Mappemonde mettant en évidence la Chine et Taïwan.

Беседите на Конфуций, владетел без корона

Пре­ве­дено от френ­ски •

« Без този съ­щес­т­вен ключ [Беседите] не бихме могли да про­ник­нем в ки­тайс­ката ци­ви­ли­за­ция. А който не поз­нава тази ци­ви­ли­за­ция, ни­кога не би мо­гъл да дос­тигне до нещо по­вече от час­тично раз­би­ране на чо­веш­кия опит. »

Confucius. Les Entretiens de Confucius (Бе­се­дите на Кон­фу­ций), trad. du chinois par Pierre Ryckmans, préf. de René Étiemble. Paris : Gallimard, coll. « Connaissance de l’Orient », 1987.

Ис­то­ри­ята на ми­сълта пред­лага малко при­мери на вли­я­ние тол­кова ши­роко об­х­ватно и тол­кова трай­но, кол­кото това на Дос­то­поч­те­ния Учи­тел Кун или Кун­фу­дзъ1От­х­вър­лени фор­ми:
Cong fou tsëe.
Krong-fou-tsé.
K’ong-fou-tseu.
Kong-fou-tze.
Khoung-fu-tzée.
Khoung-fou-dze.
Cung-fou-tsée.
Khung-fu-dsü.
Kung-fu-tsu.
Kung fu-tzu.
Cun-fu zu.
Cum-fu-çu.. Ако трябва да съ­дим за не­го­вото ве­ли­чие по дъл­бо­кия от­пе­ча­тък, който той е ос­та­вил върху всички на­роди на Из­точна Азия, мо­жем без съм­не­ние да го на­ре­чем « най-ве­ли­кият нас­тав­ник […], ко­гото ве­ко­вете ня­кога са про­из­вели ». В не­го­вите Беседи (Лунюй)2От­х­вър­лени фор­ми:
Analectes (Аналекти).
Dialogues (Диалози).
Les Annales (Аналите).
Les Propos (Изказванията).
Les Entretiens philosophiques (Фи­ло­соф­с­ките бе­седи).
Les Discussions philosophiques (Фи­ло­соф­с­ките дис­ку­сии).
Le Livre des entretiens ou des discours moraux (Кни­гата на бе­се­дите или на мо­рал­ните слова).
Discours et paroles (Слова и думи).
Aphorismes (Афоризми).
Conversations avec ses disciples (Раз­го­вори с не­го­вите уче­ници).
Liber sententiarum (Книга на сен­тен­ци­ите).
Ratiocinantium sermones (Бе­се­дите на раз­съж­да­ва­щите).
Dissertæ sententiæ (Учени сен­тен­ции).
Lén-yù.
Luen yu.
Louen yu.
Loung yu.
Lien-yu.
Liun iu.
Liun-ju.
Loun-yu.
Loun iu.
Lún-iù.
Да не се бърка с:
Les Entretiens familiers de Confucius (Се­мей­ните бе­седи на Кон­фу­ций) (Kongzi jiayu), ко­ито об­ра­зу­ват нещо като хе­те­ро­док­сално до­пъл­не­ние към сбор­ника на Беседите. из­пък­ват пла­мен­ната му лю­бов към чо­ве­чес­т­вото и въз­ви­ше­ният му мо­рал, по­чер­пан от из­во­рите на здра­вия ра­зум; там се про­я­вява пос­то­ян­ната му грижа да върне на чо­веш­ката при­рода онзи пър­во­на­ча­лен бля­сък, по­лу­чен от Не­бе­то, но пом­ра­чен от мрака на не­ве­жес­т­во­то. За­това не бива да се учуд­ва­ме, ако йе­зу­ит­с­ките от­ци, ко­ито го нап­ра­виха из­вес­тен и по­чи­тан в Ев­ропа под ла­ти­ни­зи­ра­ното име Кон­фу­ций, из­пи­таха към него въз­торг, ра­вен на този на ки­тай­ци­те. Те ви­дяха в не­го­вите Беседи пер­лите на Ки­тай, или нещо още по-цен­но, за­щото pretiosior est cunctis opibus [sapientia] (мъд­ростта е по-ценна от пер­лите)3Пр 3,15 (прев. La Bible : traduction officielle liturgique (Биб­ли­я­та: офи­ци­а­лен ли­тур­ги­чен пре­вод)).. И стиг­наха до из­во­да, че « тези уче­ния не са добри само за хо­рата от Ки­тай, но […] че малко са фран­цу­зи­те, ко­ито не биха се смет­нали […] за твърде щас­т­ли­ви, ако мо­жеха да ги при­ве­дат в из­пъл­не­ние ». Са­мият Вол­тер, по­ко­рен, окачи в своя ка­би­нет пор­т­рет на ки­тайс­кия мъд­рец, под който пос­тави след­ните че­тири сти­ха:

« На един­с­т­ве­ния спа­си­те­лен ра­зум тъл­ку­ва­тел,
Без да зас­ле­пява све­та, прос­ве­ща­ващ умо­ве­те,
Той го­во­реше само като мъд­рец и ни­кога като про­рок;
И все пак му по­вяр­ва­ха, дори в не­го­вата соб­с­т­вена стра­на. »

Voltaire. « De la Chine » (« За Ки­тай »). Œuvres complètes de Voltaire (Пълни съ­чи­не­ния на Вол­тер), vol. 40, Questions sur l’Encyclopédie, par des amateurs (Въп­роси върху Ен­цик­ло­пе­ди­я­та, от лю­би­тели), IV, César-Égalité. Oxford : Voltaire Foundation, 2009.

Очевидността на правия разум

Раз­г­леж­дано в двой­ното от­но­ше­ние на мо­рала и по­ли­ти­ка­та, уче­ни­ето на Кон­фу­ций може да се сравни с то­ва, ко­ето Сок­рат пре­по­да­ваше го­ре-долу по съ­щото вре­ме. « При­я­тели на ра­зу­ма, вра­гове на ен­ту­си­азма » (Вол­тер), Кон­фу­ций и Сок­рат са об­лекли ан­тич­ната мъд­рост в онази кро­тост, в онази оче­вид­ност, в онова спо­койс­т­вие, спо­собни да трог­нат и най-гру­бите умо­ве. Може би чо­веш­кият дух ни­кога не е бил по-дос­тойно пред­с­та­вен, от­кол­кото от тези двама хо­ра. Пре­въз­ходни по сво­ята фи­ло­со­фия, те не бяха по-малко та­кива и по своя раз­съ­дък. За­това те ви­наги зна­еха до­къде трябва да се стигне и къде трябва да се спре. И ако слу­чайно се от­к­ло­ня­ваха от пра­вия път, здра­вият им ра­зум ги връ­щаше към него — а в това те имат зна­чи­телно пре­дим­с­тво пред много фи­ло­софи на на­шето вре­ме, ко­ито имат раз­съж­де­ния тол­кова зап­ле­те­ни, тол­кова пог­реш­ни, тол­кова ужа­ся­ващи тън­кос­ти, че едва ус­пя­ват да раз­бе­рат сами себе си. « Учи­те­лят каз­ва: „Ни­кой не би по­мис­лил да из­лезе по друг на­чин ос­вен през вра­та­та. Защо хо­рата се опит­ват да вър­вят из­вън Пъ­тя?“ » (VI.17)

За­това трябва да съ­жа­ля­ваме за мне­ни­ето на Хе­гел, кой­то, не на­ми­райки в Беседите нито едно от онези лу­та­ния, ко­ито той на­ри­чаше фи­ло­со­фия, от­сече с ужасна ду­ма: « за ре­пу­та­ци­ята на Кон­фу­ций щеше да бъде по-доб­ре, ако твор­бата му не беше пре­веж­дана »4Hegel, Georg Wilhelm Friedrich. Leçons sur l’histoire de la philosophie (Лек­ции по ис­то­рия на фи­ло­со­фи­ята), trad. de l’allemand par Jean Gibelin. Paris : Gallimard, 1954.. Това чисто гер­ман­ско през­ре­ние е още по-ст­ран­но, тъй като Гер­ма­ния при­те­жа­ва, с Раз­го­во­рите на Гьоте, една книга из­к­лю­чи­телно близка ед­нов­ре­менно по сво­ята ведра кра­сота и по живото при­със­т­вие на Учи­тел. Нека не се заб­луж­да­ва­ме! Да съ­диш Кон­фу­ций като не­дос­тоен за пре­вод, оз­на­чава да от­х­вър­лиш са­мия ра­зум — « онази вът­решна ис­ти­на, ко­ято е в ду­шата на всички хо­ра, и ко­ято на­шият фи­ло­соф неп­ре­къс­нато до­пит­ва­ше, за да [на­соч­ва] всич­ките си думи » (Жан дьо Лаб­рюн).

Пътят на мъдреца

По­добно на тол­кова други « наставници » на чо­веш­кия род, като Буда в Ин­дия, Зо­ро­ас­тър в Пер­сия, Кон­фу­ций не беше пи­са­тел, а Учи­тел, който ос­тави на сво­ите уче­ници гри­жата да пре­да­дат не­го­вите уче­ния. Впро­чем, чужд на го­ле­мите речи и на не­у­мес­т­ното крас­но­ре­чие, той пред­по­чи­таше пред тях една със­ре­до­то­чена наг­ла­са, « като тази на му­зи­кант, на­ве­ден над своя ин­с­т­ру­мент, за да из­в­лече от него най-кра­си­вите ме­ло­дии »5Спо­ред спо­луч­ли­вия об­раз на Ан­то­ан-Жо­зеф Асаф.. По­ня­кога той дори сти­гаше до­там да въз­дъх­не: « Бих ис­кал по­вече да не го­воря ». На уче­ни­ци­те, ко­ито се раз­въл­ну­ваха от не­го­вите мъл­ча­ния, той от­го­ва­ряше с почти кос­ми­ческо ве­ли­чие: « Го­вори ли Не­бе­то? И все пак че­ти­рите се­зона след­ват своя ход, и все пак стоте съ­щес­тва се раж­дат. Го­вори ли Не­бе­то? » (XVII.19)

Той сми­рено за­я­вя­ваше на все­ки, който ис­каше да го чуе: « Аз пре­да­вам, не из­мис­лям нищо […] и оби­чам Древ­ността » (VII.1). Тази не­гова роля на па­зи­тел и пос­ред­ник на об­ре­дите (ли), зна­ни­ето (джъ), чув­с­т­вото за чо­веч­ност (жън), той из­пъл­ня­ваше с пре­да­ност, с дос­тойн­с­т­во; не без да пре­ми­нава през дъл­боки уни­ния, зна­ейки колко « не­го­вата ми­сия е теж­ка, и пъ­тят му е дъ­лъг » (VIII.7). Все пак той се оку­ра­жа­ваше с ми­сълта да из­пълни ис­тин­ски не­бе­сен ман­дат: « Цар Уън е мър­тъв. Се­га, не съм ли аз то­зи, на ко­гото е по­ве­рен за­ло­гът на ци­ви­ли­за­ци­я­та? Ако Не­бето беше зак­лело не­го­вата ги­бел, защо щеше да го по­вери на смър­тен като ме­не? И ако Не­бето е ре­шило да опази този за­лог, какво имам да се стра­ху­вам от хо­рата от Ку­ан? » (IX.5)

Империята на добродетелта

Едно често сре­щано по­ня­тие в Беседите е това за « бла­го­род­ния чо­век » (дзюндзъ), ко­ето пър­во­на­чално обоз­на­ча­ваше арис­ток­рат от зна­тен род и се­мейс­т­во, но на ко­ето Кон­фу­ций вдъхва нов сми­съл, за­мес­т­вайки арис­ток­ра­ци­ята на кръвта с тази на сър­це­то. Бла­го­род­ни­кът вече не се оп­ре­деля от рож­де­ни­е­то, ко­ето получава от ръ­цете на слу­чай­ност­та, а от мо­рал­ното из­ви­ся­ване и чув­с­т­ви­тел­ност­та, ко­ито придобива бла­го­да­ре­ние на уче­ни­ето6Както при­помня Си­рил Жа­ва­ри, Фран­ция ще трябва да чака два­де­сет и три века след Кон­фу­ций, за да види Фи­га­ро, ка­ме­ри­ера на гра­фа, да пре­тен­дира за чув­с­тва на ра­вен­с­тво и за ре­ванш срещу при­ви­ле­ги­ите на своя гос­по­дар: « Гос­по­дин графе […]. За­щото сте ве­лик гос­по­дар, мис­лите се за ве­лик ге­ний!… Бла­го­род­с­тво, бо­гат­с­тво, ранг, длъж­нос­ти; всичко това прави тол­кова горд! С какво сте зас­лу­жили тол­кова бла­га? Дали сте си труда да се ро­ди­те, и нищо по­ве­че. Ина­че, доста обик­но­вен чо­век! До­като аз », и т.н.. По­до­бен на « По­ляр­ната звезда » (II.1), не­из­ме­нен и цен­т­ра­лен, той не се грижи да не бъде забелязан; той по-скоро търси да нап­рави нещо забележително: « Учи­те­лят каз­ва: „Не е не­щас­тие да бъ­деш не­поз­нат за хо­ра­та, но е не­щас­тие да не ги поз­на­ваш“ » (I.16). Къде да се на­мери по-кра­сива мак­си­ма, по-го­лямо без­раз­ли­чие към сла­вата и ус­пе­хи­те? Какво зна­че­ние има, в крайна смет­ка, че Кон­фу­ций е ос­та­нал, през це­лия си жи­вот, вла­де­тел без ко­ро­на? Той е из­г­ра­дил Им­пе­рия, чи­ито не­ви­дими гра­ници се прос­ти­рат до тези на чо­ве­чес­т­во­то.

За да отидете по-нататък

Около Беседите на Конфуций

Цитати

« 子曰：「不知命，無以爲君子也；不知禮，無以立也；不知言，無以知人也。」 »

論語 (Лунюй) sur Wikisource 中文, [en ligne], consulté le 15 avril 2026.

« Кон­фу­ций каз­ва: „Който не поз­нава съд­ба­та, не може да жи­вее като бла­го­ро­ден чо­век. Който не поз­нава об­ре­ди­те, не знае как да се дър­жи. Който не поз­нава сми­съла на ду­ми­те, не може да поз­нава хо­ра­та“. »

Confucius. Les Entretiens de Confucius (Бе­се­дите на Кон­фу­ций), trad. du chinois par Pierre Ryckmans, préf. de René Étiemble. Paris : Gallimard, coll. « Connaissance de l’Orient », 1987.

« Учи­те­лят е ка­зал: „Който не поз­нава съд­бата си, не би мо­гъл да бъде до­бър чо­век; който не поз­нава об­ре­ди­те, не би мо­гъл да за­еме сво­ето мяс­то; който не поз­нава сми­съла на ду­ми­те, не би мо­гъл да съди хо­ра­та“. »

Confucius. Les Entretiens de Confucius et de ses disciples (Бе­се­дите на Кон­фу­ций и не­го­вите уче­ници), trad. du chinois par Jean Levi. Paris : A. Michel, coll. « Spiritualités vivantes », 2016 ; rééd. sous le titre Entretiens (Беседи), Paris : Les Belles Lettres, 2019.

« Учи­те­лят каз­ва: „Който не раз­поз­нава не­бес­ния указ, не би мо­гъл да бъде до­бър чо­век. Който не при­те­жава об­ре­ди­те, не би мо­гъл да се ут­вър­ди. Който не поз­нава стой­ността на ду­ми­те, не би мо­гъл да поз­нава хо­ра­та“. »

Confucius. Les Entretiens (Беседите), trad. du chinois par Anne Cheng. Paris : Éditions du Seuil, coll. « Points. Sagesses », 1981.

« Кон­фу­ций каз­ва: „Без поз­на­ние на съд­ба­та, не би мо­гъл да ста­неш бла­го­род­ник. Без поз­на­ние на уч­ти­вост­та, не би мо­гъл да се за­дър­жиш в нея. Без поз­на­ние на сми­съла на ду­ми­те, не би мо­гъл да раз­би­раш хо­ра­та“. »

Confucius. Les Entretiens de Confucius et de ses disciples (Бе­се­дите на Кон­фу­ций и не­го­вите уче­ници), trad. du chinois par André Lévy. Paris : Flammarion, coll. « GF », 1994.

« Кон­фу­ций каз­ва: „Ако не се поз­нава съд­ба­та, нищо не поз­во­лява да бъ­деш до­бър чо­век. Ако не се поз­на­ват об­ре­ди­те, нищо не поз­во­лява да се ус­та­но­виш в об­щес­т­во­то. Ако не се поз­нава сми­съ­лът на ду­ми­те, нищо не поз­во­лява да се поз­на­ват хо­ра­та!“ »

Philosophes confucianistes (Кон­фу­ци­ан­с­ките фи­ло­софи), trad. du chinois par Charles Le Blanc et Rémi Mathieu. Paris : Gallimard, coll. « Bibliothèque de la Pléiade », 2009.

« Фи­ло­со­фът каз­ва: „Ако не се смята чо­век на­то­ва­рен да из­пълни ми­сия, ман­дат, не може да бъде смя­тан за висш чо­век.

Ако не се поз­на­ват об­ре­дите или за­ко­ни­те, ко­ито уреж­дат об­щес­т­ве­ните от­но­ше­ния, няма с какво да се ус­та­но­виш в сво­ето по­ве­де­ние.

Ако не се поз­нава стой­ността на ду­мите на хо­ра­та, не се поз­на­ват те са­ми­те“. »

Confucius et Mencius. Les Quatre Livres de philosophie morale et politique de la Chine (Че­ти­рите книги на мо­рал­ната и по­ли­ти­чес­ката фи­ло­со­фия на Ки­тай), trad. du chinois par Guillaume Pauthier. Paris : Charpentier, 1841.

« Учи­те­лят: „Който не поз­нава ука­за, не би мо­гъл да стане бла­го­ро­ден чо­век. Който не поз­нава об­ре­ди­те, не би мо­гъл да се дър­жи. Който не поз­нава ду­ми­те, не би мо­гъл да поз­нава хо­ра­та“. »

Confucius. Le Livre de la sagesse de Confucius (Кни­гата на мъд­ростта на Кон­фу­ций), trad. du chinois par Eulalie Steens. Monaco ; Paris : Éditions du Rocher, coll. « Les Grands Textes spirituels », 1996.

« Учи­те­лят каз­ва: „Който не поз­нава во­лята на Не­бето (ес­тес­т­ве­ния за­кон), ни­кога няма да бъде мъд­рец. Който не поз­нава пра­ви­лата и оби­ча­и­те, няма да бъде пос­то­я­нен в сво­ето по­ве­де­ние. Който не знае да раз­ли­чава ис­тин­ното от лъж­ли­вото в ре­чите на хо­ра­та, не може да поз­нава хо­ра­та“. »

Confucius et Mencius. Les Quatre Livres (Че­ти­рите книги), trad. du chinois en français et en latin par Séraphin Couvreur. Hejian : Imprimerie de la mission catholique, 1895.

« Magister ait: „Qui non cognoscit Cæli mandata, non habet quo fiat sapiens vir. Qui non novit ritus, non habet quo consistat, id est, non habet certam legem qua constanter se dirigat. Qui nescit discernere (examinare et æstimare) hominum dicta, non habet quo noscat homines“. »

Confucius et Mencius. Les Quatre Livres (Че­ти­рите книги), trad. du chinois en français et en latin par Séraphin Couvreur. Hejian : Imprimerie de la mission catholique, 1895.

« Учи­те­лят каз­ва: „То­зи, който не поз­нава не­бес­ния указ, не би мо­гъл да бъде поч­тен чо­век. То­зи, който не поз­нава пра­ви­лата и оби­ча­и­те, не би мо­гъл да се ук­ре­пи. То­зи, който не поз­нава сми­съла на из­каз­ва­ни­я­та, не може да поз­нава хо­ра­та“. »

Confucius. Entretiens du Maître avec ses disciples (Бе­седи на Учи­теля с не­го­вите уче­ници), trad. du chinois par Séraphin Couvreur, rév. de la trad. et postf. de Muriel Baryosher-Chemouny. Paris : Éd. Mille et une nuits, coll. « Mille et une nuits », 1997 ; rééd. sous le titre Paroles de Confucius, Entretiens (Слова на Кон­фу­ций, Бе­седи), Paris : Hugo poche, coll. « Hugo poche : sagesses », 2023.

« Confucii effatum: „Nec sapientiam apprehendere, qui Cæli legem ; nec in virtute stare, qui rituum honestatem ; nec homines potest dignoscere, qui verborum artem ignorat“. »

Confucius et Mencius. Sinensis imperii libri classici sex (Шестте кла­си­чески книги на Ки­тайс­ката им­пе­рия), trad. du chinois en latin par François Noël. Prague : per J. J. Kamenicky, 1711.

« Кон­фу­ций каз­ва­ше: „Не може да се дос­тигне до мъд­рост­та, ако не се поз­нава за­ко­нът на не­бе­то, нито да се ук­ре­пиш в доб­ро­де­тел­та, ако не поз­на­ваш об­ре­дите на поч­те­ност­та, нито да раз­ли­ча­ваш хо­ра­та, ако не знаеш из­кус­т­вото да го­во­риш“. »

Confucius et Mencius. Les Livres classiques de l’Empire de la Chine (Кла­си­чес­ките книги на Ки­тайс­ката им­пе­рия), trad. indirecte du latin par François-André-Adrien Pluquet, d’après celle de François Noël. Paris : de Bure ; Barrois aîné et Barrois jeune, 1784.

« Confucius aiebat: „Qui non s[c]it, adeoque nec credit dari Cœli mandatum et Providentiam, id est, qui non intelligit et credit prospera et adversa, vitam et mortem, etc. a Cœli nutu consilioque pendere (vel, ut exponunt alii, qui non cognoscit lumen rationis cœlitus inditum esse mortalibus, ad quod vitæ suæ rationes omnes componat, et quæ prava sunt, fugiat, quæ recta, prosequatur), vir hujusmodi profecto non habebit quo evadat probus ac sapiens; quin imo multa committet homine indigna, dum quæ illicita sunt, vel supra vires suas, consectabitur, vel iis malis, quæ frustra conabitur effugere, succumbet.

Quisquis ignorat decorum cujusque rei et modum, necnon ritus officiaque civilia, quæ societatis humanæ vincula quædam sunt, ac proprium cujusque hominis decus et firmamentum, non habebit is quo erigatur aut evadat vir gravis et constans, et sibi aliisque utilis; labetur enim assidue, fluctuabit incertus, et ipsius quoque virtutis, si quam forte adeptus est, jacturam aliquando faciet.

Lingua cordis index est; nec raro quidquid in toto latet homine, brevis ejusdem prodit oratio. Quocirca quisquis non intelligit sermones hominum, sic ut apte discernat quam recte, quam perperam quid dicatur, non habebit quo perspectos habeat ipsos homines : errores illorum scilicet, indolem, consilia, facultates.

Porro quisquis hæc tria — Cœli, inquam, providentiam, rerum modum, ipsos denique homines — probe cognoverit, itaque vixerit, ut huic cognitioni vita moribusque respondeat, is omnino dici poterit partes omnes rari sapientis, et qui longe supra vulgus emineat, explevisse“. »

Confucius. Confucius Sinarum philosophus, sive Scientia sinensis latine exposita (Кон­фу­ций, фи­ло­соф на ки­тай­ци­те, или Ки­тайс­ката на­у­ка, из­ло­жена на ла­тин­ски), trad. du chinois en latin par Prospero Intorcetta, Christian Herdtrich, François de Rougemont et Philippe Couplet. Paris : D. Horthemels, 1687.

« Който не поз­нава за­по­ве­дите на Не­бето и Про­ви­де­ни­е­то, който не вяр­ва, че бла­го­ден­с­т­ви­ето и зло­чес­ти­е­то, жи­во­тът и смъртта и т.н. за­ви­сят от во­лята и съ­вета на Не­бе­то, и който не приз­на­ва, че свет­ли­ната на ра­зума е дар, който Не­бето прави на смър­т­ни­те, и към ко­ято трябва да съ­об­ра­зя­ваме всички дви­же­ния на на­шия жи­вот, като пра­вило за злото и доб­ро­то, за то­ва, ко­ето трябва да из­бяг­ваме и за то­ва, ко­ето трябва да прег­ръ­ща­ме; със си­гур­ност един та­къв чо­век ни­кога няма да може да стане до­бър и мъ­дър чо­век, да­леч от то­ва, той няма да про­пусне да нап­рави ня­колко не­ща, не­дос­тойни за чо­век, той ще се ус­т­реми към не­ща, ко­ито са не­за­конни или над не­го­вите си­ли, и ще се под­даде на зли­ни, ко­ито нап­разно ще се опитва да из­бег­не.

То­зи, който не знае при­ли­чи­ето и на­чина на всяко не­що, оби­ча­ите и вза­им­ните за­дъл­же­ния, ко­ито са като връзки на чо­веш­кото об­щес­тво и осо­бено ук­ра­ше­ние на всеки един; той ни­кога няма да се из­дигне до нищо и няма да дос­тигне до това да бъде чо­век със зна­че­ние, се­ри­о­зен, пос­то­я­нен и по­ле­зен на сво­ите и на дру­ги­те; но ще пада неп­ре­къс­на­то, ще се носи в пос­то­янна не­си­гур­ност и дори ако е при­до­бил ня­каква доб­ро­де­тел, нак­рая един ден ще я за­гу­би.

Ези­кът е зна­кът или по­ка­за­те­лят на сър­це­то, и често една малка из­пус­ната дума от­к­рива всич­ко, ко­ето чо­век има в ума си; за­това все­ки, който не раз­бира ре­чите на хо­ра­та, така че да не раз­ли­чава точно колко едно нещо ще бъде добре или зле умес­тно ка­за­но, той няма да бъде спо­со­бен да поз­нава дъ­ното и вът­реш­ността на хо­ра­та, тех­ните греш­ки, тях­ната при­ро­да, тех­ните на­ме­ре­ния и до­къде се прос­тира или не се прос­тира тях­ната спо­соб­ност.

Се­га, все­ки, който поз­нава добре тези три неща — про­ви­де­ни­ето на Не­бе­то, осо­бе­ния на­чин на не­ща­та, вът­реш­ността на хо­ра­та, и който се е уп­рав­ля­вал по та­къв на­чин, че не­го­вият жи­вот и нрави да от­го­ва­рят на това поз­на­ние, ще може на­пълно да се ка­же, че е из­пъл­нил всички части на един ря­дък, мъ­дър чо­век и много над обик­но­ве­ни­те“. »

Confucius. Confucius, ou La Science des princes contenant les principes de la religion, de la morale particulière, du gouvernement politique des anciens empereurs et magistrats de la Chine (Кон­фу­ций, или На­у­ката на кня­зе­те, съ­дър­жаща прин­ци­пите на ре­ли­ги­я­та, на лич­ния мо­рал, на по­ли­ти­чес­кото уп­рав­ле­ние на древ­ните им­пе­ра­тори и ма­гис­т­рати на Ки­тай), manuscrit nº 2331, trad. indirecte du latin par François Bernier, d’après celle de Prospero Intorcetta, Christian Herdtrich, François de Rougemont et Philippe Couplet. Paris, Bibliothèque de l’Arsenal, 1687 ; rééd. (préf. de Sylvie Taussig, note sinologique de Thierry Meynard), Paris : Le Félin, coll. « Les Marches du temps », 2015.

« Dsü dixit: „Ignorans mandatum haud evadet vir principalis.

Ignorans ritus haud ad consistendum.

Ignorans verba haud ad noscendum homines“. »

Confucius. Werke des chinesischen Weisen Khung-Fu-Dsü und seiner Schüler, t. II (Про­из­ве­де­ния на ки­тайс­кия мъд­рец Кун­фу­дзъ и не­го­вите уче­ни­ци, т. II), trad. du chinois en allemand et en latin par Wilhelm Schott. Berlin : C. H. Jonas, 1832.

« Philosophus ait: „Qui non agnoscit Cæli providentiam, non habet unde fiat sapiens. Qui haud noscit ritus, non habet unde consistat. Qui non discernit sermones, non habet unde cognoscat homines“. »

Cursus litteraturæ sinicæ neo-missionariis accommodatus, t. II. Studium classicorum (Курс по ки­тайска ли­те­ра­ту­ра, при­го­ден за нови ми­си­о­не­ри, т. II. Изу­ча­ване на кла­си­ците), trad. du chinois en latin par Angelo Zottoli. Shanghai : Missionis catholicæ, 1879.

« Мъд­ре­цът каз­ва: „То­зи, който не раз­поз­нава и не раз­ли­чава реда на Не­бе­то, не може да бъде бла­го­ро­ден чо­век. То­зи, който не поз­нава оби­ча­и­те, няма да се за­дър­жи. То­зи, който не раз­бира точ­ния сми­съл на ду­ми­те, не може да раз­бира хо­ра­та“. »

Leslie, Donald Daniel. Confucius (Конфуций), étude suivie des Entretiens de Confucius (Бе­седи на Кон­фу­ций), trad. indirecte de l’hébreu par Zacharie Mayani, d’après celle de Donald Daniel Leslie. Paris : Seghers, coll. « Philosophes de tous les temps », 1962.

Файлове за изтегляне

Звукови записи
Печатни произведения

Библиография

Avatar photo
Yoto Yotov

От 2010 г. посвещавам времето си на насърчаване на диалога между вековете и народите, убеден, че човешкият дух е навсякъде у дома си. Ако споделяте тази визия за универсална култура и ако моите Notes du mont Royal някога са ви просветлили или трогнали, помислете да направите дарение в Liberapay.

Articles : 336

Traductions