в сми­съ­ла, в който ние го раз­би­ра­ме, кол­кото па­мет и ду­хов­на: ста­ваше дума преди всичко „да се ус­по­коят […] ду­шите на во­и­ни­те, за­ги­нали в бо­е­вете“ и за оце­ле­лите „да се търси сми­съл в ха­о­тич­ните съ­би­тия, ко­ито сло­жиха край на ста­рия ред“. Тази фун­к­ция се па­даше на „мо­на­сите с бива“ (biwa hōshi или biwa bōzu), аеди обик­но­вено сле­пи. По­добни на на­шите тру­ба­дури от ми­на­ло­то, те оби­ка­ляха стра­на­та, дек­ла­ми­райки с пев­лив глас ве­ли­ките дела на ми­на­ло­то. Об­ле­чени в мо­на­шеска ро­ба, без съм­не­ние за да се пос­та­вят под зак­ри­лата на хра­мо­вете и ма­нас­ти­ри­те, те се съп­ро­вож­даха със сво­ята че­ти­рис­т­рунна лют­ня, бива1„Ро­ден в цар­с­т­вото Пер­сия и гра­нич­ните му ре­ги­о­ни, бива се раз­п­рос­т­ра­нява в Из­точна Азия по про­те­же­ни­ето на Пътя на коп­ри­на­та. Усъ­вър­шен­с­т­ван в Ки­тай, той прис­тига в япон­с­кия ар­хи­пе­лаг към 8-и век“. Hyōdō, Hiromi, „Les moines joueurs de biwa (biwa hōshi) et Le Dit des Heike“ (Мо­на­сите сви­рачи на бива (biwa hōshi) и Ска­за­ни­ето за Хейке) в Brisset, Claire-Akiko, Brotons, Arnaud и Struve, Daniel (ред­.), op. cit., чи­ито акорди под­чер­та­ваха ме­лан­хо­ли­ята на раз­ка­за.

В сър­цето на ре­пер­то­а­ра, който тези ар­тисти пре­да­ваха от учи­тел на уче­ник, една ос­новна три­ло­гия прос­ле­дява бра­то­у­бийс­т­ве­ните бор­би, ко­ито пре­о­бър­наха ар­хи­пе­лага в нова ера: Ска­за­ни­ето за Хо­ген (Hōgen monogatari)2От­х­вър­лени фор­ми:
Récit des troubles de l’ère Hogen (Раз­каз за сму­то­вете от ерата Хо­ген).
La Chronique des Hogen (Хро­ни­ката на Хо­ген).
Récit de l’ère Hōgen (Раз­каз от ерата Хо­ген).
Histoire de la guerre de l’époque Hōgen (Ис­то­рия на вой­ната от епо­хата Хо­ген).
Hōghen monogatari.
Hōghenn monogatari., Ска­за­ни­ето за Хей­джи (Heiji monogatari)3От­х­вър­лени фор­ми:
Épopée de la rébellion de Heiji (Е­по­пея на бунта на Хей­джи).
La Chronique des Heigi (Хро­ни­ката на Хей­ги).
Récit de l’ère Heiji (Раз­каз от ерата Хей­джи).
Récits de la guerre de l’ère Heiji (Раз­кази от вой­ната от ерата Хей­джи).
Heïdji monogatari.
Heizi monogatari. и най-про­чу­тото от всич­ки, Ска­за­ни­ето за Хейке (Heike monogatari)4От­х­вър­лени фор­ми:
Le Dit des Heikke (Ска­за­ни­ето за Хей­ке).
L’Aventure d’Heike (Прик­лю­че­ни­ето на Хей­ке).
Histoire des Heike (Ис­то­рия на Хей­ке).
Contes du Heike (При­казки за Хей­ке).
Contes des Heike (При­казки за Хей­ке).
La Chronique des Heiké (Хро­ни­ката на Хей­ке).
La Chronique de Heiké (Хро­ни­ката на Хей­ке).
Chroniques du clan Heike (Хро­ники на клана Хей­ке).
La Geste de la maison des Héï (Пе­сента за дома на Хей).
Geste de la famille des Hei (Пе­сен за се­мейс­т­вото Хей).
Histoire de la famille des Hei (Ис­то­рия на се­мейс­т­вото Хей).
Histoire de la famille Heiké (Ис­то­рия на се­мейс­т­вото Хей­ке).
Histoire de la maison des Taira (Ис­то­рия на дома на Тай­ра).
Histoire de la famille des Taïra (Ис­то­рия на се­мейс­т­вото Тай­ра).
Récit de l’histoire des Taira (Раз­каз за ис­то­ри­ята на Тай­ра).
Roman des Taira (Ро­ман за Тай­ра).
La Geste des Taïra (Пе­сента за Тай­ра).
Feike no monogatari.. Пър­вите две, ма­кар да мо­гат да из­г­леж­дат про­за­ич­ни, опис­вайки как Тайра и Ми­на­мото пос­те­пенно се вмък­ват във во­ен­ната власт, до­като при­до­бият ре­ша­ващо вли­я­ние върху де­лата на дво­ра, все пак под­гот­вят пред­с­то­я­щата драма и вече съ­дър­жат тази „чув­с­т­ви­тел­ност към ефи­мер­но­то“ (mono no aware), ко­ято ще на­мери в Ска­за­ни­ето за Хейке своя най-съ­вър­шен из­раз:

„Све­тът, в който жи­веем
Няма по­вече съ­щес­т­ву­ване
От лу­нен лъч
Който се от­ра­зява във во­дата
Чер­пена в ше­пата на ръ­ка­та.“

Le Dit de Hōgen ; Le Dit de Heiji (Ска­за­ни­ето за Хо­ген; Ска­за­ни­ето за Хей­джи), прев. от япон­ски от Рене Си­е­фер, Па­риж: Publications orientalistes de France, 1976; пре­изд. Лаг­рас: Verdier, кол. „Verdier poche“, 2007.

Непостоянството като съдба

Мо­ну­мен­тално про­из­ве­де­ние, ис­тин­ска Енеида на вът­реш­ните борби и ожес­то­че­ните вой­ни, ко­ито раз­къ­саха двата до­ма, кул­ми­ни­райки с бит­ката при Дан-но-ура (25 ап­рил 1185), Ска­за­ни­ето за Хейке все пак се от­к­ло­нява ра­ди­кално от за­пад­ната тра­ди­ция. Вместо да за­почне по на­чина на Вер­ги­лий с arma virumque (о­ръ­жи­ята и мъ­жа), япон­с­ката хро­ника на­помня от пър­вия си ред „не­пос­то­ян­с­т­вото на всички неща“: „Гор­де­ли­вият на­ис­тина не трае, точно като съня на една про­летна нощ“. Пер­со­на­жи­те, ве­лики или скром­ни, всички са от­не­сени от съ­щия ви­хър, илюс­т­ри­райки до на­си­та, че спо­ред фор­му­лата на Бо­сюе:

„Ще дойде вре­ме­то, ко­гато този чо­век, който ви се стру­ваше тол­кова ве­лик, вече няма да го има, ко­гато ще бъде като де­те­то, ко­ето още не е ро­де­но, ко­гато няма да бъде ни­що. […] Дой­дох само за да по­пълня брой­ка­та, а и без мен мо­жеха да ми­нат; […] ко­гато гле­дам от­б­ли­зо, струва ми се, че е сън да се виж­дам тук и че всич­ко, ко­ето виж­дам, са само су­етни по­до­бия: Præterit enim figura hujus mundi (За­щото пре­ми­нава този свят, та­къв ка­къвто го виж­да­ме)51 Кор 7,31 (La Bible : traduction officielle liturgique (Биб­ли­я­та: офи­ци­а­лен ли­тур­ги­чен пре­вод­)).“.

Bossuet, Jacques Bénigne, Œuvres complètes (Пълни съ­чи­не­ни­я), т. IV, Па­риж: Lefèvre; Firmin Didot frères, 1836.

Така Ска­за­ни­ето за Хейке при­лича на неп­ре­къс­ната про­по­вед, къ­дето всички прев­рат­ности в жи­вота на ге­ро­ите слу­жат да илюс­т­ри­рат този за­кон на не­пос­то­ян­с­т­вото (mujō) и су­ет­ността на чо­веш­ката сла­ва. Слу­чаят с Тайра но Та­да­нори (1144-1184) е в това от­но­ше­ние по­ка­за­те­лен. Из­не­на­дан от вра­га, той над­вива про­тив­ника си, но ня­ка­къв слу­чаен слуга на пос­лед­ния се на­месва и му от­сича дяс­ната ръка до ла­къ­тя. Зна­ей­ки, че краят му е до­шъл, Та­да­нори се об­ръща на за­пад и при­зо­вава с твърд глас де­сет пъти Бу­да, преди да бъде обез­г­ла­вен. Прик­ре­пена към кол­чана му, на­ми­рат тази про­щална по­е­ма:

„От­не­сен от тъм­ни­ните
Ще се под­с­лоня под
Кло­ните на едно дър­во.
Само цве­тята
Ще ме при­е­мат тази ве­чер.“

Hoffmann, Yoel, Poèmes d’adieu japonais : anthologie commentée de poèmes écrits au seuil de la mort (Я­пон­ски про­щални по­е­ми: ко­мен­ти­рана ан­то­ло­гия на по­е­ми, на­пи­сани на прага на смърт­та), прев. от ан­г­лийски от Аниес Ро­зен­б­лум, Ма­ла­коф: A. Colin, 2023.

Една полусянкова последователност

Тази бу­дис­тка чув­с­т­ви­тел­ност, ко­ято про­пива дори най-кър­ва­вите сце­ни, все пак не ви­наги е дос­та­тъчна да из­дигне едно по­вес­т­во­ва­ние, ко­ето може да из­г­лежда бав­но, рав­но­мер­но, ед­но­об­разно за умо­ве, фор­ми­рани от за­пад­ната ес­те­ти­ка. По­до­бен на звука на кам­ба­ната на Ги­он, хо­дът на ска­за­ни­ята е рав­но­ме­рен, твърде рав­но­ме­рен до­ри, и до­ня­къде мо­но­то­нен. Съ­жа­ля­вам, че раз­кази тол­кова про­чути не са на­ме­рили също тол­кова про­чут по­ет, който да ги е зак­ре­пил за­ви­на­ги; че им е лип­с­вал Омир, който да им е дал раз­но­об­ра­зие, гъв­ка­вост, вечно въз­хи­ща­ва­ни.

Както от­бе­лязва Жорж Бус­ке, оми­ро­вите ге­рои често имат „странни ве­се­лости или сла­бос­ти, ко­ито ни ка­рат да до­кос­нем с пръст тях­ната чо­веч­ност; тези на Тайра ни­кога не прес­та­ват да бъ­дат ус­ловни и сту­дени“. До­като на­ив­ният гръцки раз­каз­вач ви­наги ос­тавя да про­зира смътна и фина ус­мивка зад ду­ми­те, „япон­с­кият рап­сод ни­кога не на­пуска епич­ния тон и на­ду­тата стойка“. Там, „къ­дето звучи като фан­фара ра­дос­т­ното раз­г­ръ­щане на тру­ве­ра, тук се чува само ме­лан­хо­лич­ният ак­цент на опе­ча­ле­ния бу­дист: „Храб­рият мъж [и той] нак­рая се сгро­мо­лясва ни по­ве­че, ни по-малко от прах на вя­тъ­ра““.

За да продължите

Около Сказанието за Хоген и Сказанието за Хейджи

Цитати

„[…] в нощта на този ден, около часа на Ку­че­то, най-сетне из­чез­на.

Прас­ко­вен цвят, ли­цето му още не беше пре­тър­пяло на­па­де­ни­ята на про­лет­ните мъг­ли; и все пак, де­ли­катна ор­хи­дея, на­пад­ната от есен­ните мъг­ли, се беше с ут­рин­ната роса из­па­рил. Едва беше в се­дем­на­де­се­тата го­дина на въз­растта си, ко­гато нас­тъпи не­мис­ли­мият ин­ци­дент. Чо­ве­кът на­ис­ти­на, стар или млад, за нищо не е си­гу­рен, каз­ваше се, и Заб­ра­не­ният дво­рец беше по­то­пен в тра­ур.“

Le Dit de Hōgen ; Le Dit de Heiji (Ска­за­ни­ето за Хо­ген; Ска­за­ни­ето за Хей­джи), прев. от япон­ски от Рене Си­е­фер, Па­риж: Publications orientalistes de France, 1976; пре­изд. Лаг­рас: Verdier, кол. „Verdier poche“, 2007.

Около Сказанието за Хейке

Цитати

„祇園精舎の鐘の声、諸行無常の響きあり。娑羅双樹の花の色、盛者必衰の理をあらはす。驕れる人も久しからず、ただ春の夜の夢のごとし。猛き者もつひには滅びぬ、ひとへに風の前の塵に同じ。“

平家物語 на Wikibooks 日本語, [он­лайн], кон­сул­ти­рано на 26 сеп­тем­ври 2025.

„От ма­нас­тира Гион зву­кът на кам­ба­на­та, на не­пос­то­ян­с­т­вото на всички неща е ре­зо­нан­сът. На дър­ве­тата шара6На сан­с­к­рит сала (साल) или шала (शाल). Дърво от тро­пи­чес­ките и суб­хи­ма­лайс­ките ре­ги­они на Ин­дия. То е све­щено в бу­диз­ма, чи­ято люлка се на­мира в съ­щите тези ре­ги­о­ни: опи­райки се на сала, Мая би ро­дила бъ­де­щия Бу­да, и също между две от тези дър­вета пос­лед­ният би се уга­сил. цве­тът на цве­тята по­каз­ва, че всич­ко, ко­ето про­цъф­тя­ва, неп­ре­менно за­па­да. Гор­де­ли­вият на­ис­тина не трае, точно като съня на една про­летна нощ. Храб­рият мъж също нак­рая се сгро­мо­лясва ни по­ве­че, ни по-малко от прах на вя­тъ­ра.“

Le Dit des Heiké (Ска­за­ни­ето за Хей­ке), прев. от япон­ски от Рене Си­е­фер, Па­риж: Publications orientalistes de France, 1976; пре­изд. Лаг­рас: Verdier, кол. „Verdier poche“, 2012.

„Чува се да виб­рира гла­сът на кам­ба­ната на храма Ги­он, пов­та­ряй­ки: „Всичко е нес­та­билно в този свят. Бля­съ­кът на цвета на ти­ко­вото дърво про­въз­г­ла­ся­ва, че най-про­цъф­тя­ва­щите неп­ре­менно оти­ват към раз­ру­ха. Гор­де­ли­вите не оце­ля­ват дълго и жи­во­тът им е само съ­нят на една про­летна нощ. Са­мите храбри во­ини за­ги­ват, по­добни на пла­мък, из­ло­жен на вя­тъ­ра“.“

Épisodes du Heiké monogatari (Е­пи­зоди от Хейке мо­но­га­та­ри), прев. от япон­ски от Гото Суео и Мо­рис Пру­ние, пред­го­вор от Сил­вен Ле­ви, Па­риж: E. Leroux, 1930.

„Зву­кът на кам­ба­ните на Ги­он­шо­джа е като ехото на не­пос­то­ян­с­т­вото на не­ща­та. От­те­нъ­кът на цве­тята на тика по­каз­ва, че те­зи, ко­ито цъф­тят, трябва да бъ­дат при­ни­зе­ни. В дейс­т­ви­тел­ност си­лата на гор­де­ли­вите трае само миг, като меч­та­ни­ето на един про­ле­тен ве­чер. Ве­ли­ките са уни­що­жени нак­рая, те са само прах, по­ми­тан от вя­тъ­ра.“

Katō, Genchi, Le Shintō : religion nationale du Japon (Шин­то: на­ци­о­нална ре­ли­гия на Япо­ни­я), прев. от япон­ски от Френ­с­ко-я­пон­с­кия дом в То­кио, Па­риж: P. Geuthner, 1931.

„Всичко е нес­та­билно в този свят, казва треп­тя­щият звук на кам­ба­ната на Све­ще­ния храм. Най-про­цъф­тя­ва­щите неп­ре­менно оти­ват към раз­ру­ха, про­въз­г­ла­сява бля­съ­кът на цве­тята сала. Мо­гъ­щите гор­де­ливи не оце­ля­ват дълго и жи­во­тът им е само съ­нят на една про­летна нощ. Храб­рите во­ини нак­рая за­ги­ват, по­добни на пла­мък, из­ло­жен на вя­тъ­ра.“

Satō, Teruo, „Le pathétique dans la Chanson de Roland et dans le Heike-monogatari : essai de comparaison thématique“ (Па­те­тич­ното в Пе­сен за Ро­ланд и в Хейке-моногатари: опит за те­ма­тично срав­не­ни­е), Boletín de la Real Academia de Buenas Letras de Barcelona, том 31, 1966, с. 273-279. (RACO (Revistes Catalanes amb Accés Obert)).

„Ако зву­кът на кам­ба­ната на храма Ги-он е ехото на чо­веш­ките прев­рат­нос­ти, пре­ход­ният бля­сък на цве­тята на двете дър­вета сара по­каз­ва, че всеки прос­пе­ри­тет има своя упа­дък. Гор­де­ли­вите не оце­ля­ват дъл­го; жи­во­тът им е като съня на една лятна нощ. Во­и­ните също нак­рая па­дат; те при­ли­чат на лам­па, из­ло­жена на вя­тъ­ра.“

Heike monogatari : récits de l’histoire du Japon au 12e siècle (Хейке мо­но­га­та­ри: раз­кази от ис­то­ри­ята на Япо­ния през 12 век), прев. от япон­ски от Фран­соа Огюст Ту­ре­ти­ни, Же­не­ва: H. Georg; Па­риж: E. Leroux; Лон­дон: Trübner and Co, 1873-1875.

„Ако зву­кът на кам­ба­ната на храма Гион е ехото на чо­веш­ките прев­рат­нос­ти, пре­ход­ният бля­сък на цве­тята на дър­ве­тата по­каз­ва, че всеки прос­пе­ри­тет има своя упа­дък. Гор­де­ли­вите не оце­ля­ват дъл­го; жи­во­тът им е като съня на една лятна нощ. Во­и­ните също нак­рая па­дат; те при­ли­чат на лам­па, из­ло­жена на вя­тъ­ра.“

Bousquet, Georges, „Le Japon littéraire“ (Ли­те­ра­турна Япо­ни­я), Revue des Deux Mondes, ок­том­ври 1878.

„Зву­кът на кам­ба­ната на Гион прави ехото на не­пос­то­ян­с­т­вото на всички не­ща. Ню­ан­сите на цве­тята на тика каз­ват, че те­зи, ко­ито цъф­тят, трябва да увях­нат.

Да, сме­лите са та­кива само за миг, като сън ве­черта на про­лет­та. Сил­ните нак­рая би­ват уни­що­же­ни, те са като прахта под вя­тъ­ра.“

Habersetzer, Gabrielle и Habersetzer, Roland, „Heike-monogatari“ в Encyclopédie des arts martiaux de l’Extrême-Orient (Ен­цик­ло­пе­дия на бой­ните из­кус­тва на Да­леч­ния из­ток), Па­риж: Amphora, 2000.

„От ма­нас­тира Гион / кам­ба­ната шепне // че всяко дейс­т­вие от този свят / е само су­е­та. // И цве­тът на цве­тята / от дър­вета шара // по­каз­ва, че всички живи / ви­наги са об­ре­чени да ум­рат. [про­пуск]“

„Heike monogatari“ в Encyclopédie de la littérature [Garzanti] (Ен­цик­ло­пе­дия на ли­те­ра­ту­рата [Гар­цан­ти­]), прев. от ита­ли­ан­с­ки, Па­риж: Librairie générale française, 2003.

Изтегляния

Звукови записи
Печатни произведения

Библиография

Avatar photo
Yoto Yotov
Articles : 120

Traductions