Жалбите на жената на воин: От Đặng Trần Côn до Hoàng Xuân Nhị

Пре­ве­дено от френ­ски • бъл­гар­ски (bulgare)

« Не, тя е заб­ра­вила всич­ко, за да мисли един­с­т­вено за за­ми­на­ва­нето на своя съп­руг. Друг бог [раз­ли­чен от този на вой­на­та] я вдъх­но­вя­ва, дик­тува ѝ зат­рог­ващи сбо­гу­ва­ния и об­лива очите ѝ със съл­зи. Тол­кова е вяр­но, че мъ­ките и на най-крат­ката раз­дяла над­х­вър­лят си­лите на влю­бе­ни­те! »

Ка­тул. Пъ­лен пре­вод на по­е­зи­ята на Ка­тул, пос­лед­ван от по­е­зи­ята на Гал и Бде­нето на праз­ни­ците на Ве­нера (Traduction complète des poésies de Catulle, suivie des poésies de Gallus et de la Veillée des fêtes de Vénus), прев. от ла­тин­ски от Фран­соа Но­ел. Па­риж: Rémont, 1806.

Тези сти­хове на Ка­тул биха могли също тол­кова добре да бъ­дат на­пи­сани във Ви­ет­нам през 1740-те го­ди­ни. Именно в тази смутна епо­ха, бе­ля­зана от вой­нишки на­бо­ри, бяха съ­чи­нени Жал­бите на же­ната на воин (Chinh phụ ngâm)¹От­х­вър­лени фор­ми:
Plaintes d’une femme dont le mari est parti pour la guerre (Жал­бите на една же­на, чийто съп­руг е за­ми­нал на война).
Complainte d’une femme de guerrier (Жалба на една жена на воин).
Complainte de la femme du guerrier (Жал­бата на же­ната на во­ина).
Complainte de la femme d’un guerrier (Жал­бата на же­ната на воин).
Plaintes de la femme du guerrier (Жал­бите на же­ната на во­ина).
Complainte de la femme d’un soldat (Жал­бата на же­ната на вой­ник).
Plainte d’une femme de soldat (Жалба на една жена на вой­ник).
Le Chant de la femme d’un guerrier (Пе­сента на же­ната на воин).
Chant de la femme du guerrier (Пе­сен на же­ната на во­ина).
Chant de la femme du combattant (Пе­сен на же­ната на бой­ците).
Romance de la femme du combattant (Ро­манс на же­ната на бой­ците).
Plaintes d’une chinh-phou, femme dont le mari part pour la guerre (Жал­бите на една chinh-phou, же­на, чийто съп­руг за­ми­нава на война).
Les Plaintes d’une chinh-phu (Жал­бите на една chinh-phu).
Scansion d’une femme de guerre (Скан­ди­ране на една жена на война).
Scansion d’une femme dont le mari est à la guerre (Скан­ди­ране на една же­на, чийто съп­руг е на война).
La Complainte de l’épouse du guerrier (Жал­бата на съп­ру­гата на во­ина).
La Complainte de l’épouse du combattant (Жал­бата на съп­ру­гата на бой­ците).
Femme de guerrier (élégie) (Жена на воин (е­ле­гия)).
Chinh phụ (ngâm khúc).. Сред тъ­тена на ба­ра­ба­ните се из­ди­гат пла­чо­вете на млада ви­ет­нам­ка, чийто съп­руг, за­ми­нал на фрон­та, се бави да се за­върне и не се зав­ръ­ща. « Ця­лата тъ­га, це­лият бунт, […] ця­лата мъка от очак­ва­нето са из­ра­зени тук с нес­рав­нима из­тън­че­ност ». Това е ин­тимна еле­гия, а не пам­ф­лет. И все пак тя до­бива та­къв тон на без­силно от­ча­я­ние, та­къв ис­к­рен коп­неж по неж­ността и обик­но­ве­ните ра­дости на лю­бов­та, че про­бужда ин­с­тин­к­тивно от­в­ра­ще­ние към вой­на­та. Ле­ген­дата казва впро­чем, че ня­кои вой­ни­ци, чу­вайки я да се пее в здрача на ла­ге­ри­те, сти­гали до­там да де­зер­ти­рат. Чуйте же­ната на во­и­на:

« Мно­гоб­ройни са оне­зи, ко­ито за­ми­на­ват, редки — оне­зи, ко­ито се зав­ръ­щат:
По бой­ните по­лета на ка­сап­ни­цата аван­тюр­ният жи­вот на вой­ника
Е твърде схо­ден с цвета на лис­та­та! »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. Plaintes d’une chinh-phou, femme dont le mari part pour la guerre, et autres poèmes (Жал­бите на една chinh-phou, же­на, чийто съп­руг за­ми­нава на вой­на, и други сти­хот­во­ре­ния), прев. от ви­ет­нам­ски от Hoàng Xuân Nhị. Па­риж: Stock, 1943; пре­изд. под заг­ла­ви­ето Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин), Па­риж: Sudestasie, 1987.

Тази жалба е до­не­сена до нас от три из­к­лю­чи­телни фи­гу­ри, съб­рани от­въд ве­ко­ве­те: един пър­во­на­ча­лен по­ет, една ге­ни­ална пре­во­дачка и един без­стра­шен фран­ко­фон­ски пос­ред­ник.

Đặng Trần Côn: Първоначалният поет

От Đặng Trần Côn ле­то­пи­сите са за­па­зили об­раза на аб­со­лют­ния учен. Ко­гато над сто­ли­цата Thăng Long (дне­шен Ха­ной) се спус­кал по­ли­цейски час, ав­то­рът из­ко­пал тайно ма­зе, за да бди скри­шом край сво­ите кни­ги. Кой знае дали скром­ната лампа на не­го­вите из­пъл­нени с учене нощи не е та­зи, обез­смър­тена в тези стро­фи:

« […] може би лам­пата ме раз­би­ра…
Или лам­пата не ме раз­би­ра?
То­гава ще бъда сама да стра­дам? »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. Plaintes d’une chinh-phou, femme dont le mari part pour la guerre, et autres poèmes (Жал­бите на една chinh-phou, же­на, чийто съп­руг за­ми­нава на вой­на, и други сти­хот­во­ре­ния), прев. от ви­ет­нам­ски от Hoàng Xuân Nhị. Па­риж: Stock, 1943; пре­изд. под заг­ла­ви­ето Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин), Па­риж: Sudestasie, 1987.

Ра­ните на една стра­на, раз­къс­вана то­гава между вла­де­те­лите на Се­вера и Юга, при­да­доха на не­го­вото сти­хот­во­ре­ние, на­пи­сано на кла­си­чески ки­тайс­ки, ужа­ся­ваща точ­ност. Че­тяха го и му се въз­хи­ща­ваха чак в Ки­тай. И ня­кои, из­п­ла­шени от бля­съка на та­къв та­лант, въз­к­лик­на­ха: « Ця­лата му ин­те­ли­ген­т­ност се про­я­вява в това дълго сти­хот­во­ре­ние. Ав­то­рът ще жи­вее още най-много три го­дини ». Зло­вещо и прав­диво про­ро­чес­т­во: Đặng Trần Côn угас­нал три го­дини по-къс­но, до­ве­ден, шепне се, до са­мо­у­бийс­т­во.

Đoàn Thị Điểm: Гениалната преводачка

Твор­ба­та, въп­реки сво­ята стой­ност, може би ни­кога не би се раз­п­рос­т­ра­нила сред на­ро­да, ако не беше ней­ният пре­вод на на­ци­о­нал­ния език от Đoàn Thị Điểm, на­ре­чена Hồng Hà (« Ро­зови от­б­ля­съци » или « Ро­зов об­лак »)²За Đoàn Thị Điểm ня­маме други све­де­ния ос­вен оне­зи, пре­дос­та­вени от скръбта на ней­ния съп­руг, който я оп­лака в над­г­робно сло­во:
« Раз­мах­вайки сво­ята чет­ка, за да описва пей­за­жи­те,
Тя из­ра­зя­ваше много дъл­боки чув­с­тва […]
Спо­собни да трог­нат дори Без­смър­т­ни­те; […]
Уви! Тя ня­маше пос­то­янно жи­ли­ще; […]
Омъ­жена едва след трий­сет­го­дишна въз­раст,
Тя на­пусна зе­мя­та, прех­вър­лила че­ти­рий­сет­те; […]
Тя си оти­де, без да пре­дуп­реди сво­ята стара май­ка; […]
Не е ли странна съд­ба­та?
Нима Не­бето е нес­п­ра­вед­ли­во?… ». Ней­ната ре­ши­телно женска вер­сия — вдъх­но­ве­на, ако смея да ка­жа, от бу­рите на ду­шата — се из­дигна до ранга на тво­ре­ние, по­ня­кога дори за­сен­ч­вайки ори­ги­нала на Đặng Trần Côn, който вече беше въз­хи­ти­те­лен! « Това по­казва до каква сте­пен по­е­те­сата […] при­те­жа­ваше ед­нов­ре­менно всички тайни на ки­тайс­кия език и на род­ната си реч. » Ни­кога преди раз­ме­рът song thất lục bát (« двойно се­дем, шест, осем »), тол­кова бла­гоп­ри­я­тен за бла­го­род­ната ме­лан­хо­лия, не беше из­пол­з­ван с та­кова из­кус­т­во: « Всяка дума е съл­за, всеки стих — ри­да­ние […] от сър­це­то. И става дума за плам­нало сър­це, за бурно сър­це, […] за ху­баво малко жен­ско сър­це, смър­тно ра­нено от дя­вол­с­ката стрела на лю­бовта — и то на най-се­ри­оз­ната лю­бов, съп­ру­жес­ката лю­бов »³Така казва Trần Văn Tùng в своя за­бе­ле­жи­те­лен сбор­ник Poésies d’Extrême-Orient (По­е­зии от Да­леч­ния Из­ток)..

Hoàng Xuân Nhị: Безстрашният франкофонски посредник

Нак­рая, ня­колко думи за Hoàng Xuân Nhị. На­ми­ращ се в Па­риж при пър­вите тъ­тени на Вто­рата све­товна вой­на, той търси в по­е­зи­ята на сво­ите предци уни­вер­сално пос­ла­ние, ко­ето да от­п­рави към една плам­нала Ев­ро­па. Не­го­вият Дневник описва ен­ту­си­аз­ма, който един ден го на­кара да върви — или по-скоро да лети — през сто­ли­ца­та, дек­ла­ми­райки на глас като об­ла­дан, като луд. Па­ри­жани се об­ръ­щаха с ве­сел или със­т­ра­да­те­лен вид: « Бедните! », си мис­леше той, « те биха били пре­из­пъл­нени с ра­дост и биха заб­ра­вили без­к­рай­ната тъга на вой­на­та, ако бяха имали само една капка от мо­ето го­лямо щас­тие! »

Защо той спря из­бора си върху Жал­бите на же­ната на воин? За­щото те бяха впи­сани « в са­мата [му] кръв » от люл­ка­та: ос­та­нал рано си­рак, той беше на­ме­рил в « без­к­райно скъ­по­цен­ните сълзи на тази бла­го­родна и тол­кова дос­тойна за съ­жа­ле­ние же­на, тази Ма­ри­ана Ал­ко­фо­радо на Да­лечна Азия » май­чина обич. Да я пре­ве­де, да я раз­тъл­кува оз­на­ча­ваше да осъ­щес­тви една ху­ма­нис­тична меч­та, за­пи­сана в Дневника му на дата 25 де­кем­ври 1940 г.: « Един ори­ги­на­лен — и преди всичко жив — син­тез на две чо­веч­нос­ти, на два свя­та: на Из­тока и на За­па­да, ето какво съм ре­шил да бъ­да, ето какво се ста­рая да бъ­да, ето какво съм в про­цес да бъда ». Ве­ли­ко­лепно из­пъл­нен за­лог! За това сви­де­тел­с­тва при­е­мът, ока­зан на не­го­вия пре­вод, който Ро­бер Бра­зияк⁴Трябва да уточ­ня, че зло­по­луч­ните ан­га­жи­менти на Ро­бер Бра­зияк по време на Оку­па­ци­ята жес­токо ще про­ти­во­ре­чат на този ху­ма­нис­ти­чен иде­ал, който той тук при­вет­с­тва. поз­д­рави с тези хва­леб­с­т­вени ду­ми: « Г-н Hoàng Xuân Nhị […] съ­умя да приб­лижи до нас […] сво­ята стра­на. Чо­ве­кът е един, от еди­ния до дру­гия край на пла­не­та­та, и че­тейки раз­мис­лите за бяг­с­т­вото на дните или за вой­на­та, за удо­вол­с­т­ви­ето да оби­чаш, за смърт­та, аз мис­лех ту за Ка­тул, ту за Омир, ту за Кор­ней, за Ма­лар­ме, за Ва­ле­ри. Ху­баво е да ни се на­пом­нят тези име­на, ху­баво е да се умее да се обе­ди­нят две тол­кова раз­лични на пръв пог­лед кул­тури и, без да се иска да се прави не­чиста смес, да им се по­могне да се раз­бе­рат ».

За повече информация

Около Жалбите на жената на воин

Цитати

« 信來人未來
楊花零落委蒼苔
蒼苔蒼苔又蒼苔
一步閒庭百感催 »

Chinh phụ ngâm (Жал­бите на же­ната на воин) във Wikisource tiếng Việt, [он­лайн], кон­сул­ти­рано на 7 май 2026 г.

« Tin gửi đi (var. thường lại) người không thấy lại,
Hoa dương tàn đã trải rêu xanh.
Rêu xanh mấy lớp chung quanh,
Dạo sân (var. Sân đi) một bước trăm tình ngẩn ngơ! »

Chinh phụ ngâm (Đoàn Thị Điểm dịch) (Жал­бите на же­ната на воин (пре­вод на Đoàn Thị Điểm)) във Wikisource tiếng Việt, [он­лайн], кон­сул­ти­рано на 7 май 2026 г.

« Но­ви­ните за­ми­на­ват, мъ­жът ни­кога не се зав­ръ­ща!
Цве­то­вете на вър­бата не­вед­нъж са об­сип­вали зе­ле­не­е­щия се мъх.
Мъ­хът не­вед­нъж се е хра­нил с тези пад­нали цве­то­ве;
Всяка стъпка по пло­чите съ­бужда без­б­ройни тъ­ги! »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. Plaintes d’une chinh-phou, femme dont le mari part pour la guerre, et autres poèmes (Жал­бите на една chinh-phou, же­на, чийто съп­руг за­ми­нава на вой­на, и други сти­хот­во­ре­ния), прев. от ви­ет­нам­ски от Hoàng Xuân Nhị. Па­риж: Stock, 1943; пре­изд. под заг­ла­ви­ето Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин), Па­риж: Sudestasie, 1987.

« Пос­ла­ни­ята прис­тиг­на­ха, но Вие не прис­тиг­нах­те.
Цве­то­вете на то­пола вех­нат и па­дат върху зе­ле­ния мъх,
Зе­ле­ният мъх, зе­ле­ният мъх и пак зе­ле­ният мъх!
При всяка стъп­ка, в пус­тия двор, сто мисли ме връх­ли­тат. »

Đặng, Trần Côn. « La Complainte de l’épouse du guerrier » (« Жал­бата на съп­ру­гата на во­ина »), прев. от ки­тайски от Мо­рис Дю­ран. Bulletin de la Société des études indochinoises (Бю­ле­тин на Дру­жес­т­вото за ин­до­ки­тайски из­след­ва­ния), Сай­гон: Société des études indochinoises, т. XXVIII, № 2, 1953.

« Често му пи­сах; той не се зав­ръ­ща.
Цве­то­вете на тре­пет­ли­ката пок­ри­ват зе­ле­ния мъх.
На­о­ко­ло, колко плас­тове зе­лен мъх!
Всяка стъп­ка, ко­ято правя по този мек ки­лим,
Ми при­помня един по един сму­ща­ващи спо­ме­ни. »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. « Chinh phụ (ngâm khúc) = Femme de guerrier (élégie) » (« Жена на воин (е­ле­гия) »), прев. от ви­ет­нам­ски от Tuần Lý (Huỳnh Khắc Dụng). Bulletin de la Société des études indochinoises (Бю­ле­тин на Дру­жес­т­вото за ин­до­ки­тайски из­след­ва­ния), Сай­гон: Société des études indochinoises, т. XXX, № 3, 1955; пре­изд. Сай­гон: Bộ Quốc gia Giáo dục, 1960.

« Често ми прис­ти­гат вес­ти, но мъ­жът ни­кога не се зав­ръ­ща;
Цве­то­вете на то­по­ла, всички по­вех­нали (у­вех­на­ли), са об­си­пали зе­ле­не­е­щия се мъх.
Мъ­хът раз­стила на­о­коло гъст зе­ле­ни­кав ки­лим.
Всяка стъп­ка, ко­ято пра­вя, съ­бужда без­б­рой сладки и бо­лез­нени спо­ме­ни. »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. Chinh phụ ngâm = Complainte de la femme d’un guerrier (Жал­бата на же­ната на воин), прев. от ви­ет­нам­ски от Bùi Văn Lăng. Ха­ной: Éditions Alexandre de Rhodes, 1943.

« Но­ви­ните за­ми­на­ват, мъ­жът не се зав­ръ­ща.
По­вех­на­лите цве­тове на то­пола об­сип­ват мъ­ха.
Мъ­хът раз­стила на­о­коло своя зе­ле­ни­кав ки­лим.
Всяка стъпка в двора раз­д­вижва хи­ляди не­ясни чув­с­т­ва. »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. Chant de la femme du combattant (Пе­сен на же­ната на бой­ците), прев. от ви­ет­нам­ски от Lê Thành Khôi. Па­риж: Gallimard, 1967.

« Вие често ми пи­сах­те, но не се за­вър­нах­те,
По­вех­на­лите цве­тове на то­по­лата об­ра­зу­ваха зе­лен мъ­хест ки­лим.
По този зе­лен мъх оби­ка­лях в кръг,
И всяка стъпка в двора ми съ­жи­вява сто от­ча­яни чув­с­т­ва. »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. Complainte d’une femme de guerrier (Жалба на една жена на воин), прев. от ви­ет­нам­ски от Đông Phong [Nguyễn Tấn Hưng]. Мон­т­рьой-су-Боа: J. Ouaknine, 2009.

« Пос­ла­ни­ята често прис­ти­гат, мъ­жът не се зав­ръ­ща.
По­вех­на­лите цве­тове на то­по­лата об­сип­ват зе­ле­ния мъх,
Мъ­хът раз­стила на­о­коло зе­ле­ни­кави плас­то­ве.
Всяка стъпка в двора про­бужда хи­ляди не­ясни сму­ща­ващи чув­с­т­ва. »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. Tâm ca tình nghĩa vợ chồng: Chinh phụ ngâm = Chant de la femme du guerrier (Пе­сен на же­ната на во­ина), прев. от ви­ет­нам­ски от Đặng Quốc Cơ. Ка­шан: Q. C. Dang, 2012.

« Често по­лу­ча­вах вес­ти,
Но ни­кога не ви­дях от­ново своя съп­руг!
В на­шия двор су­хите цве­тове на то­по­лата
Пок­риха гъс­тия ки­лим от мъх;
При всяка от мо­ите за­мис­лени стъпки
Хи­ляди мисли дой­доха да ме връх­ле­тят! »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. « Plaintes d’une femme dont le mari est parti pour la guerre = Chinh phụ ngâm » (« Жал­бите на една же­на, чийто съп­руг е за­ми­нал на война »), прев. от ви­ет­нам­ски от Lê Văn Chất, Hoàng Xuân Nhị, Hữu Ngọc [Nguyễn Hữu Ngọc], Nguyễn Khắc Viện, Phạm Huy Thông, Tảo Trang [Vũ Tuân Sán] и Vũ Quý Vỹ, със сът­руд­ни­чес­т­вото на Фран­соаз Ко­рез. Anthologie de la littérature vietnamienne. Tome II, 18^e siècle, première moitié du 19^e siècle (Ан­то­ло­гия на ви­ет­нам­с­ката ли­те­ра­ту­ра. Том II, 18-ти век, първа по­ло­вина на 19-ти век). Ха­ной: Éditions en langues étrangères, 1972; пре­изд. Па­риж-Мон­ре­ал: L’Harmattan, 2000.

« Често по­лу­ча­вах вес­ти,
Ни­кога не ви­дях от­ново своя съп­руг!
В двора су­хите цве­тове на то­по­лата
Пок­риха гъс­тия ки­лим от мъх.
При всяка от мо­ите за­мис­лени стъпки
Хи­ляди мисли дой­доха да ме връх­ле­тят! »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. « Complainte de la femme d’un guerrier » (« Жал­бата на же­ната на воин »), прев. от ви­ет­нам­ски от Lê Văn Chất. Anthologie de la poésie vietnamienne (Ан­то­ло­гия на ви­ет­нам­с­ката по­е­зия). Па­риж: Les Éditeurs français réunis, 1969.

« (Мо­и­те) писма (Ви) прис­ти­гаха чес­то, но не се вижда да се зав­ръ­ща­те.
Цве­то­вете на то­по­ла, увех­на­ли, вече са пръс­нати по зе­ле­ния мъх.
(По) зе­ле­ния мъх, кой­то, на ня­колко плас­та, (рас­те) на­о­ко­ло,
При всяка стъп­ка, ко­ято пра­вя, тълпа от тъжни чув­с­тва (об­сажда сър­цето ми). »

Đặng, Trần Côn и Đoàn, Thị Điểm. « Une élégie annamite: Chinh phụ ngâm = Le Chant de la femme d’un guerrier » (« Една ана­мит­ска еле­гия: Пе­сента на же­ната на воин »), прев. от ви­ет­нам­ски от Dương Quảng Hàm. Bulletin général de l’Instruction publique de l’Indochine (Общ бю­ле­тин на об­щес­т­ве­ното об­ра­зо­ва­ние в Ин­до­ки­тай), Ха­ной, де­кем­ври 1940 г. и но­ем­ври 1942 г.

Изтегляния

Печатни произведения

• Пре­вод на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Đặng Quốc Cơ (е­лек­т­ронно изд­.). (Yoto Yotov).
• Час­ти­чен пре­вод на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Dương Quảng Hàm (1940-1942), 1-ва част. (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Фран­ция (BnF)).
• Час­ти­чен пре­вод на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Dương Quảng Hàm (1940-1942), 2-ра част. (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Фран­ция (BnF)).
• Из­да­ние и пре­вод на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Bùi Văn Lăng (1943). (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Ви­ет­нам).
• Из­да­ние и пре­вод на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Bùi Văn Lăng (1943), ко­пие. (Vietnamica).
• Из­да­ние и пре­вод на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Maurice Durand (1953). (Vietnamica).
• Из­да­ние и пре­вод на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Tuần Lý (Huỳnh Khắc Dụng) (1955). (Vietnamica).
• Из­да­ние и пре­вод на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Tuần Lý (Huỳnh Khắc Dụng) (е­лек­т­ронно изд­.). (Giao Cảm).
• Час­тично из­да­ние на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Georges Cordier (1932). (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Ви­ет­нам).
• Час­тично из­да­ние на Plaintes de la femme d’un guerrier (Жал­бите на же­ната на воин) от Georges Cordier (1932), ко­пие. (Vietnamica).

Библиография

• Anonyme (А­но­ни­мен). « La Femme annamite à travers la littérature d’Annam: essai littéraire » (« Ана­мит­с­ката жена през ли­те­ра­ту­рата на Анам: ли­те­ра­турно есе ») [фей­ле­тон]. La Patrie annamite (Ана­мит­с­кото оте­чес­тво), Ха­ной, от 4 ав­густ до 13 ок­том­ври 1941 г. (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Фран­ция (BnF)).
• Baruch, Jacques. Essai sur la littérature du Viêt-nam (Есе върху ли­те­ра­ту­рата на Ви­ет­нам). Брюк­сел: Éditions Thanh-Long, по­ре­дица « Études orientales » (« Из­точни из­след­ва­ния »), 1963.
• Brasillach, Robert. « Sagesses de l’Orient. Lanza del Vasto: Pèlerinage aux sources (Denoël) • Hoang Xuan Nhi: Plaintes d’une chinh-phou (Stock) » (« Мъд­рости от Из­то­ка. Ланца дел Вас­то: Пок­лон­ни­чес­тво към из­во­рите (Denoël) • Hoang Xuan Nhi: Жал­бите на една chinh-phou (Stock) »). Le Petit Parisien (Мал­кият па­ри­жа­нин), Па­риж, 29 де­кем­ври 1943 г. (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Фран­ция (BnF)).
• Durand, Maurice и Nguyễn, Trần Huân. Introduction à la littérature vietnamienne (Въ­ве­де­ние във ви­ет­нам­с­ката ли­те­ра­тура). Па­риж: G.-P. Maisonneuve et Larose, по­ре­дица « Unesco d’initiations aux littératures orientales » (« Юнеско за въ­ве­де­ния в из­точ­ните ли­те­ра­тури »), 1969.
• Hoàng, Xuân Nhị. Thuy-Kiêou: voix nouvelle sur un thème éternel de souffrance, suivi de Fragments du journal de l’auteur (Тху­и-Ки­еу: нов глас върху една вечна тема за стра­да­ни­е­то, пос­лед­ван от Фраг­менти от днев­ника на ав­тора). Па­риж: Mercure de France, 1942.
• Hữu, Ngọc и Corrèze, Françoise. Fleurs de pamplemoussier: femmes et poésie au Vietnam (Цве­тове на грейп­ф­ру­тово дър­во: жени и по­е­зия във Ви­ет­нам). Па­риж: L’Harmattan, 1984.
• Lê, Thành Khôi. Histoire et anthologie de la littérature viêtnamienne des origines à nos jours (Ис­то­рия и ан­то­ло­гия на ви­ет­нам­с­ката ли­те­ра­тура от на­ча­лата до наши дни). Па­риж: Les Indes savantes, 2008.
• Trần, Cửu Chấn. Les Grandes Poétesses du Viêt-nam: études littéraires (Ве­ли­ките по­е­теси на Ви­ет­нам: ли­те­ра­турни из­след­ва­ния). Сай­гон: Imprimerie de l’Union Nguyễn-Văn-Của, 1950. (На­ци­о­нална биб­ли­о­тека на Ви­ет­нам).
• Trần, Văn Tùng. Poésies d’Extrême-Orient (По­е­зии от Да­леч­ния Из­ток). Па­риж: B. Grasset, 1945.