Реквиемът на айнския народ

Пре­ве­дено от френ­ски • бъл­гар­ски (bulgare)

По­добно на ин­ди­ан­с­ките на­ро­ди, оно­ва, ко­ето днес ос­тава от айн­с­кия на­род — ня­кога тол­кова за­бе­ле­жи­те­лен и тол­кова пла­менно влю­бен в сво­бо­да­та, — е жалко ог­ра­ни­чено в ня­колко або­ри­ген­ски се­ла. Той угасва в мъл­ча­ние, ос­та­вен на съд­ба, ко­ято съв­сем не зас­лу­жа­ва. Преди япон­с­ката хе­ге­мо­ния не­го­вата не­о­бятна те­ри­то­рия се раз­г­ръ­ща­ше, оба­че, като ве­ли­чес­т­вено дър­во. Го­ле­мият ос­т­ров Хо­кайдо — по онова време на­ри­чан Езо — със­тав­ля­ваше ма­сив­ният ствол, от който се из­ди­гаха два от­делни кло­на. Еди­ни­ят, нак­ло­нен на се­ве­ро­за­пад, не беше нищо друго ос­вен ос­т­ров Са­ха­лин — Ки­та-Езо или „Се­ве­рен Езо“; дру­ги­ят, на се­ве­ро­из­ток, очер­та­ваше низа на Ку­рил­с­ките ос­т­рови — Оку-Езо или „Езо на пре­де­ли­те“ — на­ни­зани до върха на Кам­чат­ка.

В пределите на познатия свят

В про­дъл­же­ние на почти хи­ля­до­ле­тие Япо­ния ня­маше ни­каква се­ри­озна пред­с­тава за тези ос­т­ро­ви, скрити под ми­то­ло­гич­ните мъг­ли. Мал­ко­то, ко­ето зна­еше за тях, ид­ваше от осо­бени сто­ки, по­лу­ча­вани чрез раз­мяна — аку­лено мас­ло, ор­лови пе­ра, ле­че­бен ли­шей, странни дре­хи, шити от кора през ля­то­то, от тю­ле­нови кожи през зи­мата —, или от да­леч­ни, не­си­гурни слу­хо­ве, опис­ващи ос­т­ров­ните вож­дове като ве­ли­ка­ни, „твърде зли и от­да­дени на ма­гия“, спо­собни по своя воля да „про­из­веж­дат дъжд и да вди­гат бури“¹Matsumae-shi (Опи­са­ние на Ма­цу­мае) на Ма­цу­мае Хи­ро­на­га, 1781, не­из­да­дено на френ­с­ки.. Едва през 1604 г. един дай­мьо бе наз­на­чен в Ма­цу­мае; но той се за­до­во­ля­ва­ше, така да се ка­же, да пази пос­та.

„Ни­щожни и пре­неб­рег­вани“, тези ос­т­рови бяха и един­с­т­ве­ната част от Ти­хия оке­ан, из­бяг­нала не­у­мор­ната дей­ност на ка­пи­тан Кук. И като та­ки­ва, те пре­диз­ви­каха лю­бо­пит­с­твото на Ла­пе­руз, който от са­мото си от­пъ­ту­ване от Фран­ция го­реше от не­тър­пе­ние да бъде пър­ви­ят, стъ­пил на тях. През 1787 г. фре­га­тите под не­гово ко­ман­д­ване хвър­лиха котва пред Са­ха­лин и фран­цу­зи­те, слезли на бре­га, вля­зоха в кон­такт с „раса от хо­ра, раз­лична от тази на япон­ци­те, ки­тай­ци­те, кам­ча­да­лите и та­та­ри­те, от ко­ито ги дели само един про­лив“. Оча­ро­ван от тех­ните меки и неп­ри­ну­дени ма­ни­е­ри, както и от ряд­ката им ин­те­ли­ген­т­ност, Ла­пе­руз не се по­ко­леба да ги сравни с най-об­ра­зо­ва­ните ев­ро­пей­ци. Той раз­казва с въз­хи­ще­ние как един ос­т­ро­ви­тя­нин, раз­би­райки не­го­вите мол­би, хвана мо­лив, за да на­чер­тае върху хар­тия бе­зуп­речно точна карта и да по­сочи „с черти броя на дните пъ­ту­ване с пи­рога“.

Дойде Рес­тав­ра­ци­ята Мей­джи, ко­ято щеше да раз­търси ве­ков­ните рав­но­ве­сия на Езо, може би дори по­вече от тези на Япо­ния. Чрез бру­тална по­ли­тика на раз­чис­т­ване и ко­ло­ни­за­ция, утеж­нена от ав­то­ри­тарни от­чуж­да­ва­ния, цен­т­рал­ната ад­ми­нис­т­ра­ция под­чини ай­ните на ма­ще­хин­ска опе­ка, за­ли­ча­ваща дори и името на тях­ната зе­мя. В тази при­ну­ди­телна мар­ги­на­ли­за­ция бо­га­тата им ус­тна ли­те­ра­ту­ра, пре­да­вана от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние в све­ти­ли­щето на тях­ната па­мет, по­вях­на, до­като не ос­тана нищо по­вече от спо­мени на пра­ро­ди­те­ли. Заб­ра­вени бяха пес­ни­те, пос­ве­тени на пред­ците (ainu-yukar)²От прак­ти­ката на тези сти­хот­ворни ре­ци­та­ции (юкар) са дос­тиг­нали само редки сви­де­тел­с­т­ва: „Ако вяр­ваме на една япон­ска ри­сунка от XVII век, ре­ци­та­то­рът (юкар-кур) пър­во­на­чално из­г­лежда е ре­ци­ти­рал тек­ста си, ле­жейки до ог­ни­ще­то, от­мер­вайки ри­тъ­ма, като се уд­рял по ко­ре­ма. Пос­лед­ните сви­де­тел­с­тва […] по­каз­ват ре­ци­та­то­ра, всъщ­ност най-често же­на, сед­нала по тур­ски край ог­ни­щето и от­мер­ваща ри­тъ­ма, уд­ряйки ръба на ог­ни­щето с пръч­ка. Слу­ша­те­лите пра­вят съ­що­то, като из­да­ват рит­мични съ­път­с­тващи ви­кове“., бо­жес­т­ве­ните епоси (kamuy-yukar) и при­каз­ките (uwepeker), в ко­ито ожи­вя­ваше не­ясно оду­хот­во­рена при­ро­да: Мо­ре­то, ко­ето хра­ни, Го­ра­та, ко­ято под­с­ло­ня­ва, Ме­че­то, от­г­леж­дано в се­лото с без­к­райна гри­жа… Както оп­лаква Ку­бо­тера Ицу­хи­ко: „Ос­вен ня­колко стар­ци, ай­ните вече не упот­ре­бя­ват езика си. Те го­во­рят япон­ски“.

Жертвеният плам на Чири Юкие

Именно за да про­гони тази участ се по­яви Чири Юкие. Раз­къс­вана между мо­дер­ното си япон­ско об­ра­зо­ва­ние и нас­лед­с­твото на сво­ите пра­баби — прос­ла­вени ре­ци­та­тор­ки, — зна­ей­ки, че е об­ре­чена от бо­лест­та, тази айнка пос­вети крат­кото си съ­щес­т­ву­ване на тран­с­к­ри­би­ра­нето на ла­ти­ница и пре­веж­да­нето на япон­ски на три­на­де­сет бо­жес­т­вени епо­са, ста­вайки „мо­ми­че­то, ко­ето ула­вяше бо­го­вете“ като „дар за сво­ите“³По ху­ба­вия из­раз на из­сле­до­ва­теля Мар­вин На­уен­дорф.. Сър­цето ѝ спря да бие на де­вет­на­де­сет­го­дишна въз­раст, едва ня­колко часа след за­вър­ш­ва­нето на ръ­ко­писа ѝ Ainu shin’yô-shû (Сбор­ник от айн­ски песни)⁴От­х­вър­лени фор­ми:
Chants des dieux aïnous (Песни на айн­с­ките бо­гове).
Mythologie ainu (Айн­ска ми­то­ло­гия).
Ainu shin’yooshuu.
Ainu shinyoushu.. Леля ѝ Име­кану⁵От­х­вър­лени фор­ми:
Имекано.
Кан­нари Ма­цу. и брат ѝ Чири Ма­шихо по­еха след това ща­фе­та­та, като пуб­ли­ку­ваха вну­ши­телни про­дъл­же­ния. В пред­го­вора си, зву­чащ като за­ве­ща­ние, Чири Юкие за­пява тъж­ната пе­сен на „об­ре­че­ните да из­чез­нат“ (horobiyuku mono):

„Къде оти­доха всички тези хо­ра, ко­ито жи­ве­еха мирно в пла­ни­ните и рав­ни­ни­те? При­ро­да­та, ко­ято съ­щес­т­ву­ваше от древни вре­ме­на, пос­те­пенно из­чез­ва. Мал­ци­ната от нас, ко­ито все още ос­та­ва­ме, от­ва­рят ши­роко очи пред раз­ви­ти­ето на све­та. […] О, жалка сянка на път да за­ги­не, при­ну­дена да се хваща за ми­лостта на дру­ги­те!“

Цу­шима Юко (съст­.), Tombent, tombent les gouttes d’argent : Chants du peuple aïnou (Па­дат, па­дат сре­бър­ните кап­ки: Песни на айн­с­кия на­род), прев. от япон­ски от Флор Ку­мо, Ро­долф Дио, Кат­рин Ван­сен­те­жан, По­лин Вей и Роз-Мари Ма­ки­но-Фа­йол, Па­риж: Gallimard, по­ре­дица „L’Aube des peuples“, 1996.

Съпротивата чрез духа на Нукишио Кидзо

В съ­вър­шен кон­т­ра­пункт на тази над­г­робна хва­леб­с­т­вена реч, Ну­ки­шио Ки­дзо⁶От­х­вър­лени фор­ми:
Ну­ки­шио Хо­чин.
Ну­ки­шио Хо­ма­ку. от­казва про­ро­чес­т­вото за угас­ва­не­то. Чрез своя ма­ни­фест от 1934 г. Аси­ми­ла­ция и ос­танки на ай­ните (Ainu no dôka to senshô), той съ­бужда гор­достта от името ай­ну, ко­ето на езика на не­го­вия на­род оз­на­чава „чо­вешко съ­щес­тво“. Би­чу­вайки „обик­но­ве­ния чо­век“ (ningen), зас­ле­пен от его­из­ма, той зове с всички сили за нас­тъп­ва­нето на „доб­ро­де­тел­ния чо­век“ (hito, 人). От­да­вайки се на по­е­тична ек­зе­геза на тази пос­ледна иде­ог­ра­ма, чи­ито два щриха вза­имно се под­пи­рат, за да не пад­нат, ин­те­лек­ту­а­ле­цът про­чита в нея са­мата але­го­рия на на­шата участ: чо­веш­кото съ­щес­тво има „нужда от енер­гична и пос­то­янна вза­имна под­к­ре­па, за да се държи из­п­ра­вено“. Именно в това дейно брат­с­тво, из­диг­нато в доб­ро­де­тел, той про­зира на­деж­дата за уми­рот­во­рено об­щес­т­во, в ко­ето „доб­ро­де­тел­ните хора ува­жа­ват си­лата на при­ро­дата“.

В търсене на отлетелите души

Също както е из­чез­нал ста­рият Езо, с тези айни — братя на гро­хота на по­ро­ите и на сте­на­ни­ето на вя­търа в лис­тата — зап­лаш­ват също да се за­ли­чат „гор­с­ката и вар­вар­ска те­о­фа­гия“; „мис­тич­ното при­час­тие с не­ви­ди­мото“; пус­тите ли­ва­ди, на­се­ля­вани от славни спо­мени и от бо­гове камуй; и нак­рая, „при­ми­тив­ните ин­ту­и­ции, чийто цен­тър е иде­ята за ramat — ду­хът, тай­ната ин­тим­ност, сър­цето на чо­века и на не­щата“⁷Така спра­вед­ливо опи­сани от Фоско Ма­ра­и­ни.. Ние гу­бим соб­с­т­ве­ния си дял от ани­ми­зъм в един при­ро­ден свят, който неп­рес­танно се сви­ва. Спешно е да се опи­таме да го въз­вър­нем, по­добно на ония ша­мани от ми­на­ло­то, ко­ито се впус­каха в тър­се­не, за да уло­вят от­ле­те­лите души на уми­ра­щи­те, преди да се раз­пи­леят за­ви­на­ги.

За по-нататъшно четене

Около Assimilation et vestiges des Aïnous : Manifeste précurseur autochtone (Асимилация и останки на айните: Предшестващ автохтонен манифест)

Цитати

„Скъпи Утари [братя и сес­т­ри], само най-сил­ните от нас поз­на­ват ис­тин­с­кия сми­съл на ду­мата айну. Въп­реки че сме по­ра­зени от нес­п­ра­вед­ли­востта и че ни осъж­дат да ум­рем не­у­мо­ли­мо, гор­дейте се с ми­на­лото си, из­п­ра­вете се и се оку­ра­же­те! […] Уби­вайки нас, об­щес­т­вото убива и себе си; без­к­райно трябва да се съп­ро­тив­ля­ва­ме, но на­шата воля е не­по­ко­ле­би­ма, из­п­ра­вете се и се оку­ра­же­те! […]

Скъпи Утари, в мо­мен­та, ко­гато пре­ко­ся­ваме до­ли­ната на смърт­та, Бог ни по­дава нежна и ис­к­рена ръ­ка, […] нап­ред­вайте един­ни, като си по­ма­гате вза­им­но, из­п­ра­вете се и се оку­ра­же­те! […] Нека про­гърми химн на слава до не­бе­сата и до че­ти­рите кра­ища на зе­мя­та, из­п­ра­вете се и се оку­ра­же­те!“

Ну­ки­шио Ки­дзо, Assimilation et vestiges des Aïnous : Manifeste précurseur autochtone (Аси­ми­ла­ция и ос­танки на ай­ни­те: Пред­шес­т­ващ ав­тох­то­нен ма­ни­фест), прев. от япон­ски от Са­ку­рай Но­рио в сът­руд­ни­чес­тво с Лю­си­ен-Ло­ран Клерк, предг. от Да­ниел Шар­тие, Кве­бек: Presses de l’Université du Québec, по­ре­дица „Jardin de givre“, 2023.

Изтегляния

Звукозаписи

• Му­раки Ми­ю­ки, Рьома Моги и Ито Са­томи за ай­ни­те. (Radio Taiwan International (RTI)).
• Но­еми Год­ф­роа за ай­ни­те. (France Culture • Centre de recherches sur le Japon (CRJ)).
• Пиер Суйри и Ло­ран Нес­пу­лус за ай­ни­те. (France Culture).

Печатни произведения

• От­къс от Assimilation et vestiges des Aïnous : Manifeste précurseur autochtone (Аси­ми­ла­ция и ос­танки на ай­ни­те: Пред­шес­т­ващ ав­тох­то­нен ма­ни­фест) в пре­вода на Са­ку­рай Но­рио в сът­руд­ни­чес­тво с Лю­си­ен-Ло­ран Клерк (2023). (Presses de l’Université du Québec (PUQ)).

Около Le Japon avant les Japonais : Étude ethnographique sur les Aïnou primitifs (Япония преди японците: Етнографско изследване на първобитните айни)

Цитати

„Ко­гато Вър­хов­ният Бог на­кара тре­вите и дър­ве­тата да по­ник­нат от зе­мя­та, бо­жес­т­ве­ният Айойна съз­даде пър­вия Ай­ну, то­ест пър­вия чо­век.

Той оформи тя­лото му от пръст, нап­рави ко­сата му от пи­ле­ница и гръб­нака му от вър­бов прът. Ето за­що, ко­гато ос­та­ре­еш, гър­бът се пре­гъва като пре­вита клонка на дър­во.“

Бе­на­зе, Алек­сан­дър, Le Japon avant les Japonais : Étude ethnographique sur les Aïnou primitifs (Япо­ния преди япон­ци­те: Ет­ног­раф­ско из­след­ване на пър­во­бит­ните айни), Па­риж: bureaux de la « Revue des idées », 1910 [при­каз­ки, из­в­ле­чени от The Ainu and Their Folk-Lore (Ай­ните и тех­ният фол­к­лор) на Джон Ба­че­лър, 1901].

Изтегляния

Звукозаписи

• Му­раки Ми­ю­ки, Рьома Моги и Ито Са­томи за ай­ни­те. (Radio Taiwan International (RTI)).
• Но­еми Год­ф­роа за ай­ни­те. (France Culture • Centre de recherches sur le Japon (CRJ)).
• Пиер Суйри и Ло­ран Нес­пу­лус за ай­ни­те. (France Culture).

Печатни произведения

• Пре­вод на Le Japon avant les Japonais : Étude ethnographique sur les Aïnou primitifs (Япо­ния преди япон­ци­те: Ет­ног­раф­ско из­след­ване на пър­во­бит­ните айни) от Алек­сан­дър Бе­назе (1910). (Bibliothèque nationale de France (BnF)).
• Пре­вод на Le Japon avant les Japonais : Étude ethnographique sur les Aïnou primitifs (Япо­ния преди япон­ци­те: Ет­ног­раф­ско из­след­ване на пър­во­бит­ните айни) от Алек­сан­дър Бе­назе (1911). (Google Livres).
• Пре­вод на Le Japon avant les Japonais : Étude ethnographique sur les Aïnou primitifs (Япо­ния преди япон­ци­те: Ет­ног­раф­ско из­след­ване на пър­во­бит­ните айни) от Алек­сан­дър Бе­назе (1911), ко­пие. (Google Livres).

Около Tombent, tombent les gouttes d’argent : Chants du peuple aïnou (Падат, падат сребърните капки: Песни на айнския народ)

Цитати

„По­мис­лих да му изиг­рая но­мер
И сед­нах на прага на вра­тата
Извиках
„Тôроро хан­рок хан­рок!“⁸Под­ра­жа­ние на кря­ка­нето на жа­ба­та.

То­гава мла­де­жът
Вдигна ръ­ка­та, ко­ято дър­жеше ножа
Видя ме и се ус­михна нежно
И ми ка­за:
„Това ли е тво­ята пе­сен?
Това ли е тво­ята пе­сен на ра­дост­та?
Бих ис­кал да чуя още“
За­рад­вах се и из­ви­ках
„Тôроро хан­рок хан­рок!““

Цу­шима Юко (съст­.), Tombent, tombent les gouttes d’argent : Chants du peuple aïnou (Па­дат, па­дат сре­бър­ните кап­ки: Песни на айн­с­кия на­род), прев. от япон­ски от Флор Ку­мо, Ро­долф Дио, Кат­рин Ван­сен­те­жан, По­лин Вей и Роз-Мари Ма­ки­но-Фа­йол, Па­риж: Gallimard, по­ре­дица „L’Aube des peuples“, 1996 [пес­ни, из­в­ле­чени по-спе­ци­ално от Ainu shin’yô-shû (Сбор­ник от айн­ски песни) на Чири Юкие, 1923; от Ainu jojishi : Yûkara-shû (Айн­ски епи­чески по­е­ми: Сбор­ник юкар) на Име­кану в сът­руд­ни­чес­тво с Кин­дайчи Кьо­су­ке, 1959-1975; от Chiri Mashiho chosaku-shû (Съ­чи­не­ния на Чири Ма­шихо), 1973-1976; и от Ainu jojishi : Shin’yô seiden no kenkyû (Айн­ски епи­чески по­е­ми: Из­след­ване на ка­муй-ю­кар и ойна) на Ку­бо­тера Ицу­хи­ко, 1977].

Изтегляния

Звукозаписи

• Му­раки Ми­ю­ки, Рьома Моги и Ито Са­томи за ай­ни­те. (Radio Taiwan International (RTI)).
• Но­еми Год­ф­роа за ай­ни­те. (France Culture • Centre de recherches sur le Japon (CRJ)).
• Пиер Суйри и Ло­ран Нес­пу­лус за ай­ни­те. (France Culture).

Около « De la poésie populaire chez les Aïno » (За народната поезия при айните)

Цитати

„Този [бог на гръ­мо­те­ви­ца­та], който тук оби­тава са­мо­тен, какво добро ни каз­ва? Не зна­ем; ето го, че върви нап­ред и гледа пред себе си. Той хвърля очите си върху на­шата стра­на, върху ре­ката и върху мо­ре­то. Там една са­мотна скала се из­дига във въз­ду­ха; на върха на ска­лата гръ­мо­те­ви­цата (букв. дра­ко­нът на гръ­мо­те­ви­ца­та) тът­не, до­като нощта (букв. дра­ко­нът на нощ­та) се на­дига от на­шия град над съ­сед­ните гра­до­ве. Сега не­го­вото удо­вол­с­т­вие е да се раз­хожда сам. Но той няма да за­къс­нее дълго (да се вър­не); за­щото в този са­мия миг, до­като той се ба­ви, […] в пред­г­ра­ди­ята на на­шето се­ло, гре­дите и тра­мо­вете са ярос­тно раз­тър­се­ни.“

Ша­рен­сей, Иа­сент дьо, « De la poésie populaire chez les Aïno » (За на­род­ната по­е­зия при ай­ните), Revue orientale et américaine, т. 7, 1862, с. 196-201 [пес­ни, из­в­ле­чени от Ezo hôgen : Moshiogusa (Ези­кът на ос­т­ров Езо: Мор­ски во­до­расли или разни) на Уе­хара Ку­ма­джиро и Абе Чо­за­бу­ро, 1792].

Изтегляния

Звукозаписи

• Му­раки Ми­ю­ки, Рьома Моги и Ито Са­томи за ай­ни­те. (Radio Taiwan International (RTI)).
• Но­еми Год­ф­роа за ай­ни­те. (France Culture • Centre de recherches sur le Japon (CRJ)).
• Пиер Суйри и Ло­ран Нес­пу­лус за ай­ни­те. (France Culture).

Печатни произведения

• Пре­вод на « De la poésie populaire chez les Aïno » (За на­род­ната по­е­зия при ай­ните) от Иа­сент дьо Ша­рен­сей (1862). (Google Livres).
• Пре­вод на « De la poésie populaire chez les Aïno » (За на­род­ната по­е­зия при ай­ните) от Иа­сент дьо Ша­рен­сей (1862), ко­пие. (Google Livres).
• Пре­вод на « De la poésie populaire chez les Aïno » (За на­род­ната по­е­зия при ай­ните) от Иа­сент дьо Ша­рен­сей (1862), ко­пие 2. (Google Livres).
• Пре­вод на « De la poésie populaire chez les Aïno » (За на­род­ната по­е­зия при ай­ните) от Иа­сент дьо Ша­рен­сей (1862), ко­пие 3. (Google Livres).
• Пре­вод на « De la poésie populaire chez les Aïno » (За на­род­ната по­е­зия при ай­ните) от Иа­сент дьо Ша­рен­сей (1862), ко­пие 4. (Google Livres).
• Пре­вод на « De la poésie populaire chez les Aïno » (За на­род­ната по­е­зия при ай­ните) от Иа­сент дьо Ша­рен­сей (1862), ко­пие 5. (Bibliothèque nationale de France (BnF)).

Около « Les Aïnou des îles Kouriles » (Айните от Курилските острови)

Цитати

„В най-древ­ните вре­мена двама братя айни оти­доха на Кам­чат­ка, за да ло­ву­ват. Беше зи­ма. Един ден по-мал­кият от два­мата бра­тя, из­ля­зъл на лов, нав­лезе пре­ка­лено да­леч в пла­ни­ните и из­губи пъ­тя. Вя­тъ­рът ду­ха­ше, сне­гът ва­леше гъст и ча­сът беше нап­ред­нал. Нощта наб­ли­жа­ва­ше. Обез­по­ко­ен, той по­търси нав­ся­къде под­с­лон за по­чив­ка. Не на­мери и за­почна да се от­чай­ва, ко­гато видя пред себе си дупка в ска­ла­та. Щас­т­лив от тази на­ходка и мис­лей­ки, че ще може да пре­кара нощта в тази пе­ще­ра, той влезе вът­ре. Беше жи­ли­щето на меч­ка. Меч­ката вед­нага из­лезе от дъ­ното на пе­ще­рата и се обърна към но­во­дош­лия: „Какво дой­дохте да пра­вите тук?““

То­рии Рю­дзо, « Les Aïnou des îles Kouriles » (Ай­ните от Ку­рил­с­ките ос­т­рови), прев. от япон­ски от Ер­нес­т-О­гюст Тюл­пен, Journal of the College of Science, Imperial University of Tokyo, т. 42, 1919.

Изтегляния

Звукозаписи

• Му­раки Ми­ю­ки, Рьома Моги и Ито Са­томи за ай­ни­те. (Radio Taiwan International (RTI)).
• Но­еми Год­ф­роа за ай­ни­те. (France Culture • Centre de recherches sur le Japon (CRJ)).
• Пиер Суйри и Ло­ран Нес­пу­лус за ай­ни­те. (France Culture).

Печатни произведения

• Пре­вод на « Les Aïnou des îles Kouriles » (Ай­ните от Ку­рил­с­ките ос­т­рови) от Ер­нес­т-О­гюст Тюл­пен (1919). (Google Livres).
• Пре­вод на « Les Aïnou des îles Kouriles » (Ай­ните от Ку­рил­с­ките ос­т­рови) от Ер­нес­т-О­гюст Тюл­пен (1919), ко­пие. (Google Livres).
• Пре­вод на « Les Aïnou des îles Kouriles » (Ай­ните от Ку­рил­с­ките ос­т­рови) от Ер­нес­т-О­гюст Тюл­пен (1919), ко­пие 2. (Google Livres).
• Пре­вод на « Les Aïnou des îles Kouriles » (Ай­ните от Ку­рил­с­ките ос­т­рови) от Ер­нес­т-О­гюст Тюл­пен (1919), ко­пие 3. (Google Livres).
• Пре­вод на « Les Aïnou des îles Kouriles » (Ай­ните от Ку­рил­с­ките ос­т­рови) от Ер­нес­т-О­гюст Тюл­пен (1919), ко­пие 4. (American Libraries).
• Пре­вод на « Les Aïnou des îles Kouriles » (Ай­ните от Ку­рил­с­ките ос­т­рови) от Ер­нес­т-О­гюст Тюл­пен (1919), ко­пие 5. (Google Livres).

Библиография

• « Compte rendu sur Słownik narzecza Ainów zamieszkujących wyspę Szumszu, w łańcuchu Kurylskim (Dictionnaire du dialecte des Aïnous habitant l’île Choumchou, dans l’archipel des Kouriles) » (Ре­цен­зия на „Реч­ник на ди­а­лекта на ай­ни­те, оби­та­ващи ос­т­ров Шум­шу, в Ку­рил­с­кия ар­хи­пе­лаг“), Anzeiger der Akademie der Wissenschaften in Krakau (Bulletin international de l’Académie de Cracovie), юли 1891, с. 231-243. (Google Livres).
• Берк, Огюс­тен, La Rizière et la Banquise : Colonisation et changement culturel à Hokkaïdô (Ори­зи­щето и ле­де­ната бан­ка: Ко­ло­ни­за­ция и кул­турна про­мяна на Хо­кайдо), Па­риж: Publications orientalistes de France, 1980.
• Фльо­ри, Йо­хан, « Hokkaido, la fierté aïnoue » (Хо­кай­до, айн­с­ката гор­дост), Géo, № 513, но­ем­ври 2021, с. 76-85.
• Год­ф­роа, Но­е­ми, Autour de l’île d’Ezo : Évolution des rapports de domination septentrionale et des relations avec l’étranger au Japon, des origines au 19^e siècle (Около ос­т­ров Езо: Ево­лю­ция на от­но­ше­ни­ята на се­верно гос­под­с­тво и на от­но­ше­ни­ята с чуж­бина в Япо­ния, от на­ча­лото до XIX век), док­тор­ска ди­сер­та­ция, Па­риж: Institut national des langues et civilisations orientales (INALCO), 2013. (Hyper articles en ligne (HAL)).
• Льо­ро­а-Гу­ран, Ар­лет и Льо­ро­а-Гу­ран, Ан­д­ре, Un voyage chez les Aïnous : Hokkaïdo, 1938 (Пъ­ту­ване при ай­ни­те: Хо­кай­до, 1938), Па­риж: A. Michel, 1989.
• Ма­се, Фран­соа, « Épopée : le Japon » (Епо­пея: Япо­ния), Dictionnaire des genres et notions littéraires (Реч­ник на ли­те­ра­тур­ните жан­рове и по­ня­тия), Па­риж: Encyclopædia universalis и A. Michel, по­ре­дица „Encyclopædia universalis“, 1997.
• Ма­се, Фран­соа, « Rythmes humains et rythmes divins dans les épopées des Ainu » (Чо­вешки и бо­жес­т­вени ритми в айн­с­ките епоси), Diogène, № 181, яну­а­ри-март 1998, с. 29-38.
• Ма­ра­и­ни, Фос­ко, Tibet secret (Тай­ният Ти­бет), прев. от ита­ли­ан­ски от Жю­лиет Бер­т­ран и Са­бин Ва­ли­си-Бо­зио, Па­риж: Arthaud, 1990.
• Мон­тан­дон, Жорж, La Civilisation aïnou et les Cultures arctiques (Айн­с­ката ци­ви­ли­за­ция и ар­к­ти­чес­ките кул­тури), Па­риж: Payot, 1937. (Google Livres).
• Нерт, Пи­ер, La Situation linguistique de l’aïnou (Ези­ко­вата си­ту­а­ция на айн­с­кия език), Лунд: C. W. K. Gleerup, 1958.
• Ро­ни, Леон дьо, Mœurs des Aïno, insulaires de Yéso [Ezo] et des Kouriles : extrait des ouvrages japonais et des relations des voyageurs européens (Нрави на ай­ни­те, ос­т­ро­ви­тяни от Йезо [Е­зо] и Ку­ри­ли­те: из­в­ле­че­ние от япон­ски съ­чи­не­ния и от раз­ка­зите на ев­ро­пейс­ките пъ­те­шес­т­ве­ници), Па­риж: Impr. de H. Carion, 1857. (Google Livres).