Mappemonde mettant en évidence le Japon.

Зората на средновековна Япония в нейните епоси

Пре­ве­дено от френ­ски

Мир­ният пе­риод Хе­йан (794-1185) за­върши в по­жар. След битки с рядка жес­то­кост, два съ­пер­ни­чески до­ма, Тайра и Ми­на­мо­то, из­мес­тиха един след друг прид­вор­ната арис­ток­ра­ция, ко­ято не раз­по­ла­гаше нито с дос­та­тъчна ар­мия, нито с по­ли­ция, и пре­диз­ви­каха нас­тъп­ва­нето на фе­о­дал­ния ре­жим. Така за­почва япон­с­кото Сред­но­ве­ко­вие. Този пе­риод на сът­ре­се­ния бе та­къв, че „трябва да се рови в гер­ман­с­кото Сред­но­ве­ко­вие, за да се на­мери по­добна бър­ко­тия“. На из­тън­че­ността на жен­с­ката ли­те­ра­тура от Хе­йан пос­лед­ваха от­то­гава мъ­жес­т­вени раз­ка­зи, пълни с „убийства“, „хитрости“, „чу­десни бойни под­визи“ и „дълго под­гот­вяни от­мъ­ще­ния“ – „из­точ­ник на сму­ще­ние и тре­вога за ис­то­ри­ците“.

С броеница в ръката и меч на кръста

От тази су­ма­тоха се ро­диха „во­ен­ните ска­за­ния“ (gunki monogatari), ко­ито се на­ми­рат на кръс­то­пътя между ис­то­ри­чес­ката хро­ни­ка, на­ци­о­нал­ния епос и дъл­бо­ката бу­дис­тка ме­ди­та­ция. Тях­ната фун­к­ция беше впро­чем не тол­кова ли­те­ра­тур­на, в сми­съ­ла, в който ние го раз­би­ра­ме, кол­кото па­мет и ду­хов­на: ста­ваше дума преди всичко „да се ус­по­коят […] ду­шите на во­и­ни­те, за­ги­нали в бо­е­вете“ и за оце­ле­лите „да се търси сми­съл в ха­о­тич­ните съ­би­тия, ко­ито сло­жиха край на ста­рия ред“. Тази фун­к­ция се па­даше на „мо­на­сите с бива“ (biwa hōshi или biwa bōzu), аеди обик­но­вено сле­пи. По­добни на на­шите тру­ба­дури от ми­на­ло­то, те оби­ка­ляха стра­на­та, дек­ла­ми­райки с пев­лив глас ве­ли­ките дела на ми­на­ло­то. Об­ле­чени в мо­на­шеска ро­ба, без съм­не­ние за да се пос­та­вят под зак­ри­лата на хра­мо­вете и ма­нас­ти­ри­те, те се съп­ро­вож­даха със сво­ята че­ти­рис­т­рунна лют­ня, бива1„Ро­ден в цар­с­т­вото Пер­сия и гра­нич­ните му ре­ги­о­ни, бива се раз­п­рос­т­ра­нява в Из­точна Азия по про­те­же­ни­ето на Пътя на коп­ри­на­та. Усъ­вър­шен­с­т­ван в Ки­тай, той прис­тига в япон­с­кия ар­хи­пе­лаг към 8-и век“. Hyōdō, Hiromi, „Les moines joueurs de biwa (biwa hōshi) et Le Dit des Heike“ (Мо­на­сите сви­рачи на бива (biwa hōshi) и Ска­за­ни­ето за Хейке) в Brisset, Claire-Akiko, Brotons, Arnaud и Struve, Daniel (ред­.), op. cit., чи­ито акорди под­чер­та­ваха ме­лан­хо­ли­ята на раз­ка­за.

В сър­цето на ре­пер­то­а­ра, който тези ар­тисти пре­да­ваха от учи­тел на уче­ник, една ос­новна три­ло­гия прос­ле­дява бра­то­у­бийс­т­ве­ните бор­би, ко­ито пре­о­бър­наха ар­хи­пе­лага в нова ера: Ска­за­ни­ето за Хо­ген (Hōgen monogatari)2От­х­вър­лени фор­ми:
Récit des troubles de l’ère Hogen (Раз­каз за сму­то­вете от ерата Хо­ген).
La Chronique des Hogen (Хро­ни­ката на Хо­ген).
Récit de l’ère Hōgen (Раз­каз от ерата Хо­ген).
Histoire de la guerre de l’époque Hōgen (Ис­то­рия на вой­ната от епо­хата Хо­ген).
Hōghen monogatari.
Hōghenn monogatari., Ска­за­ни­ето за Хей­джи (Heiji monogatari)3От­х­вър­лени фор­ми:
Épopée de la rébellion de Heiji (Е­по­пея на бунта на Хей­джи).
La Chronique des Heigi (Хро­ни­ката на Хей­ги).
Récit de l’ère Heiji (Раз­каз от ерата Хей­джи).
Récits de la guerre de l’ère Heiji (Раз­кази от вой­ната от ерата Хей­джи).
Heïdji monogatari.
Heizi monogatari. и най-про­чу­тото от всич­ки, Ска­за­ни­ето за Хейке (Heike monogatari)4От­х­вър­лени фор­ми:
Le Dit des Heikke (Ска­за­ни­ето за Хей­ке).
L’Aventure d’Heike (Прик­лю­че­ни­ето на Хей­ке).
Histoire des Heike (Ис­то­рия на Хей­ке).
Contes du Heike (При­казки за Хей­ке).
Contes des Heike (При­казки за Хей­ке).
La Chronique des Heiké (Хро­ни­ката на Хей­ке).
La Chronique de Heiké (Хро­ни­ката на Хей­ке).
Chroniques du clan Heike (Хро­ники на клана Хей­ке).
La Geste de la maison des Héï (Пе­сента за дома на Хей).
Geste de la famille des Hei (Пе­сен за се­мейс­т­вото Хей).
Histoire de la famille des Hei (Ис­то­рия на се­мейс­т­вото Хей).
Histoire de la famille Heiké (Ис­то­рия на се­мейс­т­вото Хей­ке).
Histoire de la maison des Taira (Ис­то­рия на дома на Тай­ра).
Histoire de la famille des Taïra (Ис­то­рия на се­мейс­т­вото Тай­ра).
Récit de l’histoire des Taira (Раз­каз за ис­то­ри­ята на Тай­ра).
Roman des Taira (Ро­ман за Тай­ра).
La Geste des Taïra (Пе­сента за Тай­ра).
Feike no monogatari.. Пър­вите две, ма­кар да мо­гат да из­г­леж­дат про­за­ич­ни, опис­вайки как Тайра и Ми­на­мото пос­те­пенно се вмък­ват във во­ен­ната власт, до­като при­до­бият ре­ша­ващо вли­я­ние върху де­лата на дво­ра, все пак под­гот­вят пред­с­то­я­щата драма и вече съ­дър­жат тази „чув­с­т­ви­тел­ност към ефи­мер­но­то“ (mono no aware), ко­ято ще на­мери в Ска­за­ни­ето за Хейке своя най-съ­вър­шен из­раз:

„Све­тът, в който жи­веем
Няма по­вече съ­щес­т­ву­ване
От лу­нен лъч
Който се от­ра­зява във во­дата
Чер­пена в ше­пата на ръ­ка­та.“

Le Dit de Hōgen ; Le Dit de Heiji (Ска­за­ни­ето за Хо­ген; Ска­за­ни­ето за Хей­джи), прев. от япон­ски от Рене Си­е­фер, Па­риж: Publications orientalistes de France, 1976; пре­изд. Лаг­рас: Verdier, кол. „Verdier poche“, 2007.

Непостоянството като съдба

Мо­ну­мен­тално про­из­ве­де­ние, ис­тин­ска Енеида на вът­реш­ните борби и ожес­то­че­ните вой­ни, ко­ито раз­къ­саха двата до­ма, кул­ми­ни­райки с бит­ката при Дан-но-ура (25 ап­рил 1185), Ска­за­ни­ето за Хейке все пак се от­к­ло­нява ра­ди­кално от за­пад­ната тра­ди­ция. Вместо да за­почне по на­чина на Вер­ги­лий с arma virumque (о­ръ­жи­ята и мъ­жа), япон­с­ката хро­ника на­помня от пър­вия си ред „не­пос­то­ян­с­т­вото на всички неща“: „Гор­де­ли­вият на­ис­тина не трае, точно като съня на една про­летна нощ“. Пер­со­на­жи­те, ве­лики или скром­ни, всички са от­не­сени от съ­щия ви­хър, илюс­т­ри­райки до на­си­та, че спо­ред фор­му­лата на Бо­сюе:

„Ще дойде вре­ме­то, ко­гато този чо­век, който ви се стру­ваше тол­кова ве­лик, вече няма да го има, ко­гато ще бъде като де­те­то, ко­ето още не е ро­де­но, ко­гато няма да бъде ни­що. […] Дой­дох само за да по­пълня брой­ка­та, а и без мен мо­жеха да ми­нат; […] ко­гато гле­дам от­б­ли­зо, струва ми се, че е сън да се виж­дам тук и че всич­ко, ко­ето виж­дам, са само су­етни по­до­бия: Præterit enim figura hujus mundi (За­щото пре­ми­нава този свят, та­къв ка­къвто го виж­да­ме)51 Кор 7,31 (La Bible : traduction officielle liturgique (Биб­ли­я­та: офи­ци­а­лен ли­тур­ги­чен пре­вод­)).“.

Bossuet, Jacques Bénigne, Œuvres complètes (Пълни съ­чи­не­ни­я), т. IV, Па­риж: Lefèvre; Firmin Didot frères, 1836.

Така Ска­за­ни­ето за Хейке при­лича на неп­ре­къс­ната про­по­вед, къ­дето всички прев­рат­ности в жи­вота на ге­ро­ите слу­жат да илюс­т­ри­рат този за­кон на не­пос­то­ян­с­т­вото (mujō) и су­ет­ността на чо­веш­ката сла­ва. Слу­чаят с Тайра но Та­да­нори (1144-1184) е в това от­но­ше­ние по­ка­за­те­лен. Из­не­на­дан от вра­га, той над­вива про­тив­ника си, но ня­ка­къв слу­чаен слуга на пос­лед­ния се на­месва и му от­сича дяс­ната ръка до ла­къ­тя. Зна­ей­ки, че краят му е до­шъл, Та­да­нори се об­ръща на за­пад и при­зо­вава с твърд глас де­сет пъти Бу­да, преди да бъде обез­г­ла­вен. Прик­ре­пена към кол­чана му, на­ми­рат тази про­щална по­е­ма:

„От­не­сен от тъм­ни­ните
Ще се под­с­лоня под
Кло­ните на едно дър­во.
Само цве­тята
Ще ме при­е­мат тази ве­чер.“

Hoffmann, Yoel, Poèmes d’adieu japonais : anthologie commentée de poèmes écrits au seuil de la mort (Я­пон­ски про­щални по­е­ми: ко­мен­ти­рана ан­то­ло­гия на по­е­ми, на­пи­сани на прага на смърт­та), прев. от ан­г­лийски от Аниес Ро­зен­б­лум, Ма­ла­коф: A. Colin, 2023.

Една полусянкова последователност

Тази бу­дис­тка чув­с­т­ви­тел­ност, ко­ято про­пива дори най-кър­ва­вите сце­ни, все пак не ви­наги е дос­та­тъчна да из­дигне едно по­вес­т­во­ва­ние, ко­ето може да из­г­лежда бав­но, рав­но­мер­но, ед­но­об­разно за умо­ве, фор­ми­рани от за­пад­ната ес­те­ти­ка. По­до­бен на звука на кам­ба­ната на Ги­он, хо­дът на ска­за­ни­ята е рав­но­ме­рен, твърде рав­но­ме­рен до­ри, и до­ня­къде мо­но­то­нен. Съ­жа­ля­вам, че раз­кази тол­кова про­чути не са на­ме­рили също тол­кова про­чут по­ет, който да ги е зак­ре­пил за­ви­на­ги; че им е лип­с­вал Омир, който да им е дал раз­но­об­ра­зие, гъв­ка­вост, вечно въз­хи­ща­ва­ни.

Както от­бе­лязва Жорж Бус­ке, оми­ро­вите ге­рои често имат „странни ве­се­лости или сла­бос­ти, ко­ито ни ка­рат да до­кос­нем с пръст тях­ната чо­веч­ност; тези на Тайра ни­кога не прес­та­ват да бъ­дат ус­ловни и сту­дени“. До­като на­ив­ният гръцки раз­каз­вач ви­наги ос­тавя да про­зира смътна и фина ус­мивка зад ду­ми­те, „япон­с­кият рап­сод ни­кога не на­пуска епич­ния тон и на­ду­тата стойка“. Там, „къ­дето звучи като фан­фара ра­дос­т­ното раз­г­ръ­щане на тру­ве­ра, тук се чува само ме­лан­хо­лич­ният ак­цент на опе­ча­ле­ния бу­дист: „Храб­рият мъж [и той] нак­рая се сгро­мо­лясва ни по­ве­че, ни по-малко от прах на вя­тъ­ра““.

За да продължите

Около Сказанието за Хоген и Сказанието за Хейджи

Цитати

„[…] в нощта на този ден, около часа на Ку­че­то, най-сетне из­чез­на.

Прас­ко­вен цвят, ли­цето му още не беше пре­тър­пяло на­па­де­ни­ята на про­лет­ните мъг­ли; и все пак, де­ли­катна ор­хи­дея, на­пад­ната от есен­ните мъг­ли, се беше с ут­рин­ната роса из­па­рил. Едва беше в се­дем­на­де­се­тата го­дина на въз­растта си, ко­гато нас­тъпи не­мис­ли­мият ин­ци­дент. Чо­ве­кът на­ис­ти­на, стар или млад, за нищо не е си­гу­рен, каз­ваше се, и Заб­ра­не­ният дво­рец беше по­то­пен в тра­ур.“

Le Dit de Hōgen ; Le Dit de Heiji (Ска­за­ни­ето за Хо­ген; Ска­за­ни­ето за Хей­джи), прев. от япон­ски от Рене Си­е­фер, Па­риж: Publications orientalistes de France, 1976; пре­изд. Лаг­рас: Verdier, кол. „Verdier poche“, 2007.

Около Сказанието за Хейке

Цитати

„祇園精舎の鐘の声、諸行無常の響きあり。娑羅双樹の花の色、盛者必衰の理をあらはす。驕れる人も久しからず、ただ春の夜の夢のごとし。猛き者もつひには滅びぬ、ひとへに風の前の塵に同じ。“

平家物語 на Wikibooks 日本語, [он­лайн], кон­сул­ти­рано на 26 сеп­тем­ври 2025.

„От ма­нас­тира Гион зву­кът на кам­ба­на­та, на не­пос­то­ян­с­т­вото на всички неща е ре­зо­нан­сът. На дър­ве­тата шара6На сан­с­к­рит сала (साल) или шала (शाल). Дърво от тро­пи­чес­ките и суб­хи­ма­лайс­ките ре­ги­они на Ин­дия. То е све­щено в бу­диз­ма, чи­ято люлка се на­мира в съ­щите тези ре­ги­о­ни: опи­райки се на сала, Мая би ро­дила бъ­де­щия Бу­да, и също между две от тези дър­вета пос­лед­ният би се уга­сил. цве­тът на цве­тята по­каз­ва, че всич­ко, ко­ето про­цъф­тя­ва, неп­ре­менно за­па­да. Гор­де­ли­вият на­ис­тина не трае, точно като съня на една про­летна нощ. Храб­рият мъж също нак­рая се сгро­мо­лясва ни по­ве­че, ни по-малко от прах на вя­тъ­ра.“

Le Dit des Heiké (Ска­за­ни­ето за Хей­ке), прев. от япон­ски от Рене Си­е­фер, Па­риж: Publications orientalistes de France, 1976; пре­изд. Лаг­рас: Verdier, кол. „Verdier poche“, 2012.

„Чува се да виб­рира гла­сът на кам­ба­ната на храма Ги­он, пов­та­ряй­ки: „Всичко е нес­та­билно в този свят. Бля­съ­кът на цвета на ти­ко­вото дърво про­въз­г­ла­ся­ва, че най-про­цъф­тя­ва­щите неп­ре­менно оти­ват към раз­ру­ха. Гор­де­ли­вите не оце­ля­ват дълго и жи­во­тът им е само съ­нят на една про­летна нощ. Са­мите храбри во­ини за­ги­ват, по­добни на пла­мък, из­ло­жен на вя­тъ­ра“.“

Épisodes du Heiké monogatari (Е­пи­зоди от Хейке мо­но­га­та­ри), прев. от япон­ски от Гото Суео и Мо­рис Пру­ние, пред­го­вор от Сил­вен Ле­ви, Па­риж: E. Leroux, 1930.

„Зву­кът на кам­ба­ните на Ги­он­шо­джа е като ехото на не­пос­то­ян­с­т­вото на не­ща­та. От­те­нъ­кът на цве­тята на тика по­каз­ва, че те­зи, ко­ито цъф­тят, трябва да бъ­дат при­ни­зе­ни. В дейс­т­ви­тел­ност си­лата на гор­де­ли­вите трае само миг, като меч­та­ни­ето на един про­ле­тен ве­чер. Ве­ли­ките са уни­що­жени нак­рая, те са само прах, по­ми­тан от вя­тъ­ра.“

Katō, Genchi, Le Shintō : religion nationale du Japon (Шин­то: на­ци­о­нална ре­ли­гия на Япо­ни­я), прев. от япон­ски от Френ­с­ко-я­пон­с­кия дом в То­кио, Па­риж: P. Geuthner, 1931.

„Всичко е нес­та­билно в този свят, казва треп­тя­щият звук на кам­ба­ната на Све­ще­ния храм. Най-про­цъф­тя­ва­щите неп­ре­менно оти­ват към раз­ру­ха, про­въз­г­ла­сява бля­съ­кът на цве­тята сала. Мо­гъ­щите гор­де­ливи не оце­ля­ват дълго и жи­во­тът им е само съ­нят на една про­летна нощ. Храб­рите во­ини нак­рая за­ги­ват, по­добни на пла­мък, из­ло­жен на вя­тъ­ра.“

Satō, Teruo, „Le pathétique dans la Chanson de Roland et dans le Heike-monogatari : essai de comparaison thématique“ (Па­те­тич­ното в Пе­сен за Ро­ланд и в Хейке-моногатари: опит за те­ма­тично срав­не­ни­е), Boletín de la Real Academia de Buenas Letras de Barcelona, том 31, 1966, с. 273-279. (RACO (Revistes Catalanes amb Accés Obert)).

„Ако зву­кът на кам­ба­ната на храма Ги-он е ехото на чо­веш­ките прев­рат­нос­ти, пре­ход­ният бля­сък на цве­тята на двете дър­вета сара по­каз­ва, че всеки прос­пе­ри­тет има своя упа­дък. Гор­де­ли­вите не оце­ля­ват дъл­го; жи­во­тът им е като съня на една лятна нощ. Во­и­ните също нак­рая па­дат; те при­ли­чат на лам­па, из­ло­жена на вя­тъ­ра.“

Heike monogatari : récits de l’histoire du Japon au 12e siècle (Хейке мо­но­га­та­ри: раз­кази от ис­то­ри­ята на Япо­ния през 12 век), прев. от япон­ски от Фран­соа Огюст Ту­ре­ти­ни, Же­не­ва: H. Georg; Па­риж: E. Leroux; Лон­дон: Trübner and Co, 1873-1875.

„Ако зву­кът на кам­ба­ната на храма Гион е ехото на чо­веш­ките прев­рат­нос­ти, пре­ход­ният бля­сък на цве­тята на дър­ве­тата по­каз­ва, че всеки прос­пе­ри­тет има своя упа­дък. Гор­де­ли­вите не оце­ля­ват дъл­го; жи­во­тът им е като съня на една лятна нощ. Во­и­ните също нак­рая па­дат; те при­ли­чат на лам­па, из­ло­жена на вя­тъ­ра.“

Bousquet, Georges, „Le Japon littéraire“ (Ли­те­ра­турна Япо­ни­я), Revue des Deux Mondes, ок­том­ври 1878.

„Зву­кът на кам­ба­ната на Гион прави ехото на не­пос­то­ян­с­т­вото на всички не­ща. Ню­ан­сите на цве­тята на тика каз­ват, че те­зи, ко­ито цъф­тят, трябва да увях­нат.

Да, сме­лите са та­кива само за миг, като сън ве­черта на про­лет­та. Сил­ните нак­рая би­ват уни­що­же­ни, те са като прахта под вя­тъ­ра.“

Habersetzer, Gabrielle и Habersetzer, Roland, „Heike-monogatari“ в Encyclopédie des arts martiaux de l’Extrême-Orient (Ен­цик­ло­пе­дия на бой­ните из­кус­тва на Да­леч­ния из­ток), Па­риж: Amphora, 2000.

„От ма­нас­тира Гион / кам­ба­ната шепне // че всяко дейс­т­вие от този свят / е само су­е­та. // И цве­тът на цве­тята / от дър­вета шара // по­каз­ва, че всички живи / ви­наги са об­ре­чени да ум­рат. [про­пуск]“

„Heike monogatari“ в Encyclopédie de la littérature [Garzanti] (Ен­цик­ло­пе­дия на ли­те­ра­ту­рата [Гар­цан­ти­]), прев. от ита­ли­ан­с­ки, Па­риж: Librairie générale française, 2003.

Изтегляния

Звукови записи
Печатни произведения

Библиография

Avatar photo
Yoto Yotov

Depuis 2010, je consacre mes veilles à faire dialoguer les siècles et les nations, persuadé que l’esprit humain est partout chez lui. Si cette vision d’une culture universelle est la vôtre, et si mes Notes du mont Royal vous ont un jour éclairé ou touché, songez à faire un don sur Liberapay.

Articles : 162

Traductions